Айтос
Цветелина Драгиева – секретар на читалище „Васил Левски 1869” – Айтос:Читалището е на 150 години
TразмерT

Щрихи от историята на възрожденската институция

 

- Г-жо Драгиева, тази година айтоското читалище навършва 150 години. Век и половина - да се върнем към началото?

- Читалището в Айтос възниква спонтанно като израз на нарасналите нужди на айтозлии  от знания, стопански напредък и сплотяване на българската общност. От първосъздателите ни е останал заветът: „Повече сговор, повече сплотеност, повече просвета”. Читалището е учредено през 1869 година с името „Будний муж”.

   До 1868 година гръцкото влияние в града било много голямо. По-будните еснафи, научили вече за откритите български училища в различни селища на България, се сдружили и довели през 1868 година българския учител Господин Димов от село Медвен, Котелско, който е един от създателите на възрожденската институция. Айтоското читалище е едно от първите, предвид факта, че първото българско читалище е създадено през 1856 година в Свищов.

- Добре е младите хора да научат повече за учителя Господин Димов Бъчеваров?

- Той е възпитан във възрожденски дух и идва в Айтос със стремежа да учи българските деца на майчин език, а възрастните да насочи по пътя на борбата за свобода. Създава първото българско училище. Станал инициатор и за учредяване на читалище, заедно с иконом Димитър Станчев и учителя Апостол Дяков. Целта била да има едно средище за работа с младежите и възрастните, което да е център на българщината и стремежа за духовно избавление от гръкоманията и поробителя. Затова, впоследствие и името на читалището е променено на „Избавител”.

- Какво се случва в читалището в ония години?

- Около читалището се групират силите на 81 ученолюбиви и патриотични българи, които списват и доставят почти всички излизащи тогава вестници и списания - „Македония”, „Цариградски вестник”, „Напредък”, „Право” и др. Над входа на старата църковна сграда, където се е помещавало читалището, е стояла табела, на която е пишело: „Четете, защото знанието е сила, светлина и богатство”.

Според дописка, отпечатана във вестник „Турция”, бр.20 от 20 юли 1873 година, читалището е затворено от двама-трима чорбаджии българи. С упоритата борба на родолюбиви айтозлии, читалището отново отваря врати през 1875 година.

- Кои са будителите, съхранили читалищната идея в Айтос?

- Осем години по-късно, през 1883 година в града се създава ученолюбиво дружество, в което вземат участие много граждани, предимно учители. Дружеството е организирано с активното участие на Тодор Сукнаров - учител в класното училище, с добра научна подготовка, активен участник в предосвободителните борби.

   След известно замиране в дейността на читалището, през 1893 – 1897 година, на 22 февруари 1898 година то отново бива възстановено с ново име „Съгласие” от местните учители Георги Станев, Паруш Овчаров и Фоти Симеонов. Тогава библиотеката се обогатява с книги, приема се план за театрални представления и вечеринки.

   В следващите години читалището се е местило в няколко чорбаджийски сгради и дюкяни. През 1916 година приема името „Развитие”. Първата световна война и особено деветоюнският преврат през 1923 година нанасят сериозен удар върху дейността му, защото активни читалищни дейци са били предимно прогресивни младежи.

- Кога е построена днешната читалищна сграда?           

- Официално, идеята да се построи собствена сграда за читалището се обсъжда на извънредно общо събрание на 24 юли 1928 година. С приетия на събранието устав, читалището променя наименованието си на „Васил Левски” и си поставя за задача  построяването на читалище-паметник. След близо десет години, идеята да се построи читалищна сграда отново се обсъжда на специално свикано извънредно събрание, проведено на 28 март 1937 година, на което се избира строителен комитет с председател Георги Николов – кмет на Айтос. Открива се и фонд „Постройка читалище-паметник”, в който през пролетта на 1939 година са събрани средства в размер на 394 786 лв.

Големи са перипетиите, които читалищното настоятелство трябва да преодолява, докато започне строителството. На 23 декември 1945 година на извънредно общо събрание на членовете на читалището се отчита, че събраната сума във фонд „Постройка на читалище-паметник” е вече  3 500 000 лв.

- Знае се, че е имало конкурс, който да излъчи най-добрия архитект?

- В началото на 1946 година читалищното настоятелство и строителният комитет вземат решение да бъде обявен конкурс за изготвяне на идейния проект. На 14 май 1946 година, жури с председател арх. Константин Друмев - представител на Министерството на благоустояването, докладва на читалищното настоятелство резултатите от конкурса. Участниците са единадесет, като първа награда ( 40 000 лв.) се присъжда на арх. Димитър Писинов от София. Изработването на идейния проект се възлага на арх. Писинов и е приет от читалищното настоятелство на 13 юли 1946 година. След като в края на 1946 година читалищното настоятелство приема дареното от Общината място, се обявява търг за отдаване на предприемач. Търг се провежда на 5 май 1947 година, който е спечелен от предприемачите Гюро Лазаров, Иван Гюров, Ангел Кацаров и Крум Кацаров от Поморие.

- Има ли в историята на читалището данни за това, кога е започнало строителството и кога е открита сградата?

- Да, изкопните работи започват на 2 юни 1947 година, а полагането на основния камък става на 31 август, като за целта се организира ритуално тържество. На 29.01.1956 г. сградата е готова, а Съюзът на народните читалища обявява айтоското читалище за образцово и го награждава със златна значка. По случай 90-ата годишнина от създаването му и за неговата просветителска  и народополезна дейност, на 19.12.1959 г. с Указ на Президиума на Народното събрание №568 Образцово народно читалище „Васил Левски”е удостоено с орден „Св. св. Кирил и Методий” - I степен. През 1973 година читалището поема функции на методичен център на общинско равнище. С решение на Бургаския окръжен съд от 24.10.1997 г. е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно Закона за народните читалища.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
11 отличници във „Випуск Айтос 2019“
Писателят Петко Росен често гостувал в Айтос - оженил се за местна девойка
Зарибиха язовир „Парка“ в Айтос с 1000 броя Европейски сом
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.