Айтос
Трима айтозлии първи изкачили най-високия австрийски връх в Алпите
TразмерT

Ентусиастите слагат началото на алпинизма в България преди 90 години

Рафаел РАФАЕЛЯН

град Варна

Точно преди 90 години, през месец август 1928 г. за първи път общо 11 българи изкачват Алпите. Трима от тях са айтозлии. Пиша тези редове в памет на баща ми, Хайгас Рафаелян (1903-1960 г.).

Симеон Симеонов, Хайгас Рафаелян и Георги Караджов са тримата айтоски смелчаци, включени в българската група, която по покана на председателя на  Австрийския алпийски съюз, изкачва австрийския първенец в Алпите - връх Гросглокиер (3798 м). Решението за първия алпийски поход е на Настоятелството на Българския юношески туристически съюз. Другите осем първи български алпинисти са от София, Русе и Сливен.

Ентусиастите потеглили през август 1928 г. за Лом, а от там с кораб по Дунав до Виена и още същия ден за град Линц, където закупили въжета, котки и пикели. За разлика от предишни опити, този път се решава изкачването да започне от селището Хайлиген блуд, в което българите пристигнали в точния час според уговорката.

Тръгнали към хижа „Ерц Херцог Йохан" (Гнездо на орлите), на 200 м под върха, но времето рязко се влошило, завалял дъжд, който преминал в сняг. Участниците нямали реална представа за обстановката, някои от тях били тръгнали даже с къси панталони. Шест души получили замръзване на краката и не били в състояние да продължат към върха. На следващия ден, 8 август, останалата група щурмувала и изкачила върха.

От тогава баща ми страдаше от болестта на Бюргер. Като се има пред вид липсата на опит и специална подготовка, оскъдните средства и недобрата екипировка, групата, в която били и тримата айтозлии, все пак успяла да постигне целта си.

Това изкачване се счита за първия успешен опит за организирано покоряване на най-високия австрийски връх от български туристи планинари, затова е и рождена дата на алпинизма в България. През следващата 1929 г. у нас се основава Български планинарски клуб, преименуван през 1932 г. в Български алпийски клуб.

И досега пазя като скъп спомен няколко сухи еделвайса от Алпите, фотоси от това пътуване и пикела на баща ми от 1928 г.

 

Послепис: Моите дядо и баба, заедно с първородния си син, моя баща Хайгас Рафаелян, (роден през 1903 г. в град Батуми, Русия), с кораб пристигат в България през 1905 г. и се установяват първо във Варна, а след това в Айтос, където им се раждат още три деца.

Баща ми е бил връстник на Филип Кутев - стояли са на един чин в училище. Завършва Търговското училище в Бургас и е един от основателите, заедно с Агоп Кавукчиян, на „Градска търговия" в Айтос. Нашата фамилия в Айтос наброяваше 16 души. Когато съм се родил, баща ми е бил на фронта.

От години моето семейство живее в град Варна, но винаги остава свързано с родния град. Вълнуваме се и съпреживяваме всичко, което се случва в Айтос. Използвам възможността, която ми дава общинският вестник, за да спомена имената на някои по-известни айтозлии, живели и работили във Варна през годините: проф. д.ф.н. Фотин Минчев - ВИНС, доц. д-р Александър Киров ВСУ, доц. Стоян Стоянов - ВМУ, Купен Купенов - ВВУ, доц. инж. Камбуров - ВТУ, д-р Стефка Нанева - директор на Очна болница, д-р Филева - очен специалист, Петко Софрониев - хорист, д-р Големанов - съдов хирург, инж. Богдан Янев, инж. Христо Миленков - шеф на „Геоложки проучвания" и др. Всички те са национално и световноизвестни личности, които се гордеят с айтоския си корен.

Поднасям сърдечни поздрави към всички граждани на Айтос, с пожеланието да мислят и да работят за бъдещето на своя град

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Реквием за две изключителни айтозлийки
Айтоските учители-ветерани:Да си буден за новото и доброто
Айтоската школа по борба отново доказа високата си класа
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.