Събеседник
Влюбих се в Китай
TразмерT

Мария Цветкова – Маджарова е солистка на Бургаската опера и позната на българската публика. След новогодишното турне в Китай тя вече е позната и отлично приемана и в далечната страна. Стотици са снимките, които почитателите на операта в Китай имат вече направени с нея. А нейното вълнение от турнето личи в разказа й „Красотата е в детайлите и Китай го знае!", казва оперната прима.

 

- Мария, почти между капките в медийно отношение премина първото турне на Софийската филхармония  в Китай. Ти беше част от него – моля те, разкажи подробности.
- По коледните и новогодишните празници се състоя тур на Софийската филхармония в Китай  и то за първи път.  Диригенти на филхармонията бяха Антъни Арморе и Константин Илиевски. За мен бе изключителна чест, че бях поканена да съм солист  в тази празнична програма по случай Нова година. Бях солист - сопрано, заедно със солиста на Белградската опера Деян Максимович, с когото имах честта и щастието да бъда на една сцена. За Максимович искам да подчертая, че е изключителен професионалист, много добър тенор и в същото време толкова скромен и толкова земен. В негово лице аз видях себе си – отстрани погледната и бях много щастлива. Работехме прекрасно, все едно сме се познавали от много отдавна.
- Голямо ли бе турнето?
- Дванайсет различни големи зали в различни вълнуващи китайски града. Да си част от тази приказка е наистина подарък. Залите бяха пълни. Последният ни концерт беше в Шанхай – в „Гран Театър“ – изумителна зала. В този театър има няколко зали  - най-малката от които е далеч по-голяма от тази на Софийската опера, а това е детският театър. На сцената, там, където ние пяхме, имаше три въртящи се кръга, видях как се местят столовите автоматично, за да е оптимално.
- Публиката…каква е китайската публика – различава ли се от нашата?
- И понеже концертите бяха празнични и аз като една актриса преди всичко исках да създам еуфория и настроение в публиката. Но това все пак е китайска публика, която аз не познавам. Нямам идея на какво биха реагирали, какво би предизвикало тяхната еуфория и тяхното настроение да стане по-възторжено… Оказа се, че тази публика е много  благодатна, защото те са любознателни и отворени към света. Искат да научат  всичко. Нямат никакви предразсъдъци. Те са като бял лист и дават възможност върху него да напишеш себе си и тогава да решат дали ще те възприемат, или не.

Много отдавна в Китай ходят големи оркестри и големи театри, говоря за Виенската филхармония, Берлинската филхармония, Болшой театър, Мюнхенската, Баварската опери, италиански театри като Римска опера и Ла Скала. Всъщност това го казвам от афишите, които виждах в театрите. Т.е. ние през цялото време се гонехме с тези световни театри. Например в първия град Далиан, когато влязох в самия театър, все едно попаднах в Парижката опера – всичко бе в златно и червено. Страхотна акустика. Всичките им театри са с уникална акустика. Ние пяхме без никакво озвучаване, нямаше никакво напрежениев гласовете ни. Такае изчислено, да може да се носи звукът и да се чувстват комфортно и зрителите, и изпълнителите на сцената. Залите им са големи, но те преценяват да е максимумът до 2000 – 2500 места. При положение, че градът е 30 милиона.

Да, случи ни се да пеем и в малки градчета за техните представи – 9 милиона.

- Впечатленията ти от Китай и китайците извън залите?
- Широки улици, космополитност, небостъргачи, бляскаво осветление, големи магазини и в същото време разбираш, че това не е показност – всичко е изчислено така, че да е оптимално и да е най-хубаво.
- Говориш много възторжено, а и през цялото време на турнето качваше в социалната мрежа снимки. Какво те впечатли?
- Китайците работят много за детайлите. Всеки човек отговаря за конкретно нещо, от което разбира. Няма този тип пенкелер, както при нас. Това според мен е много хубаво – всеки си знае ангажимента, много е съвестен и много отговорен. Например на пешеходните пътеки, при положение, че има светофар, от двете страни стои по един човек, който е облечен в светлоотразителна жилетка със знаме и със свирка в ръка и следи дали всеки пешеходец пресича правилно. Ако се объркаш ти показва и те връща, защото може да си разсеян.  Този човек помага.  Хареса ми също, че където и да се обърна имаше органи на реда, които не те притесняват. Те наистина пазят, наблюдават, не, те не ти  казват прави това или онова, няма нарушаване на личната свобода, но ако имаш нужда от помощ или информация, те веднага са насреща. Дори и да не знаят езика, на който ги питаш.

Като нация са добронамерени, мили хора. Мисля, че се влюбих в Китай след това посещение. В началото бях леко шокирана първите ден-два, защото хората ми се видяха малко по-напористи.

- За хората и социалното устройство какво разбра…
- Има и много бедни – типични китайски квартали, в които на мен ми беше много интересно да ходя, защото беше много вълнуващо. Имам и страхотно преживяване. Подариха ми пушена патица. Гонеха ме с  нея до хотела, защото отказвах да я приема. Няма как  - на следващия ден пътуваш, а и дори да не пътуваш, да носиш петкилограмова  пушена патица…
- По какъв повод решиха да ти я подарят?
- Просто явно ме харесваха местните. Отначало си мислех, че това е защото съм руса, но един човек, който говореше добре руски ми обясни, че им прави впечатление - когато се усмихвам, го правя от цялата си душа. Защото това, което е  характерно за Китай, те казват, че „когато си най-тъжен се усмихвай най-много“. Т.е зад усмивката си крият най-голямата си тъга, най-трудните си моменти. „Ние ви харесваме, защото виждаме, че се усмихвате не защото сте тъжна. Това се вижда в очите ви“, обясни ми този китаец.
- Репертоарът, с който пленявахте китайците?
- Репертоарът беше типично празничен с известни класически произведения, които са евъргрийн  в класиката  като „Радецки марш“, „Унгарски танц“ на Брамс, „Кавалерията“ на Супе, увертюрата на „Кармен“ от Жорж Бизе, Шостакович - „Валс N2“, Чайковски - „Валс на цветята“ от балета „Лешникотрошачката“. Аз изпълних ария на Мими от „Бохеми“ на Пучини, ария на Джудита от оперетата „Джудита“ на Лехар, дует на Ханна Главари и Данило от „Веселата вдовица“ на Лехар и дует от „Травиата“ – наздравицата, естествено. Тенорът изпълни Су Чонг от  „Страната на усмивките“ на Лехар, ария на Ленски от „Евгений Онегин“ на Чайковски.

Възхищавам се на Софийска филхармония, че наред с известните класически произведения те представят пред света току-що написани произведения от световни автори.

- А български автори имаше ли включени?
- Нямаше български автори. Програмата бе направена по желание на китайската страна. Предполагам, че при следващите гостувания, които им пожелавам,  ще представят и български автор. Те свириха две китайски произведения – техни национални класически мелодии. Това, което бе изненадата, така да се каже, бе на един канадски автор, едно произведение, което звучеше като филмова музика. Най- хубавото бе, че самият автор беше част от цялото турне. Той бе част от ударната секция.
- Гастролът дава ли самочувствие?
- Това пътуване показа, че ние, българите, сме част от света и трябва да се отърсим от всичките си предразсъдъци и комплекси, защото имаме култура. Трябва да сме отворени и добронамерени, смели. Да вземаме пример от китайците.
- Как усети културата в Китай?
 - Много магазини за музикални инструменти има навсякъде. Масово се виждат деца с инструмент. Публиката на нашите концерти бе винаги официално облечена. Имаше много малки деца в залите. Аз обожавам малките деца и те ме харесват явно. На всеки концерт си избирах по малък кавалер да ми партнира. И след концерта имаше тълпи от деца и родители, с които си правихме снимки. Убедена съм, че за някои от децата това е бил първият им концерт в живота, но те ще се върнат отново в залата.
- Стъписа ли те нещо…
- В единия град  залата ни посрещна с кордон от бели каски, минаваше се през скенери. Оказа се, че има партиен глава, който присъства. Залата бе блестящо бяла с ярко червени седалки, които момичета преди концерта с голямо тиксо почистваха от прашинките и косъмчетата, които са останали по тях. За да са идеално чисти.  Перфекционисти…

В този театър после имаше ваши колеги - от местна телевизия. Имаше човек, който говореше руски и направихме интервюто на този език. От журналистите разбрах, че от десет години държавна политика е в училищата всяко дете да изучава задължително пиано плюс един класически инструмент по желание, плюс един традиционен инструмент, който те имат -тип цитра. Задължително в почивните дни имат курсове по китайски танци и едно бойно изкуство. Това много ме впечатли и изпитах лека завист. Всичко това те го правят, за да са в мир със себе си. Това си мисля, че можеда се открадне от Китай и да се приложи при нас, стига да има държавна политика, а не да се намалят субсидиите за култура ида се намалят часовете за изкуство в училищата.

- Колко километра изминахте по време на турнето?
- Аз не ги изчислявах, но знам, че кръстосахме цял Китай, стигнахме до Монголия. Пекин, Шанхай, Дайлян, Шенжен… Всяка вечер лягаш късно, сутринта ставаш рано за полет. Случваше се да имаме два полета преди концерт. Не се интересувах от разстоянията. Не исках да знам къде отиваме - исках да бъда изненадана. Обичам да се загубвам и намирам. Обикалях смело с  градския транспорт, когато имах възможност. Беше ми интересно. Хората ми помагаха, но и указанията са страхотни, например в метрото. Там не се ползват пари в кеш – всичко минава през телефона. Всичко става много бързо.

Почти всички автобуси са с електричество, колите също. И другото, което малко се знае у нас – в Китай не използват отопление. Там където беше минус 25 – 26, естествено имаше такова - беше топло – с подово отопление. Да запазят околната среда китайците са спрели да се отопляват, говоря за ресторанти, магазини, метро, автобуси. Единствено отопление има в големите търговски центрове и хотелите, ако си го пуснеш. За да спрат вредните емисии.

- Това означава ли, че живеят на студено?
- Да. Всеки човек там държи термос с гореща вода. Постоянно се пие такава. В джобовете си държат бутилки гореща вода. Облечени са с термодрехи, най-модерният хит е маншон. Имат и тип лепенки, които се поставят от вътрешна страна на дрехата и тя те загрява. В самата лепенка са някакви билки, които при допир с въздуха започват да загряват. Първата такава лепенка ми я подариха на улицата и аз помислих, че не съм разбрала за какво служи. Но после се ориентирах, естествено като пробвах.
- Храната …
- Ядат абсолютно всичко, нищо не се изхвърля. Ядат ужасно люто. Аз също много обичам люто и затова получих почетна значка в едно  заведение, което означава, че винаги съм добре дошла там. Нещо като рекламно лице, защото изядох, и то с удоволствие, една люта чушка, която те обясниха, че се слагала само за украса. Толкова била люта, че малцина се осмелявали дори да я опитат.

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.