Бизнес
Илия Проданов, фермер: Мъжът трябва да се научи да става рано, да има воля и сила
TразмерT

Едва ли са мнозина, които на сватбата си отиват за булката с чисто нов… трактор, на теглича, на който има вързани стотици празни кенчета от безалкохолни. Те припяват с дрънченето си на двигателя, който ръмжи като тигър… Това преди години направи зърнопроизводителят Илия Проданов. А за преживяването още се говори. Самият той си спомня с усмивка: „Месеци наред цялото село Полски извор събираше кутийките от изпитите напитки, за да ги вържем в деня на сватбата зад трактора. Спазихме  и всички ритуали – в центъра кръстникът се запъна. Спирахме. Играхме хора. Беше невероятно преживяване”, спомня си бащата на вече три деца – две момиченца и едно момче, които с усмивка отглеждат заедно със съпругата си.

Самият факт, че мерцедесът е заменен с трактор и въпреки това булката – Мина, не е избягала, а напротив, е тръгнала заедно с младоженеца, е красноречив. „Съпругата ми ме подкрепя в абсолютно всичко. Ако не ме подкрепяше  и проявяваше някакви капризи – с тези три малки деца дали щях да имам време да правя бизнес”, категоричен е Илия, и допълва: „Откакто сме заедно винаги сме знаели, че ще имаме три деца и то преди да навършим 30 години.  А ние дори по-рано се справихме с тази задача”, шегува се фермерът.

Тази година Илия Проданов е номиниран в конкурса за еврофермер на годината  от agrobusiness.bg. Той не знае кой и как е направил номинацията му, но се чувства удовлетворен. Не скрива, че тази номинация му дава самочувствие. „Честно казано и аз не знам по какъв начин съм номиниран. Обадиха ми се, но кой точно ме е номинирал – нямам представа”, обяснява той.

Зърнопроизводството е бизнесът не само на Илия, а и на цялата  фамилия Проданови. Бащата Янчо и двамата му синове Илия  и Георги са известни зърнопроизводители. Те дават хляб и на двамата работници.

 Бащата Янчо Проданов започва да се занимава със земеделие още миналия век - в далечната  1991 година.  В момента фамилията обработва близо 13 хиляди декара  в четири землища в общините Камено и Бургас. Една четвърт собствени, останалите – под аренда.

„Сеем традиционните  пшеница,  ечемик, рапица, царевица, нахут”, обяснява Илия. Рапицата, въпреки че е по-трудоемка, им се „получава” и е по-доходоносна, допълва Илия. Като питам дали има любима култура, той се шегува, че като започне жътвата забравя всички останали неща. Докато мнозина се молят за хубаво време, за да отидат на море и на плаж, Илия се моли за слънце, за да се прибере реколтата. А ароматът на прясно ожънато жито или пшеница, е сред любимите му.

Рапицата, която мнозина фермери изтикаха на заден план, за стопанството на семейство Проданови, заема важно място в плановете. „Със сигурност в нашия регион е благоприятно да се отглежда рапица. И ако в Северна България няколкото по-сухи години направиха реколтата от рапица лоша и там мнозина избраха алтернатива – да минат на други култури, за нас няма такава”, разказва Илия, допълвайки, че 6 хиляди декара са засети с рапица. Това ще рече, че 45% от  площите, които обработват, са за тази култура.  Реализацията й е в чужбина, за биогориво.

Притесненията му  в тези несигурни времена на пандемия, са, че цената й на световните борси се е сринала. Моли се, той и семейството му, като всички българи, кризата да отминава бързо и да се завръщат всички към нормалния ритъм на живот.

Питам го за децата: какви хора иска да ги направи. „Преди всичко искам да не ги отделя от селото, от земята”, казва фермерът, който е роден в село Черни връх. Там е живял до седемгодишна възраст. После до осемнадесетата си година живее в Бургас. След това се местят със съпругата си в Полски извор.

Любопитна подробност е, че Илия, заедно със съпругата си и трите им деца, и сега си живеят в стопанския двор. Къщата им е там, където кипи истинската земеделска работа и никой не се притеснява от това. „Децата си ходят на градина в Бургас, в никакъв случай не се чувстват изолирани. Догодина, живот и здраве, най-голямото ми дете ще бъде в първи клас. Ще го запишем в Бургас. Там имам и апартамент”, обяснява зърнопроизводителят, доказвайки, че физически възможностите за живеене са големи. Въпросът е душата да не се отдели от селото, уточнява той. „За мен е важно децата ми да останат свързани със земеделието. Например като пътуваме с колата, не да се боричкат, а да гледат нивите, да им се радват” обобщава младият мъж.

Фирмата на семейство Проданови може да се похвали със съвременна собствена база. Имат складове, навеси,  площадки,  ремонтна  работилница.  И всичко това, заедно с къщата, където непрекъснато се чува детска глъч, се намира в село Полски извор.

„Всичките ни трактори са нови, от големите са, защото малките уморяват оператора. Те са  различни марки, изключително добре познати и утвърдили се в цял свят”, разказва с гордост младият фермер. Той не пропуска да допълни, че и прикачният инвентар също отговаря на класа на тракторите. Нови са им и двата комбайна. „Модерната техника осигурява комфорт на механизаторите, пести време и пари. Обработките, каквито и да са те – лесно се извършват. Не са проблем нито влажните, нито сухите почви”, уточнява младият мъж, номиниран за еврофермер.

„Ние с брат ми основно „носим” кампаниите по сеитбата, торенето, пръскането, прибирането на реколтата и оранта. Това  не е проблем, аз, пък и той, откакто се помним, сме все на полето”, подчертава земеделецът. Допълва, че неговата любов към земята е доживот, като присъда, на която доброволно се е отдал.

На младите хора, които непрекъснато се оплакват, че няма работа или че не им плащат достатъчно и това е повод да лентяйстват, еврофермерът казва: „Този тип хора ще си останат и бедни, и гладни, и нереализирани. Този, който иска да се реализира – той и на двадесет години успява. Който си мрънка и недоволства – ще го прави цял живот. В момента явно сме в период, в който този, вторият тип хора, са малко повече, може би. И се наслагва едно мнение, че всички млади са лентяи и не искат да работят. Вероятно за това допринасят и социалните мрежи, където се дава трибуна на всеки”, обяснява фермерът и подчертава, че не всички са такива. Напротив има много примери за реализирали се в различни сфери, амбициозни младежи и девойки.

Неговата лична рецепта за успех, особено при силния пол, е следната:„Мъжът трябва да се научи да става рано, да има воля и сила. Да се грижи за хората, които обича. Особено в нашия бранш няма как да станеш по обяд и да чакаш да имаш успехи и да си свършиш работата”. А любимата му сентенция е, че „Светът принадлежи на тези, които стават рано”.

За модерното земеделие у нас като цяло Илия е оптимист – то ще се случи. По негови думи все повече млади хора се обръщат към него. А за силата на приемствеността е категоричен: „Ние трябва отговорно да поемем фирмите от родителите си и да ги развием. Това е наш дълг”.

Двамата братя са учили икономика и мениджмънт. Сега Илия учи право не за да става адвокат, съдия или прокурор, а за да може успешно да се справя с бюрокрацията в бранша.

Илия е убеден, че земеделието във всичките му форми дава шанс на страната и хората. Оптимист е за това, че то все по-добре ще се развива.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
80 % от бургазлии декларират доходите си електронно
На летището кацат само товарни самолети
Българи в чужбина помагат на УМБАЛ Бургас
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.