Любопитно
Заради забрана от гръцки духовници: Бургазлии събират пари за първата църква „Св. св. Кирил и Методий“
TразмерT

Градът е един от първите, които отдават почит на светите братя

През 1813-а е първото тържество в тяхна чест

 

Георги РУСИНОВ

 

Малко известен факт е, че Бургас е един от първите български градове, които отдават почит на светите братя Кирил и Методий. Художникът и историограф Митко Иванов изнесе лекция в Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ за малко известни факти, свързани със светлата дата 24-и май.

През 1861-а бургазлии решават, че ще почетат празника. Гръцките духовници, разбирайки това обаче, залостват единствената гръцка църква в града по това време – „Света Богородица“ и напускат града. Този факт не се харесва на българите, но стискайки зъби го приемат. Опитват същото и на следващата година, а гръцките духовници повтарят действията си. Така без да искат те се явяват катализатор на българското недоволство и само за броени дни бургазлии събират 10 000 пиастри, които Митко Иванов обясни, се явяват колкото днешни 20 000 лева. С парите те издигат първата българска църква в града, която именуват именно на светите братя. Това се случва през 1869-а. Първото българско училище в града също се казва „Св. св. Кирил и Методий“.

Бургас трябва да се гордее с това си постижение, защото това са много смътни години в Османската империя. По-голяма част от населението тук е мюсюлманско, а българите и гърците са горе-долу по равно. Въпреки това те извоюват правото си да почитат светите братя от тук нататък. Иванов разказа, че всъщност още в периода преди 1861-а има сведения, че Бургас е празнувал празника, макар и някак по-скромно и тайно. Това се случвало в края на града, край нивите, където днес е районът на Трета поликлиника. Тържествата са представлявали поставяне на софри и споменаване на Кирил и Методий, но без литургия, тъй като тогава все още само гърци служат в църквите и то на гръцки.

Любопитен факт е, че тази първа и невзрачна българска църквичка е съборена през 1895-а, когато на нейно място започва строежът на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Митко Иванов разказа, че се е опитвал да разбере дали предметите от първата църква са пренесени в новия храм, но е срещнал нежеланието за съдействие от страна на Българската православна църква. Самият храм, както е известно, е изграден с дарението на Александър Георгиев - Коджакафалията, който завещава повече от половината си богатство за него. Архитект, макар и в екип с други, е известният Рикардо Тоскани, а проектът за храма е на Коджакафалията. Самият бенефактор е бил доста странен, в добрия смисъл на думата човек. Коджакафалията държал да работи заедно с работниците по време на изграждането му.

Митко Иванов обясни, че трябва да се гордеем с постиженията на онези бургазлии от 1861-а, защото въпреки че Бургас е силен град по време на Възраждането, то всички големи имена са дошли в града едва след 1865-а. Важното е, че и преди тях е имало съзнание у българите тук, поясни историографът.

Иначе за самото честване на празника Иванов разказа доста любопитна история. Едно откритие на журналиста и преводач Агоп Орманджян през 1985-а. Тогава той попада на писмо от арменския пътешественик Минас, който пише за тържество в чест на Кирил и Методий, провело се в Шумен още през 1813-а. Писмото е написано на средно арменски. Още повече, че Минас пише, че усещането за тържеството е било, че то е традиционно, а не за пръв път. Гръцките духовници обаче тогава също държали то да се проведе на гръцки език.

Досега в учебниците се учеше, а и все още се учи, че първото официално тържество в тяхна чест е проведено в Пловдив през 1851-а. Самият Орманджян се сблъсква с тогавашните историци, които реагират остро на откритието му. Те го отричат с пълна сила, като дори в един момент има опасност да се назначи криминална експертиза. Журналистът се разминал само с привикване от историците и даване на обяснения пред тях. Противниците на откритието му твърдят, че оригиналът не е открит в Италия, където е живял Минас в арменска католическа общност. Плюс това месецът в писмото те определят като „март“, а не „май“. Заклеймяват откритието на Орманджян като фалшификат.

„Добре, но ако е фалшификат защо фалшификаторът ще пише месец март, като може да напише месец май“, попита Митко Иванов.

Още тогава, разбира се, има и защитници на откритието като проф. Илия Тодев и академик Димитър Косев.

„В крайна сметка истината на Орманджян победи и той успя да го чуе преди смъртта му през 2016-а. Днес по-голяма част от историците я приемат“, добави Иванов.

Накрая на лекцията той спомена, че най-тъмните векове, в които не е намерил нищо за Кирил и Методий са 15-18 век. В този период той дори не е открил едно дете, кръстено Кирил или Методий.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Цвети Пиронкова избра да почива в Несебър
Още „гладни“ за пластмаса риби поставиха на плажа в Крайморие
Първо плаване на скоростния катамаран от Бургас до турския град Инеада
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.