Събеседник
Всички имаме нужда от изкуство, за да бъдем по-добри хора
TразмерT

Райна Рачева е родена е на 16 декември 1939 година в разложкото село Баня. В 1964 година завършва декоративно-монументална живопис и мозайка в Националната художествена академия. Като художничка се изявява в областта на живописта, детското творчество и монументалистиката. От същата 1964 година работи и живее в Бургас. Райна Рачева има близо 30 самостоятелни изложби, като нейни творби се намират в колекциите на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бургаската художествена галерия и много обществени и частни колекции в България и чужбина.

Носителка е на серия отличия, сред които са орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен, статуетка и приз „Художник на годината 2005“ – Бургас и други.

От 2007 година Райна Рачева е почетен гражданин на Бургас.

В края на миналата година тя отбеляза своята осемдесетгодишнина с голяма изложба.

 

- Госпожо Рачева, имате 28 самостоятелни изложби и редица участия в смесени изложби у нас и в чужбина - как посрещнахте последната, която общо взето се сля с предколедните и новогодишни прояви, но същевременно бе и много знакова – посветена на Вашата осемдесета годишнина?

- Моите самостоятелни изложби винаги са били обвързани с коледните и новогодишни празници, защото съм родена на 16 декември и обикновено организирам изложбите си на моя рожден ден. Всяка изложба е вълнуваща по свой начин, но последната, за моята 80-годишнина, подготвих с огромно желание и любопитство как ще бъде възприета от публиката и моите почитатели.

- 100 картини показахте – ретроспекция на творчеството Ви – имаше ли такива, които за първи път се излагат или пък някоя, която Ви е особено скъпа?

 - Имаше много непоказани картини. Една част са от ранния ми период, когато рисувах с повече и по-експресивни цветове, с повече наслагване на боите. Исках да изненадам гостите си и мисля, че успях.

Други картини нарисувах специално за тази изложба. Обичам всичките си картини и във всички съм оставяла част от себе си, но някои са ми особено скъпи. Например в БХГ „Петко Задгорски” показах първата си живописна картина, която никога досега не е била показвана на изложба, но за мен е изключително ценна. Нарисувах я по един от детските спомени, запечатали се в сърцето ми от моето родно село Баня, Разложко. На картината съм нарисувала жените, които се събираха на един от топлите минерални извори в селото, за да перат дрехите. Аз също ходех като момиче там да пера и да помагам.

Много ценни са ми и поредицата от портрети на емблематични за Бургас и за мен личности, които съм нарисувала в годините: Кина, Дона, Пенка, Димитрина, Лидия, Виолета, Милка, Нина и много други.

-        Портретите... толкова характерни за Вашето творчество – изкушавате ли се отново да рисувате такива?

- През цялата си творческа дейност съм се изкушавала да рисувам портрети. Обичам да наблюдавам хората и да улавям разни детайли, които ме впечатляват и вдъхновяват. Обичам да рисувам хора, които са ме докоснали по някакъв начин, или са останали трайно в живота ми. Кина Петрова е един такъв портрет. С нея се сприятелихме в студентските си години и до ден- днешен пазим и се радваме на приятелството ни. Лидия Палазова също, децата ни израснаха заедно и до днес сме семейни приятели.

Димитрина Тенева, изключителна актриса и много интересна личност. Получи се прекрасен портрет, беше удоволствие да я рисувам.

Дона Симеонова – една красавица, седнала на брега на морето, в очакване на своя съпруг и син да се приберат с лодката от риболов.

С Виолета Масларова също бяхме приятелки, много талантлив художник и добър човек.

Пенка Седларска я рисувах от натура. Тя е моят изкуствовед. Откривала е всичките ми изложби. Изключително интелигентна и професионалист в своята област. Не знам колко биха се сравнили в страната с нея. Умее да вниква надълбоко и да усеща твореца и след това с много хубави думи да го представи в най-добрата му светлина.

Много хубав се получи и портретът на съпругата на един от вицеконсулите на Турция в Бургас. Много красива и фина жена, допадна ми.

Но най-любими са ми детските портрети. Децата са безкрайно интересни за рисуване и винаги ме очароват и зареждат.

Нарисувала съм децата си и всичките си внуци, ще видим дали ще ми останат сили за правнуците.

- Какво Ви развълнува най-много при това своеобразно честване в галерия „Петко Задгорски“, а и в „Ателие R“?

- Развълнува ме присъствието на толкова много хора, които дойдоха да ме уважат, първо в БХГ „Петко Задгорски“, а после и в „Ателие R“ - галерията на Митко и Мариана. Толкова добри думи и пожелания! Благодаря от цялото си сърце на всички, които ме уважиха с присъствието си. Много благодаря на Георги Динев, Лили и всички от БХГ „Петко Задгорски“ за усилията, търпението и съдействието! Благодаря и на моите деца и внуци, защото без тях тези изложби нямаше да се състоят.

-        Да напуснем конкретиката на повода – годишнината и изложбата – има ли от наследниците Ви кой да тръгне по творческия път на семейство Рачеви? Вие със съпруга си – също небезизвестният художник Енчо Рачев, сте емблеми за Бургас.

- Дъщеря ни Елеана Киркова завърши Националната художествена академия и е един много талантлив дизайнер. Изработва уникати от текстил: облекла, интериор, бижута.

Синът ни Митко Рачев рисува от дете и има изключителни детски рисунки, някои с много сериозни отличия от национални и международни конкурси. После продължи да се занимава с реклама и графичен дизайн, а днес отново е обърнал поглед към платното и ние много се радваме.

Внукът ни Енчо Рачев разви заложбите си в архитектурата и днес е високо ценен архитект в Англия.

Всички останали в семейството носят чувството за стил и естетика.

- Лично Вас Бургас Ви помни с Школата за рисуване към пионерския дом и най-вече с другата школа – тази за детски мозайки – с какви чувства си спомняте за онова време?

- Изключително горда съм и с двете школи. Оттам излязоха толкова много талантливи деца. Около 70 утвърдени художници има сред тях. Децата печелеха най-високите отличия в България тогава. Едно дете от школата по рисуване спечели конкурс и бе изпратено за един месец в Япония. Творчеството на децата беше оценено и публикувано в редица книги и издания за изкуство.

Школата за детски мозайки също завоюва изключителни успехи и се превърна в емблематична за Бургас през годините. Участвахме във всички асамблеи „Знаме на мира”, организирахме 32 самостоятелни изложби и още много участия в страната и чужбина. Най-голямото признание получихме на Международния фестивал на мозайката в Равена, Италия, през 2009 година. Получихме специална покана за участие на Школата за детски мозайки. Удостоиха ни с честта официалното откриване на фестивала да бъде с мозайките на бургаските деца. Вълнението и успехът бяха невероятни. На откриването присъстваха най-големите имена сред мозайчистите от цял свят: Италия, Израел, Испания, Русия, САЩ, България, Франция и др. Марко Де Лука, един от световно признатите творци определи школата ни като №1 в света. Днес 30 мозайки на бургаските деца красят стените на музея на мозайката в Равена.

Това е един от онези моменти, които запомняш за цял живот, носят удовлетворение и осмислят работата ти.

- Какво Ви даде работата с децата на Бургас?

- Много обичам децата. Те са искрени и смели. Не са обременени и поставени в рамки, затова въображението им е безгранично и красиво. Много ми липсват днес. Работата с тях ме зареждаше изключително позитивно.

- Работата с младите хора – днес в това друго време – възможна ли е и по какъв начин?

- Задължителна е и много важна. Ние със съпруга ми сме много горди, че навремето успяхме да създадем един нов модел за работа с деца, като ги обхванахме от детската градина до завършване на средно образование. Днес бихте го нарекли иновативен модел. С малките деца от 4 до 14-годишна възраст работех аз в школата, а след 14 години продължаваха в клуба на Енчо „Млад художник”. Там ги наричаха „Енчовите генийчета”, защото обираха всички отличия на всички фестивали и конкурси. Винаги сме се стремели да стимулираме свободата и креативността у всяко дете, което си беше направо революционно за онова време.

Днес е още-по-важно да се работи с децата и младите хора. Трябва да се търсят форми и начини да бъдат приобщавани към всички форми на изкуството, защото това е единственият правилен начин за противодействие на толкова страшните агресия, апатия, наркотици. Държавата и общинските власти трябва да подпомагат много по-активно всички творчески инициативи, свързани с децата и младите хора и всички творци, готови да работят с тях.

- Имате ли някакъв свой ритуал при започване на нова картина?

- Не, нямам. Настройвам се положително и се залавям за работа с надеждата, че ще се получи красива картина, така както съм я оформила в съзнанието си.

- Малцина знаят, че сте родена в благоевградското село Баня, а живеете в Бургас от 1964 година. Усетихте ли морето и как влезе то в творбите Ви?

- Много обичам моето родно село Баня и там е много красиво, но се влюбих в морето още като го видях. Влюбих се в морските изгреви и залези, в лодките и гларусите... Те са несекващ източник на вдъхновение.

Любими места са ми Морското казино, парапета и моста в Бургас. Обичам и атмосферата край Поморийския бряг. Морето има особено златисто излъчване, което ме запленява и ме подтиква да пресъздавам тези необикновени тонове в картините си.

- Какво си пожелавате занапред?

- Пожелавам си преди всичко здраве. Искам децата и Енчо да са добре, защото тогава и аз съм добре. Искам галерията на Митко и Мариана да е успешна, защото днес повече от всякога, всички имаме нужда от изкуството, за да бъдем по-добри хора.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.