Любопитно
Три поколения Майсторови прекосяват морета и океани като капитани и моряци
TразмерT

Михаил КОЛЕВ

 

В Бургас не едно или две семейства имат моряк в своите редици. На 6 декември ще ви запознаем с историята на една бургаска фамилия, в което е имало цели три поколения моряци. Покойният инж. Димитър Майсторов, неговият баща - Злати, братът Стефан, както и синовете му - Златин и Диян, са избрали да плават с кораби по света, за да се развиват и да следват мечтите си. Последните двама продължват и до днес да упражняват тази професия. Техните истории разказва майката и съпруга Руска Майсторова, както и затова какво е да се живее с трима моряци под един покрив.

Руска Майсторова заедно със своя съпруг

„Със съпруга ми Димитър се запознахме през 1963 година във Варна. Той беше отдаден на работата си, вършеше я с голям хъс. Неговият баща Златин беше от т.нар. каракапитани - т.е. самоуки капитани на лодки. По-късно зарази с моряклъка и синовете ни“ разказва Майсторова.

Руска Майсторова

Над 40 години инж. Майсторов е обикалял света като главен механик на кораби, по-голяма част заедно със своя брат Стефан, който е работил като моторист. Последното плаване на мъжа на Руска е било до Украйна с кораба „Ванеса“. Именно с тази страна и с този плавателен съд е свързан може би най-кошмарният спомен за тяхното семейство.

На 3 януари през 2008 година корабът „Ванеса“ потъва във водите на Азовско море край Украйна. Смъртта си в Керченския пролив, който в момента е арена на конфликт между Украйна и Русия, тогава намират девет български моряци и един техен украински колега.

С фаталния рейс е трябвало да пътува и инж. Димитър Майсторов.

„Корабът трябваше да се прибере в България около Коледа и Нова година. Той каза, че ще си остане тук, за да изкара празниците с нас, защото се притесняваше, че ще закъснее с дни“, спомня си Майсторова, която по професия е лекар - анестизиолог.

Тогава вместо нейния съпруг за Украйна заминава Мирослав Димитров.

„Като научи за инцидента мъжът ми изживя голям стрес. „Каза си: „Защо не бях там, нямаше да позволя на Миро в такова лошо време да тръгне, той ме слушаше!“, разказва през сълзи жената.

От 11 моряци на борда успява да оцелее само един – Николай Димитров. Във въпросния ден той е носил със себе си икона на свети Николай. Според мнозина благодарение на нея той е единственият от екипажа, който успява да се спаси. Тя разказва и припомня легендарната история на моряка Николай Димитров.

„Той е долу в машината, останал е последен, защото е искал да вземе дневника, преди да се качи горе при останалите си колеги. В един момент е изгубил съзнание, но след като се е свестил е видял, че се намира в морето и плува, плувал е с часове, когато руски кораб успява да го спаси.

Когато стана фаталната случка, доста роднини и близки ни се обаждаха, за да питат дали Митко е бил на кораба, защото знаеха, че по принцип той трябваше да пътува с него“, спомня си още Руска.

Въпреки това тя е категорична, че мъжът й никога не се е притеснявал, когато е трябвало да тръгва на път.

Инж. Димитър Майсторов

„Понякога и аз пътувах с него. Тогава осъзнавах какво означава тази работа.

При едно от съвместните си пътувания до Шотландия в началото на 80-те години семейство Майсторови също преживява голям стрес.

Бяхме се събрали няколко двойки през нощта, имаше силна буря. В един момент съпругата на втория механик каза: „Имам чувството, че корабът се движи, а той е със спусната котва“. Помислихме, че тя се шегува.

По едно време и аз разбрах, че корабът се движи. Първоначално останалите също не взеха приказките ни сериозно, но мъжът ми погледна през прозореца и видя, че той наистина се движи.“

Станало ясно, че корабът е скъсал котва и тръгва към брега, където има скали и ще се разбие.

„Машините бяха изгаснали, освен една от тях. Мъчеха се да я запалят, но не успяваха. Дежурният капитан съобщаваше: 400 метра до брега... 300 метра до брега... жените вече много се уплашихме, треперихме целите.

Едва на 200 метра от брега успяха да направят завой, за да не се разбием в скалите и да стане трагедия“, разказва анестезиоложката.

За нея моряшката професия е една от най-трудните, най-мъжествената, защото „те винаги пътуват в стрес и през бури“, смята Руска.

„Трябва да имаш много здрави нерви. Да си способен, да си професионалист и да знаеш как да се справяш“, допълва Майсторова.

По стъпките на своя баща Димитър тръгват и неговите синове: 53-годишният Златин и с шест години по-малкият от него Диян.

Начинът, по който Златин се увлича по сегашната си професия, е доста интересен. Като тийнейджър изпада в депресия, затваря се в себе си и не споделя нищо на родителите си.

„Накрая аз предложих на Митко да го вземе на един рейс с него до Шотландия, който бе през лятото и продължи 30-40 дена, да се запознае с работното ежедневие на баща си, а и малко да се разсее“, разкрива неговата майка.

След преживяното Златин се впечатлява от работата на своя баща и му заявява, че иска да запише висше образование във Военноморското училище във Варна. След завършването си и до ден-днешен продължава да работи като капитан. И през неговата кариера не липсват интересни случки.

„Веднъж пътувал на френски танкер с група баски, а той е бил единственият българин. Имало е проверка, при което извършващият проверката след като разбрал, че Златин е българин, му заявил: „Българите сте много прости и образованието ви е на много ниско ниво“. Отговорът от гордия българин бил: „Не обиждайте образованието и страната ми, защото дипломите от моето училище са признати в цял свят, нашите професори и доценти четат лекции в други държави. Понеже Вие обидихте родината ми, аз напускам вашата фирма и ще дам обяснение на собственика, поради какви причини не искам да работя в нея. Моля Ви напуснете мостика!“, обърнал се българският капитан към проверяващия.

В момента Златин пътува за Африка с танкер на немска фирма, където работи от дълги години.

Неговият по-малък брат Диян навлиза по-лесно в професията „моряк“, „просто защото си го носи“, казва майка му Руска.

За разлика от своя баща и батко си, той няма специално образование, но това не го прави по-малко неспособен да се справя с тежката моряшка професия.

През годините е работил на много други яхти, без сам да си търси работа, а агенциите сами са го намирали и са му предлагали оферти. За това му помага и фактът, че Диян знае перфектно английски, руски и френски език.

В момента работи на частна руска яхта на френската Ривиера и по-точно в Ница.

Руска Майсторова описва, че да си в семейство от моряци, определено е тежко.

„Няма ги дълго време, като си дойдат, гледаш да не ги натоварваш. Като бяха по-малки децата, с всичко свързано с тях, а и не само, се оправях аз. За една жена наистина това е трудна съдба, но пък аз много обичам морето, въпреки че съм родена в Странджа, в село Кости“, продължава Руска.

За нея 6 декември е един наистина много специален празник. „В семейството ни винаги сме спазвали традицията. Купувахме шаран на обяд и после се събирахме с приятели“, спомня си тя.

Дори и след смъртта на нейния съпруг през 2014 година тя продължава да отбелязва Никулден като си купува риба на и се събира със семейни приятели.

Майсторова винаги отива на 6 декември на църква, а иконата, която никога не пропуска, е тази на свети Никола.

„Моля се на нея, както за моите деца, така и за всички, които са в морето, да ги закриля от беди, да им дава здраве, благополучие и да се завърнат при семействата си“, завършва Руска Майсторова.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Запишете се в турнира по дигитална математика
Дядо Коледа ще пристига на "Тройката" всяка вечер
Остават броени дни до финала на конкурса "Да украсим Бургас"
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.