Събеседник
Все повече се губи интересът към изобразителното изкуство
TразмерT

Атанас Стоянов е роден на 19 юли 1969 година в град Камено. Той е известен български художник и скулптор, един от представителите на съвременната българска живопис, скулптура, плакет и декоративно монументално и интериорно изкуство. През 1988 година завършва средно образование със специалност „Скулптура“ в Техникума по каменообработване в село Кунино, Врачанско.

През 1995 година завършва висшето си образование, специалност „Скулптура“ във факултет по изобразителни изкуства на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново. Член е на Дружеството на бургаските художниците, в чиято дейност участва активно. Живее и работи в Бургас.

 От края на 90-те е преподавател по скулптура в СОУ „Св.св. Кирил и Методий” в град Бургас.

Юбилейната му изложба, подредена в залата на Дружеството на художниците на улица „Александровска“, бе открита на 2 октомври. Залата се оказа тясна да побере всички желаещи да се докоснат до многообразното изкуство на Атанас Стоянов.

Топли думи за автора споделиха с присъстващите председателят на Дружеството Добрин Вътев и художникът Ненчо Русев, който е открил таланта на Стоянов и  Йордан Петров.

„Той прави творби и хвърля във вечността“, бяха най-ярките думи на Русев за юбиляря, към тях колегата му Данчо Петров добави: „По-голям работохолик от Наско Стоянов не познавам“.

- Наско,  роден в Камено, живее в Бургас, не си изневерил на града си, не си забягнал в чужбина – как стана така да се посветиш на изкуството. Как разбра, че скулпурата е твоето поприще?
- Баща ми ме запали за изкуството. Той често ме водеше при Ненчо Русев, който и до днес смятам за свой учител. Иначе историята е  смешно-тъжна или тъжно-смешна - не знам как да я нарека точно, май по-скоро е любопитна. След седми клас отидохме с баща ми да кандидатствам в Художественото училище в Казанлък. Тогава точно Камено бе станало град. В училището поискали от баща ми пари, това го научих след години, за да ме прехвърлят – да ме пишат, че съм от село, понеже квотата за градските деца, които трябвало да бъдат приети, била вече запълнена. Баща ми се ядосал и тръшнал вратата. Завлече ме в каменоделското училище в село Кунино, Врачанско. И така станах каменоделец - четвърти разряд, защото думата „скулптор“ била чуждица. После работих в Комбината за монументална  пластика в Илиянци. Кандидатствах в София в Академията – бях резерва. Така се озовах във Велико Търново. Завърших скулптура, в класа на професор Ненко Маров.
- Откри юбилейна изложба. Какво съдържа тя?
- Аз не съм изложбаджия. Не показвам често работите си. Изложбата наистина е юбилейна. Опитах се да събера в нея емблематични мои работи. Има и такива, които съм показвал, има и нови неща. 50 работи, колкото са и годините ми.
- Дойдохме си на думата! Как се чувства един мъж, един творец на 50?
- Смело мога да кажа, че един художник разбира едва на петдесет колко време е губил в битовизми, влюбвания и раздели, а не е творил. Сега съм изцяло отдаден на онова, което създавам.
- За тебе се знае, че работиш непрекъснато, а как си почиваш?
Обичам да работя. Не се отказвам от всякакъв вид работа. Предпочитам да работя сам или с неколцина приятели. Не обичам да работя в колективи.
- И все пак – как почиваш?
Най-добре почивам като работя (смее се). Живописта ми е почивката. И рисунката като жанр. Акварелите също. Тях работя с учениците.
- Отвори дума за учениците. Какво им казваш на младите хора, когато за първи път застанеш пред тях в клас?
- Ох, много неща им казвам, но първо ги питам за какво са дошли в това училище. Който иска да се учи – му помагам, който не иска – не му преча.

Лошото е, че все повече се губи интересът към изобразителното изкуство. А при пластичните изкуства – нещата са много по-зле. Няма желаещи за работа. Никой не иска да прави нищо с ръцете си. Не им се твори.

- Камък, дърво, пясък, метал – къде си най-ти?
- Не знам. Обичам да експериментирам. Синтезирам материалите. Това ме кефи. Но… като се замисля: най-обичам камъка. Само че ателието ми е на втория етаж и като започна да работя камък, обитателите на блока си мислят, че пробивам, за да източа парите от клона на банката, която е на партера  под мене. Случвало се е и охранителите от офиса да идват да питат какво правя. В училище поне мога да моделирам с глина. Там с учениците оставаме след часовете да работим заедно в неформална обстановка.
- Към какви нови проекти гледаш след тази юбилейна изложба?
- Няколко неща по-мащабни съм захванал, други завършил. В град Елена правя един каменен бюст на Стоян Кършовски. Той е роднина на сегашния кмет на Елена и на Кристалина Георгиева, която е родом от този град. Имах лична среща с Кристалина Георгиева, новият Управляващ директор на Международния валутен фонд. Дойде, разгледа как върви работата, поздрави ме, поговорихме. Само да вметна – в родното Камено направихме с Даниел Кънчев от Русе два бюста – на Ботев и Левски. Те са сложени вече. Пак с Даниел Кънчев за другото лято сме запланували здраво да поработим в еленското село Раювци. Ще направим Георги Сава Раковски като идеолога на воеводите там. Това ще е огромна  фигура. Това лято моя милост с още колеги от цялата страна работи в пленера, който се организира от фондация „Звезди под звездите“. От предходната година и тази барелефите на български воеводи в парка „Раювски кромлех“ са вече 24. Та за следващото лято сме решили да изработим и Раковски. Каменният къс вече е приготвен. Той е висок около 4 метра и е широк повече от два. Можете да си представите каква огромна фигура ще се получи. Това е и целта ни. Самият парк е направен да събужда патриотични чувства у всеки, който го посети. Да запалим младите по българската история, да събудим у тях родолюбиви чувства.
- В кои държави, кои известни хора притежават твои творби?
- Всички туристи, които са почивали по нашето море, имат мои работи. Това, разбира се, е в кръга на шегата, но знам, че много хора – известни и неизвестни, наистина имат мои работи. Холандската принцеса знам, че има моя творба, въпреки че не е идвала на море у нас. Знам също, че Филип Киркоров има мои неща. От българите се сещам, че Нешка Робева е купувала от мен творби.

 

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.