Любопитно
Владимир Димитров – Сърцето и душата на „Зелена Странджа“
TразмерT

Михаил КОЛЕВ

 

За него походите в планината са начин на живот. По професия е лесовъд, а по душа определя себе си като планинар. Щастлив баща на три деца, който ходи на работа с удоволствие и се прибира у дома с нетърпение. Владимир Димитров е добре познат на много хора като председател на СНЦ „Зелена Странджа“. Димитров създава Сдружението през 2007 година, като идеята е резултат от осъзнатата все по-голяма нужда съвременните хора да прекарват повече време сред природата. До момента успява да организира нещата перфектно, като бройката на желаещите, които се включват в походите в най-мистичната българска планина, постоянно нараства.

Поxодите на Зелена Странджа стават все по-популярни 

„Преди да се чуе за „Зелена Странджа“ с приятели и колеги изпробвахме и други различни варианти за реализиране на тази идея. Аз лично се опитах и като директор на Природен парк „Странджа“. Към момента Сдружението се оказва най-устойчив модел за развиване на самостоятелна и независима дейност с екологична и образователна насоченост и насърчаване на активния начин на живот“, казва той.

Владимир споделя, че нещата около „Зелена Странджа“ започват да придобиват ясни измерения около 2015 година, когато той напуска държавната работа и се отдава изцяло на каузата. Повечето хора научиха за нас две години по-късно в резултат на положените огромни усилия, отговорно отношение и постоянство, смята планинарят.

Като председател на сдружението с нестопанска цел всичко минава през него – планиране, организация, изпълнение, отчитане на дейност. Но най-важното е, че върша нещата от сърце, категоричен е той.

„Налага се да се занимавам и със скучна за мен административна работа, но най-щастлив съм, когато тичам из гората в търсене на нови маршрути или забележителности. Случвало се е да измина по 30 – 40 км в пресечен терен, но това е най-интересната и зареждаща част от работата ми“, казва още Димитров.

Разбира се, за да може Сдружението да се развие успешно през тези години, зад гърба на Владимир има и други хора. На първо място е съпругата му Гергана, която го подкрепя във всяко негово „лудо начинание“ и поема по-голяма част от семейните задължения. Освен това, тя разработва и сайтовете на „Зелена Странджа“ и „Тур Странджа“ (за който ще стане дума по-надолу), както и за забележителностите, възможностите за настаняване, хранене и други дейности в Странджа.

„Екипът, който се сформира с течение на времето, работи неуморно, но с удоволствие. Свилен и Елена са неотлъчно до мен вече 3 години, а тази година в организационната работа вече се включват и други мои познати. На тях аз разчитам изключително много, а всички – включително и хората, които участват в походите, сме едно голямо приятелско семейство. Всички ние сме „Зелена Странджа“, споделя Владимир.

Самият той започва походите си в планините още от ученическите си години. Още оттогава се е организирал с приятели, тръгвайки с раници към високите върхове. Като студент в София не пропуска през почивните дни да е в планината и казва, че тогава е бил един от подстрекателите повече хора да се включват в групите. Обиколките сред природата го зареждат, а възможността да споделя уникални природни кътчета и натрупаните си знания с други хора, го правят щастлив.

Владимир Димитров е започнал поxодите в планините още от ученическите си години

Казва, че за него „Зелена Странджа“ е като четвърто дете. Именно поради тази причина не смята да се отказва от „рожбата си“.

„Ако някой ден детето порасне, стане самостоятелно и вече няма нужда от мен, аз може и да се оттегля“.

Обикаляйки постоянно из Странджа, той се е натъкнал на какви ли не неща, било то положителни или отрицателни. За него най-големият проблем в района е обезлюдяването и чувството сред местните хора за обреченост и безпомощност, че нищо не зависи от тях и трябва някаква висша сила по магичен начин да оправи живота им.

„В същото време те са затворени в себе си и не се доверяват на външни хора, което донякъде е и оправдано, защото много са лъгани през годините. Времето в Странджа сякаш е застинало, има много носталгия по отминали славни времена и несбъднати обещания, а за бъдещето всичко изглежда трудно постижимо“.

Колкото до стопанисването на горите, туризма, пътищата и останалите проблеми, Владимир смята, че корените на проблемите, свързани с това, са оплетени в оправията на цялата ни държава и изобщо не се отнася само за Странджа.

Това, което най-много го впечатлява в мистичната планина, е гората. За него тя е най-ценният ресурс в цялата планета, но странджанската гора притежава уникален възобновителен потенциал и разнообразие от видове, оцеляла е през какво ли не и вярва, че ще я има дълго след като изчезнат хората.

Маршрутите, по които е минавал, не са един или два, а всички са му еднакво любими.

„Странджа е необятна и предоставя неизчерпаеми възможности за различни маршрути, като всеки един от тях предлага нещо ново и интересно. Но наскоро открих едно ново за мен място, което ме изненада и веднага ми стана любимо. Попадайки там случайно, човек едва ли ще предположи, че се намира в Странджа, ако нямаше наоколо зеленики. Мястото е малко известно, труднодостъпно и аз предпочитам да си остане такова, затова ще го запазя в тайна“.

Преди всеки поход той проучва обстойно района и сглобява маршрутите. Познава значителна част от планината, но признава, че има и някои „бели петна“. Едно от тях е  местност над село Ново Паничарево, пълна с група величествени вековни дървета, която се надява, че скоро ще посети.

При всеки поход се създават незабравими истории и спомени, но Владимир отличи един от тях.

„Пазачите на музея на Петрова нива имат едно малко куче, тип болонка, казва се Бенджи. То често се присъединява към нашите групи и се разхождаме заедно. При един от походите, на поляните около Тракийския лагер под Петрова нива, имаше голямо стадо свободно пасящи биволи. Когато се приближихме, техният водач ни гледаше заплашително и тръгна към нас. Ние не бяхме много и се притеснихме от поведението на биволите. Бенджи обаче се втурна към стадото и с непрестанен лай ги накара да се обърнат и побягнат. Гледката беше хем комична, хем впечатляваща – голямо стадо огромни биволи бяга от едно лаещо кученце. От тогава Бенджи е героят на „Зелена Странджа“.

Димитров е създател и на „Тур Странджа“, който по начин на организиране на преминаването е подобен на поклонническия маршрут „Ел Камино“ в Испания – туристите сами решават кога, как и с кой да го преминат, както и сами си планират нощувките и храненето. Началото на „Тур Странджа“ е от Елхово и завършва в Ахтопол, общата му дължина е 180 км, като преминава по селски и горски пътища без автомобилен трафик.

Маршрутът дава възможност на много хора от близо и далеч да посетят Странджа, като в същото време ще осигури допълнителни възможности за поминък на местните.

„Можем да кажем, че „Тур Странджа“ е стратегията на „Зелена Странджа“ за устойчиво развитие на туризма в Странджа. Една година след обявяването на идеята туристите по „Тур Странджа“ вече са факт – те преминават по маршрута или по части от него всеки ден“.

От известно време Владимир Димитров е горд притежател на сертификат за планински водач. От началото на курса до взимането на лиценза му е отнело около година и половина, налагало му се е да измине хиляди километри.

„Курсът, който преминах към Асоциация „Планини и хора“ е много сериозен, многопрофилен, опресних своите познания за планините, научих нови неща, запознах се с интересни хора. Препоръчвам го на всеки, който се занимава с планинарство било то професионално или не.

Аз се радвам, че преминах успешно през всички изпитания – както практика, така и теория, от първия път. Определено си заслужаваше всяка една жертва“, категоричен е планинарят.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Вандали надраскаxа колата на Кичка Бодурова
Българите смятат САЩ за по-голяма заплаха спрямо Русия
Турнето „Всичко – най-доброто от Мария Илиева” идва в Бургас
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.