Любопитно
Технология на спасител №1 по море е използвана за ваденето на потъналия „Коста Конкордия“
TразмерT

Първата му операция била, когато е на 6 години,  във фонтана на гарата извадил от водата 2 годишната си сестричка

„Националната ни спасителна система е аборигенска и няма прецедент в цял свят“, смята той

 

Георги РУСИНОВ

 

Бургазлията капитан Никифор Герчев е един от пионерите по морското спасяване у нас. Той е и основател на първата доброволческа организация за търсене и спасяване по море „Булсар“. Наскоро бе отличен за цялостния си принос от Международната морска спасителна организация и е първият българин с подобен приз. Над 100 бяха предлаганите имена от цял свят, което говори за заслужената висока награда на капитана. От известно време той живее във варненското село Приселци, но в сърцето си остава завинаги бургазлия.

Този Никулден е специален за капитана. Той и водолазите, които спуска в газьола на танкера “Ерма“, който се взриви преди 42 години, ще бъдат наградени във Варна.

„Историята беше много опасна. Целта беше да се спре теча от там, който отиваше в огнището. Танкерът горя повече от денонощие на кея във Варна“, заяви пред „Черноморски фар“ Герчев.

С доброволчески инициативи се занимава откакто се помни. Първата му членска карта е от далечната 1951-а. Със спасителна дейност пък шеговито подхвърля, че се занимава от 6-годишен.

„Първата ми спасителна операция беше в басейна на ЖП-гарата в Бургас. Майка ми ни беше издокарала с 2-годишната ми сестричка, за да ни води някъде, не помня вече къде. По едно време нещо се заблях и тогава сестра ми падна в шадравана, щеше да се удави. Тогава аз, издокаран, скочих да я спасявам и успях. Майка ми обаче не отчете достойнството ми като спасител и ме напердаши. Тогава нямаше още конвенция за защита на детето“, разказва през смях капитанът.

 

Болна за Герчев тема е изваждането от регистрите на кораба „Перун“, с който дълги години се извършваха спасителни дейности

 

„Най-важната задача на държавата е спасяването на живота по море. Как може да говорят, че „Перун“ не става за нищо? Корабът дойде от Атлантическия океан, от Индийския океан и то годен. А те го вързаха, за да може да го купи холандската фирма „Мултрашип“. На тях им трябва за търговското спасяване такава техника.“, споделя бургазлията.

Именно в холандците той вижда проблем със спасителните дейности по море, не само у нас, а и в цял свят.

„Проблемът е унищожението на националната спасителна система за сметка на корпоративния интерес на холандската фирма и това е в световен мащаб. „Перун“ го изкарват, че не става за нищо. Военният спасителен кораб е с 30 години по-стар от „Перун“ и е в строй и работи чудесно“, ядосано заявява Герчев.

Според него от 2000-ата година „Мултрашип“ имат стратегия да се  превърнат в основния фактор в морското спасяване и в последните години само те извършват спасителни операции, потвърждават теорията на българският капитан.

„Те го превърнаха в бизнес. Аз го наричам неоколониализъм. Ако в началото на миналия век пред аборигените показваха стъкълца и мъниста, сега ги смениха с помпозни фрази, които нямат нищо общо. Говорят ми за европейски ценности“, продължава той.

Тези дни той се кани да публикува свой анализ за последните издънки по негови думи на Морска администрация.

„Щели да наемат дежурни влекачи, а цялата работа е за далавера на холандците. Посочвам им, че още през 2012-а лично холандският посланик ходи при министъра на транспорта да иска такива дежурни влекачи. Те обаче не са предвидени за хуманитарно спасяване, което е по-важното, а за търговско. В същото време ние имаме два катера за хуманитарно, които не могат да излязат извън 12-милната зона, а отговорният ни район е с отдалеченост от брега към 300 километра“, пояснява Герчев.

Сегашната ни система по морско спасяване той определя като аборигенска.

„Единствената страна сме не само в Черноморския район, не само в Европа, а мисля и в света, която си унищожи спасителната служба и лъже международната организация, че поддържа някаква система“, отново гневно казва бургазлията.

Организацията му „Булсар“ пък в последно време много трудно продължавала дейността си. Плавателните съдове, с които работят са катери за разходка из Бургаския залив, рибарски корабчета и други.

„След като преди няколко години ни настъпиха яко, администрацията ни подгони за глупости. Все едно в КАТ да се правиш на интересен за колата си. Ама то спасителната жилетка била стара и такива работи. Хората се принудиха и си махнаха емблемите на „Булсар“ от корабите и не казват, че са част от нас. Иначе преди време получихме поздравителен адрес от шефа на италианската спасителна служба за дейността си“, обяснява капитанът.

 

Къде е източеният мазут от  кораба „Мопанг“

 

 „Корабът винаги е пускал по-малко мазут. Топките, от които не можехме да си изчистим краката на плажа обаче бяха от другаде. Преди години аз съм пускал водолази, както до „Мопанг“, така и на „Родина“, което ме подсеща за поредната глупост. Напролет щели да проверяват втория. Ами, че той е парен параход на въглища. А те какво? Ще разтопят и тях“, заявява Герчев.

Морският спец е изпратил отворено писмо със свои предложения и анализи за това какво да се прави с „Мопанг“, но казва, че получава пълно мълчание и игнориране.

„Сценарият с „Мопанг“ е като филмите на Тримата глупаци. Кой нормален човек ще вземе да разтапя неща, които са се втвърдили. Второ - били изтеглили 40% от горивото. Как ще ми докажеш, че си изтеглил тези проценти? Вода може да е. Къде е прибран този мазут? Няма протоколи, няма нищо. Всичко това е далавера за 2 милиона и половина лева“, категоричен е капитанът.

Герчев е известен с това, че преди 20 години със собствена технология вади полуобърнатия турски кораб „Мехмед Аслан“ в Бургаското пристанище. 17 години по-късно същата технология с много малки разлики се използва при потъването на големия пасажерски кораб „Коста Конкордия“. Герчев обаче не парадира и не претендира да е патентовал метода си.

„При „Коста Конкордия“ изправянето на кораба криеше рискове, той щеше да потъне още по-надълбоко. Докато в Бургаското пристанище нямаше как да потъне турският кораб. Това е разликата. Аз не правих специална скара, на която той да легне. Той си легна на дъното и от там нататък задействах подемните му сили“, разказва той.

Най-тежката си операция той определя тази в Сирийския залив преди много години.

„Защо най-тежката ли? Защото наблизо, където корабът беше потънал се намираше фекалният канал на град Латакия. От пробойните на кораба водата се смесваше с гниещото жито. То пък започна да ферментира и отделяше сероводород и циановодород. 3100 тона минаха през лопатите на този екипаж. Работиха с газови маски при температури над 40 градуса. На този екипаж аз се покланям“, пояснява Герчев.

Капитанът завършва разговора ни с думите, че морските катастрофи и предпоставките за катастрофи се различават единствено и само по крайния изход.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Почина най-възрастният мъж на планетата
Принцът на Монако опита от меда на бай Киро от Несебър
Наблюдаваме "кървава Луна" тази нощ
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.