Айтос
Ончо Ончев - председател на Пчеларско дружество „Цвят"- Айтос:Айтоският мед е с много високо качество
TразмерT

- Г-н Ончев, каква беше 2019 година за пчеларите?

- 2019-а беше сравнително добра за айтоските пчелари, но изкупната цена на меда на едро е изключително ниска - 3.80 лв. Причината е, че има внос на аржентински, и най-много - на украински мед. А се предпочита украинският мед, защото е в големи количества, каквито се ползват в предприятията, производители на захарни изделия. Количеството на българския мед през последните години рязко намаля, заради многото отравяния и лошите засушавания. Това в пълна степен се отнася и до пчеларите в община Айтос.

Преди десетина години България е добивала от 12 000 до 14 000 тона мед, сега добивът падна до 5000 - 6000 тона годишно. Върху пчелите опасно влияят т.нар. неоникотиноиди, с които се третира почвата. От там са и големите загуби на пчелни семейства. Пример за това е пръскането на рапицата, особено когато се пръска в неподходящо време. Щом пчелите влязат - това е все едно, влизат в минно поле - не се връщат. Това е загуба на пчели работнички, а щом те са по-малко, и медът е по-малко.

Има земеделски производители, които получават субсидии за това, че пръскат рапицата с щадящи пчелите препарати. Така е в Българово - там всички са доволни и произвеждат много мед. Но като цяло земеделските производители ги интересува само едно - да произведат жито. България произвежда 10 милиона тона жито. Много жито, но пчели няма.

- По какъв начин засушаването през миналата гдина година повлия на пчелите?

- И засушаването влияе, защото когато в природата има повече растения, има повече нектар, който да събират пчелите. Засушаването оказва влияние, защото пчелите натрупват по-малко запаси на мед в кошерите - а най-важна е храната и медовите запаси в кошерите през зимата. А щом няма медови запаси в кошера, пчелите умират. Правилото е пчелите шест месеца да почиват, а през пролетта да започнат интензивна работа. Сега почиват - на кълбо са и ползват запасите, но трябва допълнително да ги храним.

- Имаше ли разлика между количествата мед, които добихте през 2019-а и през предходната година?

- Не, нямаше голяма разлика - количеството беше горе-долу едно и също. Но имаше една разлика - през миналата година много хора взеха да се отказват от пчелите, защото са на загуба. Добиват мед, а не могат да го продадат. И не, че толкова много хора са се отказали, по-точно, няма го оня засилен интерес към пчелите отпреди време. Преди 4-5 години интересът беше много голям - много пчелари се регистрираха като земеделски производители. Сега, заради ниската изкупната цена, интересът замря. Основната причина е ниската изкупна цена.

- Цената на дребно обаче не пада, напротив?

- Цената на дребно е същата - от 8-9 лв.

- Буркан мед се продава и за 10 лв?

- Да, качественият мед се продава на по-висока цена. Хората познават пчеларите, знаят кой какъв мед произвежда. Хубавият мед е по-скъп. Въпросът е да бъде качествен. Проблемът е за пчеларите, които произвеждат повече мед.

- А Вие, пчеларите, какво искате? Как могат да бъдат решени поне част от проблемите?

- Както министър Танева предлага, ние искааме да има изискване към земеделските производители - да се пръска само нощем. Това означава да има по-добра комуникация между производителите на селскостопански култури и пчеларите. Така е във Франция - пръскането се извършва само през нощта, когато пчелите не са на полето. Нещо повече - сега спряха да пръскат с вертолети. Всеки земеделски производител си е купил модерна пръскачка и сам си извършва третиранията. Обаче с какво пръскат, и самите те не знаят. Чисто и просто - микс от химикали. Единствено важно е те да си опазят реколтата. Пчелите не ги интересуват. Много е намалял и броят на тези, които контролират пръскането. Затова министър Танева казва: "Най ми е болно, когато пчелари се оплакват от земеделските производители." Сега министърът иска да направи връзка между пчелари и земеделски производители - да работят в синхрон. Защото там е проблемът - и едните, и другите искат да имат печалба от труда си.

- А каква е комуникацията между пчелари и производители на селскостопанска продукция в община Айтос?

- Те ни уведомяват кога ще пръскат. Казват ни, ще пръскаме в този ден, от този час - до този час. Обаче, ако е било лошо времето, например, земеделецът пръска не до 10 часа, а след 10 часа. Не го интересува, че срокът, който е обявил е минал. Интересува го да хвърли отровата. Или казва - на обяд ще пръскам - и пръска. А по обяд всичко е излетяло от кошерите. Затварям кошерите, примерно в 6 сутринта и след 9 часа ги пускам. Даже и да ги "запушиш", стане ли време - те търсят пробиви и излизат навън. Лятно време не можеш да ги опазиш. Пчелата трябва да излезе и да събира нектар. Затова е важно да се пръска през нощта. Ако земеделските производители спазват правилата, нещата ще вървят.

- Кой е най-хубавият мед, добиван в Айтоско?

- От кориандър и полски мед - от всички билки. Хубавите медове са тези, които са по-тъмни. Акациевият мед е много хубав, тъй като е в групата на биологичните. През стеблото си акацията преработва вредните токсини, а след като и пчелата ги преработи през медовото си коремче - получава се много чист мед. Другият хубав мед е слънчогледовият - слънчогледът също преработва вредните токсини. Всички медове, които произвеждаме в община Айтос са с много добро качество, тъй като нашият мед е от нектар. Аржентинският мед например е плодов. Китайският пък се произвежда преди пчелите да го запечатат в килийките. Те го продават на Германия на по-ниска цена. Нашият е най-добрият, затова и на цена над 8 лева на дребно, се търси. Търсят го и навън, но не можем да задоволим търсенето с количества.  Да вземем Унгария - тя изнася 18 млн. тона акациев мед. Там има специално засадени акациеви гори. Трябва и в България да се засаждат повече медоносни дървета, храсти и растения. Ние добиваме мед от това, което произвеждат земеделските кооперации. В последните години взе да се сее по-малко кориандър, заради ниската му изкупна цена. И земеделците, и ние сме зависими от пазара. Сега тази цена малко се е повишила и се надяваме да има повече площи с кориандър. Медът, който се произвежда в община Айтос, е с много високо качество.

- Колко са пчеларите в общината?

- Намаляват с всяка следваща година. Бяхме 325, не зная сега дали има повече от 250 пчелари.

- Кой е пчеларят с най-много пчелни семейства?

- От Карагеоргиево е, има 400 кошера. Има и някои други, но повече от 400 кошера в общината няма. Защото нашата община е в полупланински район и не позволява пренаселване с кошери на определено място. 400 кошера например, трябва да са разпределени на четири пчелина - максимумът е по 100 кошера на пчелин. Най-целесъобразно е да има по 50 кошера, разположени на различни места.

- Как ще отбележите Деня на свети Харалампи, зимния покровител на пчеларите през месец февруари?

- Ще спазим традицията - ще има служба в черквата, ще бъдем там, за да почерпим всички с топла питка и мед.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Айтозлия оглавява новия Национален експертен щаб за коронавируса
Общински съвет - Айтос ще заседава на закрито
Шест хана, 150 дюкяна и воденици е имал Айтос
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.