Събеседник
Жената не е само муза, тя е и творец
TразмерT

Анета Салабашева – Краева е родена на 11 август 1949 година. През 1984 година завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – специалност „Живопис“ при доц. Янаки Манасиев. Същата година прави и първата си самостоятелна изложба.

Свои картини Анета Краева е излагала в Гърция, Турция, Финландия, Австрия, Англия, САЩ, Канада, Швеция.

Участва активно в окръжни, регионални и национални изложби.

 

- Госпожо Краева, преди дни приключи самостоятелната Ви изложба, която бе подредена в галерията на улица  „Александровска“ 22 - защо „Пространство“? Как избрахте тя да се казва точно така?
- За мен картините са една фантастична реалност – пространство, светлина. Така ги усещам и според мен така трябва да се казват. Защото обектите са реалност, пречупена през моята фантазия.
- Тук виждаме ярки цветове, багри, от които струи светлина…
- Светлината е тази, която раздробена на цвят дава хармония. За мен светлина трябва да струи от всяка картина, за да излъчва радост и оптимизъм.
- Изложбата Ви може ли да се каже, че е ретроспективна?
- Не, изложбата ми е юбилейна, но не ретроспективна. По-скоро е колекция. Технологично платната се допълват. Те са близо 25 картини, през които  минава една нишка – и това е светлината. Те са като реална абстракция и предизвикателство за окото.
- Подарявате цветен празник на хората, които наблюдават картините Ви – такова  цветно ли е и в душата Ви?
- Когато рисувам, изпитвам удоволствие от самото съчетаване на цветовете. То е като да ядеш любим десерт – крем карамел, сладолед или шоколад. Като рисувам изпитвам още спокойствие, тишина и оптимизъм.
- Рисуването бягство от делника ли е?
- Не. Бих искала това да е делникът ми, защото вкъщи сме двама художници и красотата от единия преминава през другия. По този начин си контактуваме. Единият дава сила на другия. Но понякога си говорим и за неприятни неща. Оскотя българския народ да ходи по втора употреба дрехи и да няма пари да си купи една картина. Такава е действителността, коментираме си с болка.
- Сънувате ли картините си?
- Някои картини  наистина ги сънувам. Например една, която е тук в изложбената зала – „Сънят на рибаря“. С лодка преди години ходихме до устието на Ропотамо. Там видях рибарските колиби. Много ме впечатлиха. После наистина ги сънувах. И ето, роди се тази картина. Друга картина от изложбата „Фарът на Ахтопол“ – гледах го дълго този фар – влезе в душата ми. На картината има вградени и истински мидички, върху които е положен цветът. Пак го видях в съня си…
- Какви хора имат Ваши картини?
- Много  хора имат мои картини. Обикновено това са мои приятели и приятели на семейството ми. Освен това имам картини в Холандия, Германия… Вчера дойде в галерията една  германка. Тя много си хареса една от картините ми – „Гората“. Надявам се да се върне и да си я купи. Та искам да кажа, че ми се ще ей така да идват и непознати хора, българи и чужденци, които да харесват платната ми и да ги вземат в дома си. Така и част от мен ще влиза в дома им с хубаво чувство и много топлина. Защото когато правя една картина, аз вкарвам моята мисъл – емоцията си в нея. Ето тук в „Молба“, ако се обърне внимание ще се види, че в кръста има врата. Всеки може сам да си изтълкува това, което вижда – но за мен вратата е шанс, нещо, което можеш да отвориш, но можеш и да затвориш. В картината „Дилема“ пък има цип. За мен това е душата – затваряш я пред едни, отваряш я пред други.
- Разкажете някоя интересна случка около създаването на дадена картина, моля.
- Всяко платно е различно и си носи историята. Понякога има технологични  неудачи, но случка, която да се откроява не помня. Аз рисувам с акрил, върху който  може да се полага масло.
- Жената в живописта – комфортно място ли е за нежния пол…
- Не може без женското присъствие. Ние, жените, сме по-цветни, много по-емоционални, и това се отразява върху платната, които създаваме. В общите изложби картините, нарисувани от жени, разнообразяват цялостния облик. Ние сме с друго мислене, чувства. Жената не е само муза, тя е и творец. А понякога е и по-добра от мъжете.
- Какво казвате на младите хора, решили да се посветят на четката и платното?
- Трудно ми е да дам съвет. Единствено мога да им кажа да работят неуморно, да търсят себе си, защото с една картина не се става велик. Не се става известен и с една изложба.
- А струва ли си в нашия комерсиален свят да тръгват по пътя на твореца?
Ако имаш душа – тръгни. Това казвам аз.

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.