Събеседник
Моите работи са израз единствено и само на личните ми емоции
TразмерT

Севдалина Проданова е родена през 1967 година.

1993 година завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", специалност „Графика". Педи това през 1986 година завършва ССХУ за приложни изкуства - Сливен, специалност „Текстил".

Член е на Съюза на българските художници, също така и на Дружеството на художниците - Бургас.

Работи в сферата на графиката, живописта и монументално-декоративните изкуства.

От 1997 година участва в международни, национални, групови изложби и пленери. Живее и работи в Бургас. Семейна, с един син.

 

- Севда, какво те провокира да направиш тази изложба в галерия „Неси“, озаглавена „Сюжети за други сънища“?        

- Не е предварително замислена изложба. Работите, които показвам са правени през последните години. С някои от тях съм участвала в конкурси, колективни изложби. В определен момент самата аз имах нужда да ги видя „заедно“.

Питам се: Дали съвременните технологии облекчават живота ни? Аз ги използвам, но усещам душата си много тежка. Нуждая се от природата, от нещата, върху които не сме оставили човешкия си отпечатък.

Липсва ми самотата, в която мога да осмисля, преживея и освободя себе си от натрупания негативизъм. Липсват ми писмата, написани от човешка ръка върху хартия. Понякога се чувствам разпиляна, сякаш не мога да събера себе си.

Когато рисувам, аз съм абсолютен егоист. Моите работи са израз единствено и само на личните ми емоции. Пресъздавам усещанията, които са предизвикали у мен местата, на които съм била, ситуациите, в които съм попадала.

Сега показвам в Бургас цикъл графики, които правя през последните 4 години, след мое пътуване много на изток. Бях в Шанхай и Пекин и нещата там много ме впечатлиха. Посетих стари техни градини, които осигуряват много спокойствие. Попаднах на място, от което не исках да си тръгна. Място, където хората се сливат с природата и всичко забравено човешко се връща с голяма сила в тях. Човек там попада в безвремие и в тази изложба показвам мои емоции, които са се развили впоследствие.

 - Нюансите на черно – и очарованието да ги нанасяш на платното…

- Платното не е моят избор. Винаги съм предпочитала хартията, дървото.

Всъщност в почти всички графики, които показвам, има цвят. Дискретно, но има.

Монохромът, както и цветът, са просто начин да изразиш себе си в конкретен случай.

Графиката е едновременно фин и много по-силен начин да „извикаш“ натрупаните емоции.

- Разкажи, моля те нещо повече за техниката „принт“.

- Техниката е CGD (Computer generated design). Тиражираната графика се печата (принтира). Просто още една чуждица.

Изображението е направено в компютър. Може да се трансферира върху камък, метална плоча... В такива случаи се подписва като литография, алграфия. Аз лично предпочитам да рисувам директно върху носителя, когато работя в класическа техника.

В случая на изложбата – това е дигитален печат (принт).

Графиките, които показвам са правени с компютърна програма - силно отричаната от много хора Adobe Photoshop. Използвам и графичен таблет, който ми дава възможност да рисувам. Рисунката е колажирана с детайли от мои фотографии.

- Кое те зарадва най-много при откриването на изложбата?

- Хората, които дойдоха да споделят с мен преживяването. Те ми донесоха много положителни емоции. Затова им благодаря от сърце.

- Има ли женски и мъжки картини?

- Така казват... Определено има. Предполагам, разликите в душевността на мъжа и жената са доста. Казвам: предполагам, защото не съм била „отсреща“. В противен случай щяхме да бъдем еднополови..., а липсата на разнообразие води до скука. И говоря за вътрешния свят, защото напоследък става все по-лесно оперативно да коригираме физическите си дадености.

- Каква е твоята „Защитена марка“?

- Не зная как да отговоря на тоя въпрос. Нямам такава „защитена марка“. Аз имам нужда от разнообразие. В определен момент се изчерпвам и трябва да сменя посоката.

- Ти си преподавател в училище. Работата с деца обогатява или ограбва?

- За да бъдеш ограбен, трябва да го позволиш. Когато рисувам, аз съм абсолютен егоист. Абстрахирам се от всичко наоколо и мисля само за себе си. Колкото и да съм повлияна от случващото се около мен, двете неща нямат връзка. И ако нещо или някой е успявал да ме „ограби“, то това никога не са били децата.

- Има ли желаещи от подрастващите да се отдадат на изкуството?

- Надявам се, че винаги ще има хора, отдадени на изкуствата. Не мога да си представя свят без изкуства.

- Семейство художници сте – за какво спорите у дома?

- Спорим за най-прозаични, делнични неща... хубавото е, че все още има за какво да спорим.

- Какво съветваш бъдещите художници?

- Избягвам да давам съвети. Правя го само в случаите, когато са ми поискани.

А и хората са толкова различни, че едва ли мога да дефинирам един съвет в полза на всички.

Да вярват в себе си – това не е точно съвет... по-скоро пожелание. Защото има едни такива непредвидени и непожелани ситуации, в които си трябва умение да се самосъхраниш.

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.