Събеседник
Щастието е на приливи и отливи
TразмерT

Стефания Колева е родена на 20 юли 1973 година в София. Зодия „Рак”. Завършва гимназия с разширено изучаване на немски език. През 1991 година е приета в НАТФИЗ – специалност „Актьорско майсторство” за драматичен театър при проф. Дора Рускова. Година по-късно с приравнителен изпит влиза в класа на проф. Стефан Данаилов. Като студентка в трети курс е поканена в бургаския театър за постановката „Тигър” на Шизгал. Завършва през 1996 година и до 2007 година е актриса в Театъра на българската армия.

А от 2010 година досега е в трупата на Народния театър „Иван Вазов”.

По-значителни постановки, в които играе, са „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, „Емилия Галоти” на Лесинг, „Хоровод” на Шницлер, „Змийско мляко” на Теодора Димова, „Красиви тела“ на Лора Кънингам, „Процесът против богомилите” на Стефан Цанев.

Снима се в телевизионните сериали „Клиника на третия етаж” (1999-2010 г.), „Тя и той” (2002-2008 г.), „Полицаите от края на града” (2018 г.). Неотдавна гостува в Бургас с постановката „Направо от асансьора”, съвместна продукция на Бургаския театър с продуцентска къща „Ажур Пико”.

 

- Всеки от нас понякога е споделял, че най-добри са актьорите, сред които човек е израснал. На кого Ви се искаше да подражавате в тийнейджърските си години?

- Никога не съм искала да приличам на някого... да имитирам, да подражавам, но харесвах Дъстин Хофман, Мерил Стрийп. От българските – Парцалев, Калоянчев и цялото това поколение на Стефан Данаилов, Невена Коканова, Катя Паскалева. От режисьорите - Леон Даниел, София Огнянова, Крикор Азарян… и така, много са.

- Ако в началото родителите Ви са били против да ставате актриса, днес гордеят ли се с Вас?

- Не са били против, но не знаеха, че искам да ставам актриса. Изненадах ги след като минаха първите два кръга от изпитите в Академията, а дали се гордеят, редно е да питате тях (смее се).

- Кога приключва романтичният период в актьорската професия и каква е реалната действителност днес?

- Аз и до днес живея с романтиката с надеждата, защото когато стъпя на сцената се чувствам в един паралелен свят и не мога да се откъсна от тази действителност. Това е дуендето, което имаш, то те крепи и движи напред. Театърът е наркотик, от който трудно може да се откажеш.

- А в какво намирахте спасението в годините на преход, само талантът ли Ви опази, или…?

- Ние бяхме випуск, който завърши в най-трудните години от прехода. В така наречената Луканова зима играехме на полупразни салони. Хората нямаха нужда от изкуство, гледаха само как да оцеляват, но надеждата някак си крепи човека. Винаги трябва да има нещо, което да те провокира и да мислиш, че това, с което си се захванал, има смисъл.

- С какво запомнихте първия и единствен сезон в бургаския театър?

- То не беше точно един сезон. Когато пристигнах в Бургас бях още студентка в трети курс.

Покани ме Димитър Еленов – тогава беше главен художествен ръководител на театъра. За първи път попадах в професионален театър. Хората ме приеха адски топло и досега пазя най-добри спомени и чувства, както към театъра, така и към чудесната бургаска публика.

- В първото интервю преди 20 години споделихте – цитирам: - „Аз съм млад човек с късмет, но нямам самочувствие”. И днес ли мислите така?

- Самочувствието е нещо, което идва с времето. Може би тогава не съм се вглеждала толкова много в професионализма, да бъда по-витална, да включвам въображението, да търся импровизацията, да виждам какво липсва. Ето защо от тази гледна точка мисля, че днес имам самочувствие.

- Повече късмет или повече самочувствие е нужно на младите актьори днес, за да успяват?

- О-оо, те имат достатъчно много самочувствие, понякога в излишък, но трябва и да се работи, трябва да имат мотивацията да правят това, което се нарича театър. Много важно е и финансовата подкрепа.

- Сега каквото и да кажем, днес Вие сте една успяла актриса. Кой е най-краткият път към успеха?

- Няма кратък път. Театърът, изкуството са винаги в развитие. И ако се застоиш на едно място – ти вече си мъртъв. Не смятам, че съм стигнала върха, все още.

- Ако един актьор реши да отстъпи от надпреварата за роли от блясъка на славата, има ли смисъл да се занимава с театър?

- Ако го прави само за слава, той вече се е объркал. По-скоро трябва да е подготвен, че няма как да спечели всяко състезание. В живота съм имала неуспехи, не съм била в кондиция, не съм попадала на точния персонаж, ето защо, пак повтарям, актьорът трябва винаги да е в движение, а не в някаква безсмислена надпревара.

- В такъв случай, с какво не Ви се иска да се сблъсквате в театъра?

- С големия компромис, бил той финансов, или някакъв друг. Не трябва да се снижават критериите, да се изстискват жизнените сокове.

- Имате над 50 роли – какво си казвате след всяка изиграна роля?

- Че следващата ще бъде още по-добра.

- А има ли роля, за която си мислите, че сте играла себе си?

- Чак себе си като цяло – не. По-важно е да даваш част от себе си и твоето виждане за героя. Много е страшно когато не си вярваш в това, което играеш.

- Често ли попадате под прицела на колегиалната завист, благородна ли е тя в Народния театър?

- Това не мога да коментирам, не съм обръщала внимание и не ме интересува.

- Един гаф по време на представление ще Ви разконцентрира, или ще Ви разсмее?

- Зависи от партньора, зависи от ситуацията, понякога ме мобилизира, а може и да ме разсмее.

- Продължете … играя в театъра, снимам в киното, но все още не съм си партнирала с актьори от ранга на...

- Е, много сложно стана. (Замисля се). Какво да кажа … може би с някой актьор от бургаския театър защо, не… Въпрос на време.

- Какво бихте посъветвали всеки, който се решава да се запъти към театралната академия?

- Ако смята само да стане известен, по-добре да не го прави, но ако иска да научи нещо, да провокира себе си, тогава има смисъл. Актьорът трябва и да се самообразова, а не да разчита само на преподавателите.

- Средата, в която попадате извън театъра, с какво Ви е интересна днес?

- Нямам нещо конкретно, което правя всеки път. Различно е. Зависи от настроението. Понякога съм с приятели, а друг път съм на кино. Понякога съм в клуб в добра компания, понякога съм сама… както дойде…

- Определят жената в началото на човек като еротична, шокираща, изненадваща. Кое от това стои най-близо до вас?

- Изненадваща!

- Най-екстремното преживяване, което сте имала някога?

- Не съм екстремист. По-скоро съм непредвидима дори и за самата себе си. (смее се).

- За кои хора бихте казала днес – абе, живеят си живота?

- Въобще не съм се замисляла за това… не знам, наистина не знам.

- Пресъхва ли често изворът на щастието за повечето хора днес?

- Щастието е на приливи и отливи.

- А какво Ви тревожи?

- Невежеството, безпътието, липсата на желание да положиш усилие да постигнеш нещо, апатията и най-вече липсата на характер, липсата на хармония в човешките отношения.

- И да завършим така – след загубата на Вашия учител – Стефан Данаилов българският театър ….

- Опустя. Много добри актьори от това поколение ни напуснаха и редиците оредяха, но това е естественият ход на живота, за съжаление.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.