Айтос
Видни айтозлии:проф. д.и.н. Джингиз Хаков на 85 години
TразмерT

В Айтос са родени много известни личности. В науката обаче се откроява едно име, с което градът ни особено се гордее - проф. д.и.н. Джингиз Хаков.

Само за по-младите айтозлии ще кажем, че проф. Хаков е работил няколко десетилетия в Института по история на БАН, радва се на национална и световна известност, автор е на много книги, доклади и научни трудове. Ученият с айтоски корен има специални заслуги към историята на Балканите. Тази година проф. Хаков навършва 85 години, а на празника Курбан байрам гостува на близките си в Айтос

Проф. д.и.н. Джингиз Хаков има повече от 150 студии, статии, рецензии, публикувани в различни издания на български, руски, турски, чешки и други езици. Участвал е с доклади и научни съобщения в десетки научни конференции в България, Турция, Русия, Чехия, Македония, Румъния, Кипър. От 1964 г. до 2004 г. работи в Института по Балканистика при БАН, където защитава кандидатска дисертация, голям докторат  и е избран за ст. н. с. (доцент) и за ст. н. с. I степен (професор).

Проф. Хаков е роден в Айтос през 1933 година и през тази година празнува 85-и рожден ден. Завършил е с пълно отличие Историческия факултет на Висшия държавен педагогически институт в Баку, Азербайджан. Специализирал е в Историческото дружество в Анкара и в Института востоковедения към Руската академия на науките.

Айтозлията е един от най-известните учени в Института по балканистика и един от най-добрите османисти в България и преподавател по съвременна турска история.

Предмет на научните му изследвания са въпросите, свързани със социално-икономическото, вътрешно и външно-политическо развитие на Турция и ролята на военните в политическия живот на страната през ХХ век. Основни негови трудове са: „Политиката на Турция в Арабския изток 1940-1970 г.“; „Политическата борба в Турция 1960-1971 г.“; „Военните преврати в Турция“; „Ролята на военните в политическия живот на съвременна Турция“; „История на Турция през ХХ век“; „Мустафа Кемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи (1913-1938)“; „Ататюрк, България и Балканите“. Като преподавател, дълги години чете лекции по история на Турция у нас и в чужбина. През месец март 2017 година излиза от печат изключително високо оцененият му труд „История на съвременна Турция", който проследява последователно събитията в първата светска държава в мюсюлманския свят от края на XIX до 90-те години на XX век.

Той е първият учен в България, анализирал влиянието на Кемализма сред българските турци в периода между двете световни войни. Има трудове за съдбата на българските евреи, за християнството по време на османското владичество и др. В негово лице, България имаше свое представителство на Международната конференция „100 години от Балканските войни” в Балканистичен център - Познан, Полша. Аййтозлията представя България на всички международни и европейски форуми, свързани с историята на Балканите.

Проф. Хаков от десетилетия живее в София, но всяко лято гостува на близките си в Айтос, винаги през месец август. „Не пиша нищо, в момента почивам. Дал съм две книги за превод в турското посолство. До миналата година преподавах „История на Балканите и Турция“ в СУ „Климент Охридски". Отказах се вече, годините напредват. Казаха ми: „Вие сте професор, длъжен сте да продължите“. Отговорих им, че съм професор от 25 години. И така приключихме. Няма кой да преподава, просто намалиха часовете", разказва професорът и не скрива, че хората от БАН се пенсионират с обидно ниски пенсии, на фона на огромния труд, който са положили.

В Айтос вече не среща приятели. Освен в редакцията, има още неколцина познати на улица „Паркова". „Направих един тур из града и се оказа, че никой не познавам. Радвам се на това, което са направили в парка. Това е вторият генерален ремонт - първият беше при Борис Щерев. Хубаво е, ново е. Много ми харесва игрището. Там сме израснали като деца, там сме играли. Харесва ми, че паркът е запазен и напълно обновен. Лошото е, че с изключение на трима-петима приятели, ставам чужд на този град. Хората тук ме гледат като чужденец - в родния ми град! Разочарован съм, защото стигнах до извода, че Айтос ще съществува и без мен... Човешки егоизъм.... Но винаги ще се връщам с желание. Докато мога...", каза още Джингиз Хаков. И признава, че единствените приятели в София, между които се чувства добре и „на мястото си" са айтоските земляци...

НП

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Реквием за две изключителни айтозлийки
Айтоските учители-ветерани:Да си буден за новото и доброто
Айтоската школа по борба отново доказа високата си класа
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.