Събеседник
Училището ни е старо по години, но младо по сърце
TразмерT

Юлия Пенева работи в ОУ „Свети Климент Охридски“ от 1980 тодина. Преди това е завършила „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Започва в училището като дружинен ръководител, след това става учител по история, заместник-директор и от 2008 година е директор. В момента преподава история на шести клас.

С г-жа Пенева се срещаме в един особен ден – 25 ноември, когато православната църква чества свети Климент Охридски и в училището кипи празнично оживление, пристигат поздравления от приятелски и партньорски организации, а заедно с това се провежда и обмен на иновационни практики по проект „Иновации в действие“ с учители и ученици от ОУ „Любен Каравелов“ – град Русе и СУ „Н. Й. Вапцаров“ – град Генерал Тошево.

 

- Госпожо Пенева, първо честит празник! Вие сте директор на най-старото училище в Бургас – какво означава това за вас самата в служебен и в личен план?
- Да си призная честно, все още личният и служебен живот при мен са силно свързани. Училището ни е, както е и мотото на празника: „Старо по години, младо по сърце“. Без традиции и без минало не може да има настояще. Вярвам, че бъдещето е свързано с новите технологии, но в никакъв случай не трябва да се забравя и българската традиция и култура. ОУ „Св. Климент Охридски“ съчетава тези две неща. Традицията  я имаме в нашия танцов състав „Звездички“, който днес също има празник – 50 години от създаването. Основан е от учителката по математика Мария Узунова и съпруга й Биньо Узунов. Днес негов ръководител е Николай Парушев. Съставът ни е доказателство, че българският фолклор дава красота, родолюбие, а не на последно място развива и физическата дееспособност, пластиката и уменията у подрастващите. Новото – виждаме го навсякъде – технологиите, дигиталните умения. Всичко това е една огромна емоция, безкрайна любов и нестихващи амбиции.
- Моля, охарактеризирайте екипа от педагози, с който работите.
- Екипът е високоефективен, квалифициран, с амбиция да надгражда опит и умения. Хубаво е, че има приемственост и екипна работа в училището. Аз лично разчитам на всеки един от колегите и никога не съм била подведена от служителите и учителите. Надявам се чувствата ни да са взаимни - моето усещане е такова. А мисля, че и учителите имат доверие в мен.
- На първия учебен ден в поздрава си Вие казахте: „За учениците предстои една трудна година, но съм убедена, че с желание и упоритост те ще постигнат своите мечти“. Та, все по-трудно ли става  да си ученик в новото време?
- Категорично да. По-трудно е, защото изискванията на нашето време, което е много динамично, са все по-големи. Светът се отвори, новите технологии заливат с информация. И младите хора трябва да владеят чужди езици, компютри, да са в крак с новите технологии и по всички предмети да са еднакво добри. Същевременно трябва да имат и самочувствието, че са равнопоставени. Но няма невъзможни неща за човек, който мечтае, влага труд – всичко може да се постигне.
Образователният процес има две страни – от едната са младите хора, а от другата учителите.

-  Казахме, че да си ученик в наши дни не е лесно, а да си учител…
- И да си учител в наши дни е по-трудно, макар думата да не е точна. По-скоро предизвикателствата пред днешните учители са много по-големи и повече. Учителят трябва да е в крак с времето. Освен предмета, който преподава, той трябва да познава добре психиката на  младите хора, да има здрава връзка с родителите и трябва да е силно отговорен  за резултатите в училище. Учителят не може  само да изисква, а трябва и да дава, много да дава, за да има добри резултати. Сега има по-голяма свобода на преподаването, затова учителят трябва да е творец в класната стая. В неговите ръце е бъдещето на учениците.
- Каква е средната възраст на учителите във вашето училище?
- На прима виста не мога да кажа, но разбирам накъде биете, затова ще кажа, че най-младата учителка тук няма още 30 години. Имаме и три бебета в екипа – три колежки наскоро станаха майки. Имаме и други колеги, които са млади родители. Категорично в екипа не надделяват  учителите, които са над 55 години. При нас отпреди няколко години тази тенденция се преобърна. Радостна съм да  подчертая това.
- ОУ „Свети Климент Охридски“ е иновативно училище – в момента имате гости – учители и ученици от Генерал Тошево и от Русе – какво ще им покажете?
- В списъка с иновативните училища сме втора учебна година. През учебната 2018/2019 бе въведена нова учебна програма „Математика чрез програмиране“, като факултативни учебни часове. Закупихме таблети, учениците са включени по желание и те са от 4, 5, 6 клас. Целта на обучението по програмиране е да се даде по-добра подготовка на учениците за живота в съвременния динамичен IT свят, да се развие тяхното логическо мислене чрез математически технологии. Така младите хора имат възможност да придобиват нови познания и умения в сферата на компютърните технологии и програми. Образователните игри са забавни, интерактивни и позволяват на учениците да стават все по-креативни. Надявам се така да научат, че в програмирането съществува повече от едно вярно решение за поставен конкретен проблем, така както често се случва и в реалния живот.
- Къде е мястото на Вашето училище сред богатата палитра от бургаски училища?
- За да отговоря на този въпрос, ще си послужа със статистиката, която ни определя. В последните десет години ОУ „Свети Климент Охридски“ е винаги в първата десетка на училищата от областта по национално външно оценяване. Такива са фактите.
- Има ли нещо, което ви отличава от останалите учебни заведения?
- Самото училище е много специфично. Като се започне от архитектурата – например малките, тесни коридори. Те дават  сплотеност. Имаме строги правила за движение по тях. Тези правила изграждат усещането за другия. Да не си пречим. Старостта има минуси, но и плюсове. Освен това, ако обърнете внимание къде сме позиционирани – заедно с читалището в комплекс „Изгрев“ и с църквата „Свети Атанасий“ ние образуваме един своеобразен триъгълник на духовността. Така както е било в миналото. Това се е запазило и до ден днешен. Освен това родители и ученици оформят най-голямата специфика на училището. Земята, върху която е построено училището, навремето е дарена от жителите на  тогавашното село Атанасово. Това са прабабите и дядовците на сегашните ученици. Хора, които са били радетели за просвета. Сега има много силна връзка между поколенията и училището. Работим прекрасно с училищното настоятелство и с обществения съвет.
- Понеже заговорихте за приемственост и връзка между поколенията, изкушавам се да попитам има ли бивши ученици, които в момента са преподаватели в училището?
- Да - това е колегата Стоян Евтимов, който е учител по изобразителна дейност. Любопитна подробност е, че навремето аз съм му била дружинна ръководителка. Сега той е тук, в нашия колектив.
- А ваши възпитаници, с които се гордеете…
- О, много са. Не желая да изброявам имена, за да не пропусна някои, защото наистина може да се направи много дълъг списък. Искам да подчертая, че всички се реализират в професиите, които са избрали. Част от тях продължават фамилни, други поемат по съвсем различен път. Мога да кажа, че наша ученичка е шампионка например по танци на Франция. Нашето училище е отгледало много спортисти, сред които и олимпийски шампион, имаме поети, писатели, художници, банкери. Имаме наш ученик, който работи в Лондон и се занимава с новите технологии, които се използват  по футболните срещи, нещо много специфично. Той обикаля много страни, когато там има решаващи мачове. Друг пък работи на голям лайнер. Всеки е поел по своя път и осъществява мечтите си. Но винаги, когато имат възможност, бившите ни ученици се отбиват поне за малко при нас – в родното школо.
- Докато разговаряме с Вас непрекъснато получавате поздравления по повод годишнината – кой ви поздравява?
- Имаме поздравителен адрес от президента Румен Радев, от вицепрезидента Илияна Йотова, от Просветното министерство, Регионалното управление на образованието, от Областна управа, от Община - Бургас. Поздравяват ни колеги от детски градини, училища. Много са нашите приятели. Поздравления имаме и от читалището в „Изгрев“, с което работим прекрасно. Пак ми е трудно да изброя всички, които споделят празника ни с добри чувства.
- И последно, като на празник – какво ще пожелаете на учениците и на колегите си на този ден?
- Да съхранят знанието, което свети Климент Охридски е започнал да разпространява, и да го развиват.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.