Любопитно
Филм показва как Бургас се е борил с „Жълтата гостенка“
TразмерT

В момент като този, когато социалната изолация е необходима, а размерите на пандемията плашещи, хората с дълга памет и  умение да се ровят във фактите от миналото правят различни препратки. Повод да се обърнем към едно друго заболяване от 1910 година е създадената първа лига за борба с туберкулозата в Бургас – тази година се навършват 110 години от това. 1930 година е учредена първата болница за лечение на „Жълтата гостенка“, а 10 години по-късно е била построена в градинката срещу Жп гарата. Всички тези данни и още редица стряскащи числа има във филма на проф. Диана Радойнова и нейния съпруг д-р Чавдар Карабаджаков, който е направен по молба на д-р Евелина Трошанова, управител на Специализираната болница  за активно лечение по пневмо-фтизиатрични заболявания в Бургас и нейния екип.

„Работата по филма бе трудна, месеци наред ровене в архивите. Но резултатът – впечатляващ. Когато той бе прожектиран в Морското казино, всички присъстващи наблюдаваха със затаен дъх. А след това мнозина споделиха, че са били настръхнали през цялото време – близо едночасовата прожекция”, споделя спомените си върху работата и премиерата на филма проф. Радойнова. Този филм, изработен преди няколко години, идва още веднъж като доказателство за всеотдайната работа на лекарите в битката за здравето. Такава, каквато и в момента се води, не само на първа линия, с COVID-19, а и с новите щамове на уж познати заболявания.

В този материал предоставяме част от текста, използван за направата на филма по повод 110 години организирана борба с туберкулозата.

  Жълтата гостенка още преди векове трайно се установява в Бургаски регион.

В края на ХІХ и началото на ХХ век  Бургас е сравнително млад град. Докери, рибари, търговци – такива са основните професии на бургазлии през ХІХ век, когато Бургас започва да се утвърждава като градско средище. Освобождението от османско владичество го заварва с по-малко от 3000 жители, повечето от които принадлежат към градската беднота. Живеят мизерно в схлупени кирпичени или дървени къщи, работят тежък изнурителен труд, хранят се лошо. Боледуват много.

Във всички доклади на общинските хигиенни съвети почти до края на 40-те години на ХХ век се посочват две основни причини за смъртност сред възрастните в региона: маларията и туберкулозата. Тези два хищника грабят всяка година стотици души и ги отнасят в отвъдното. Мъже боледуват тежко и не могат да издържат семействата си, майките раждат заразени деца и нямат сили да се грижат дори и за здравите. Така тези две болести се превръщат в основното предизвикателство пред прохождащата тогава бургаска медицина.

На 27 октомври 1909 година Бургаският общински здравен съвет, който в началото на ХХ век е единственото хигиенно, санитарно и здравно административно звено на градската управа, взема решение да основе клон на Българското дружество за борба с туберкулозата. В него влизат всички тогавашни бургаски лекари, които са едва пет-шест на брой, както и богати граждани, които да спомоществувателстват инициативата. На следващата година се създава първата Лига за борба с туберкулозата в града. Оттук нататък  общинските градски лекари стават главнокомандващи в една тежка битка. Силите в тази война са неравни: едва шепа специалисти срещу бедност, невежество,  липса на средства, на лекарства и апаратура, ежедневно лице в лице с десетки човешки трагедии.

Един от  първите самоотвержени бойци в тази битка е д-р Тодор Бурмов – общински лекар за Бургаска и Айтоска околии. В записките си от 1909-1910 година той отбелязва неимоверните трудности, които среща в лекарската си практика: докато хининът е с вече доказана по онова време ефективност срещу маларията, то за туберкулозата лек няма (антибиотиците още не са открити). Лекарят настоява заболелите да не работят тежък труд,  но те не могат да го послушат, защото няма кой да храни семействата им и работят до смъртно изтощение. Предписва изолиране на болните, но бедните живеят всички в една стая и така бързо туберкулозните заразяват цялото си семейство. „Туберкулозата се поддържа от мизерията, от нехигиеничните жилища и от невежеството…”, пише той в своите доклади до Министерството на народното здраве.

През 1925 година друг един всеотдаен лекар оглавява медицинската служба в Бургас – д-р Атанас Недев Минкорски. Той самият преболедува туберкулоза още като ученик, но успява да се самоизлекува със силна храна и специален режим на живот. Завършва медицина в Швейцария и тъй като е родом от Карнобатско, веднага се завръща да лекува в Бургаски окръг. Само две години след назначението си, през 1927 година бива командирован от тогавашната Бургаска градска управа на специализация в Париж, откъдето се завръща с компетенции за прилагане на БЦЖ-ваксина. Той е първият, който внася мотивирано искане пред Бургаската община за построяване на туберкулозен диспансер в града.

          През 1927 година се сформира Комитет с представители от всички градски и селски общини в тогавашния Бургаски окръг за събиране на средства за построяване на павилион за настаняване и лечение на болните от туберкулоза в Бургаската държавна болница. Така е направена първата стъпка към обособяване на стационар за специализирано лечение на това заболяване. Временно, до построяването на диспансера, д-р Минкорски създава и Станция за консултации на туберкулозноболни майки, които биват обучавани на основни превантивни мерки, за да не заразяват децата си. Междувременно  обаче болестта продължава да напредва и взема своето. Ежегодните доклади  на бургаските кметове пред общинските съвети задължително съдържат раздели за отчет на организираната борба с болестта. Когато ги четем днес, ни побиват тръпки.

1928 г.:  При население около 20 000 души  в Бургас  има 678  болни  от туберкулоза, 73 новорегистрирани, 59 са починали.

1929 г.: обявени 421 нови случая  и 68 починали.

1930 г.: обявени 226 новозаболели и 51 починали.

1931г.: обявени 174 нови случаи и 72 починали

Десет години по-късно положението сякаш е все така отчайващо: през 1943 година в Бургас се водят на отчет 606 туберкулозноболни, 119 новооткрити случаи, почивалите от болестта са 69. Но всъщност за тези две десетилетия е направено страшно много.

Първата бургаска болница за лечение и диспансерно наблюдение на туберкулозноболните е учредена през 1930 година, за която цел Бургаска община отпуска 100 000 лв. В павилионите й, които са построени в голямата градина зад днешната Трета поликлиника в центъра на града, са приети първите 70 болни. В документите на тогавашната санитарна служба е записано: „… за да не служат същите за разсадници в средата, в която живеят”. През 1943 година настанените в болницата са вече 158.

Персоналът трябва не само да лекува, но и да участва в дезинфекцията на квартирите на всички починали, хоспитализирани и изпратени в санаториуми. За целта се използва формалин, както и специално закупена от общината подвижна парна дезинфекциозна машина. Освен лечение, шепата медици трябва да се грижат още и за написване и разпространение на брошури, изнасяне на доклади и сказки за превенция и ограничаване разпространението на туберкулозата.

В свое частно  писмо до колега от Велико Търново, д-р Минкорски споделя невероятните трудности, с които е принуден да се бори персоналът.  Болницата се задъхва, защото не е възможно да поеме всички болни, а и престоят там е доста дълъг – около 2-3 месеца.  През лятото на 1939 година, на 10 юли,  Градският съвет взема решение да закупи парцел за построяване на противотуберкулозен диспансер. Само година по-късно постройката е вече факт и струва на общината 600 000 лв.

Околийският тубдиспансер, както се води наименованието му тогава, се нанася в постройка в градинката срещу днешната, а и тогавашната Бургаска гара, която според тогавашните стандарти е масивна. Отпуснати му са 30 щатни бройки: 5 лекарски, още толкова сестрински, 1 – за лаборант, а останалите – помощен персонал. Квалифициран персонал обаче не достига. В началото желание за назначение изявява само един лекар – д-р Методи Карапалев. Сестринските длъжности са заети от неквалифицирани сестри – самарянки. Единствената лаборантка е без необходимата квалификация. Главният лекар трябва да се справя сам с всичко: има дни, в които трябва да прави по 25 изкуствени  пневмоторакса и пункции  във вечно препълнения стационар, необходими са обиколки из целия тогавашен Бургаски окръг, който включвал Поморийско, Грудовско, Малкотърновско и Мичуринско (днешно Царево) за прегледи, сказки, доклади, срещи.

Големият поврат настъпва през 1951 година. Започва ерата на антибиотичното лечение на туберкулозата в Бургаски регион. Внедрена е и масовата ваксинация на всички новородени с БЦЖ-ваксина – френски щам. Много бавно, с безсънни нощи, писане на молби и  настояване от страна на лекарския персонал, положението започва да се подобрява. От 1954 година започва постепенно увеличение на количеството на постъпващите антибиотици, както и на номеклатурата им – освен „Стрептомицин“, вече се внасят и „Римифон“ и „ПАСК“.

През 1959 година в Диспансера бива разкрит бронхологичен кабинет. Първите бронхоскопии са направени от д-р Главанаков. Първоначално той работи само с един бронхоскоп, закупен на старо и износен.

На няколко пъти през цялото си историческо съществуване здравното заведение трябва да се мести от сграда в сграда. През 1967 година Окръжният народен съвет в Бургас взема решение Тубдиспансерът да бъде настанен в сградата на бившия Противомаларичен институт. Тя е строена през 1926 година със средства на Благотворителната фондация „Рокфелер”. От архитектурна гледна точка сградата е прекрасна, тя е обявена и за Паметник на културата, но за да бъде пригодена за здравно заведение са необходими огромни усилия и вложения. От същата година болницата поема лечението и на други хронични белодробни заболявания. Следват множество промени в наименованието и частични изменения на структурата, обхвата  и функциите на лечебното заведение.

Статистическите проучвания  доказват неоспоримо, че тежката столетна битка на бургаските лекари срещу туберкулозата е спечелена: ако до 50-те години на ХХ век средната смъртност от туберкулоза в региона се движи между 3 и 5 на десет хиляди души,  то след 1965 година тя спада до около 1 на 10 хиляди. Зад тези безстрастни цифри се крие огромният и всеотдаен труд на няколко поколения лекари.

По време на ковид-пандемията се заговори и за това, че ваксината против туберкулоза помага на онзи, който я има да се пребори с новото заболяване. Дали е така – никой от експертите не се наема да каже.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Скромно начало бележи почитта към светите братя в Бургас
Очаква ни слънчев ден с леки превалявания
Абитуриентка сбъдна мечтата си във време на пандемия
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.