Любопитно
Свети Никола спасил моряците с икона на Света Галина, а не с шаран
TразмерT

Връзката между двамата е изключително силна и интересна

Нос Агалина  край Созопол е кръстен на светицата

Находка от Несебър разказва любопитната история

 

Георги РУСИНОВ

 

Никулден е любимият празник на морските хора, а с него свети Никола – любимият им светец. За Бургас това е празникът на града и полага началото на коледно-новогодишните празници. За историята на светеца, връзката му с друга светица – Галина и как всъщност спасява моряците в прословутата история с пробойната на кораба, говори бургаският художник и историк Митко Иванов.

Откъде идва името на двата залива и съответно носове на юг от Бургас, край Созопол? Те са кръстени Малка и Голяма Агалина. Като много бургазлии и Митко Иванов си е задавал този въпрос.

„Става въпрос за мястото на днешния разрастващ се Созопол с курортен комплекс „Дюни“. Това е точно този изпъкнал нос, който ги дели и заливчетата, които се образуват. 20 години по-назад се опитах да направя собствено проучване, както и с помощта на колегата Трифонов от Варна, който е бил мореплавател и познава добре крайбрежието и топонимията. Успях да стигна до разплитане на тази „загадка“. Става въпрос за светица, която е много тясно свързана с морето, Бургас и залива, както и с Несебър. Тя се казва света Галина, на гръцки е Агиа Галини. Ще разсея една част от грешните предположения, че името Галина има някакъв български или славянски произход. То е гръцко и не означава „галя“, а „тиха“. В архаичните български имена това име е съществувало – Тиха“, разказва историкът и припомня, че навремето е разпитвал включително и стари бургазлии, рибари и моряци и никой не знаел какво е Агалина.

 

Светицата е по-древната закрилница на морето и рибарите

 

„В крайна сметка това е български изговор на гръцкото Агиа Галини. Така Агалина буквално трябва да означава света Галина в смесица от българо-гръцки“, пояснява Иванов.

Тук той добавя, че варненският му колега дори е успял да идентифицира място, където според него е имало основи на малък параклис на името на светицата.

„Според мен това е на границата на хипотезата, но така или иначе мястото го има и днес тези останки са бетонирани от тези грамадни хотели край Созопол. Археологията със сигурност е погребана. Колегата обаче успя да съхрани една интересна легенда, а именно че света Галина е била защитничката на моряците и рибарите по нашите земи. Жената на моряка или рибаря, когато е видяла, че бурята излиза след като любимият й е влизал в морето, грабвала шепа пръст или пясък, която хвърляла в морето и казвала заклинанието „да утихне“, или на гръцки „та галини“. Това е на ръба между езичество и християнство. Може би се е развил първо езически обичай, а по-късно, както християнската църква е правила в много случаи, припознава езическия обичай, преформатира го и го използва за целите на християнството“, обяснява Иванов.

 

Връзката със свети Никола и има ли противоречие между тях?

 

Защо на Никулден говорим за света Галина и каква е връзката й със Свети Никола? Оказва се, че връзката между двамата е силна и интересна, а историята й разказва несебърска икона.

„Черешката на тортата, така да се каже, беше една моя находка, или по-скоро наблюдателност от моя страна. Успях да попадна на икона в Несебър, която обаче не е в експозицията, а на депо, т.е. широката публика не я вижда. Оказа се, че освен че има изображение на света Галина, или Агиа Галини, както е изписана, в миниатюрните сцени отстрани, което се практикува в иконописта, има изображение на сцена, която изобразява буквално как свети Никола спасява кораба, но не с шаран, което очевидно е народностна приумица, защото шаран в морето няма, а с иконата на света Галина“, разказа той.

От тук според него може да се направят няколко заключения – света Галина като реална личност предшества свети Никола, самият той е познавал светицата и култа към нея и е познавал нейната връзка с морето. В противен случай той не би спасявал кораба с нейната икона, а с тази на Богородица или Христос например.

„В тази миниатюрна сцена можем да направим един анализ, който да е много близко до истината. Свързах се веднага със свещеници в нашата православна църква, включително и високопоставени и те казаха, че не знаят за такъв култ. Досетих се обаче, че тя е припозната предимно в гръцката православна църква. Моментално поръчах на мои близки в Гърция да направят справка. Смело предположих, че в първата църква в Гърция, в която влезем, ще има света Галина, тя ще има култ и т.н. Оказах се напълно прав, дори притежавам екземпляр на едно обикновено гръцко издание. Мисля, че 10 април беше денят на светицата“, посочи още Иванов.

Според него няма пречка тя да бъде припозната и от българската православна църква, защото въпреки че има известни нюанси в каноните на българската и гръцката църква, то като цяло са едни и същи.

„Със сигурност населението, което е живяло в Несебър до 1925-а е смятало себе си основно за гръцко. Няма да коментираме колко гръцко е било то, разбира се, че в продължение на 2000 години то отдавна се е омесило с българска кръв. Така или иначе обаче самосъзнанието е гръцко, езикът дори и в примитивните училища до 19-и век е гръцки и надписа на иконата е на гръцки. Ние говорим за една гръцка икона. Тази връзка, която цитираме в момента между светците е именно от там. Водещата култура по Черноморието и водещият език са гръцки. Навремето, когато правихме „История на Бургас“ аз търсих буквално една българска икона от областта. Не говорим дали са 50 на 50, а една. Е, намерих такава, но чак след 1850-а, когато нашето Възраждане е в апогея си и тогава имаме взрив и се появяват стотици, а не една“, добави историкът.

Иванов е категоричен – храмове на нейно име у нас няма. С изключение на несебърската икона, за която говорим, той не е виждал друга. Допуска, че може и да има някъде, но тя пак ще е забутана в депо и не на показ.

„Това според мен се дължи на това, че мнозина свещеници и миряни не са я чували. Първата работа е да отворят „Житие на светии“, издателство на Синода, търсят Галина и виждат, че няма такава и си казват, че няма такова нещо. Ето обаче как с малко късмет, помощ от колегата от Варна и с малко наблюдателност успяхме да разгадаем цялата гатанка“, поясни Иванов.

Несебърската икона е от 1809-а, но Иванов смята, че много по-назад във времето изображението на света Галина е било поставяно на икони, тъй като култът към нея е древен. Тя е родена в средата на 2-ри век около един век по-рано от свети Никола. Това обяснява защо той е държал точно нейната икона, според него.

 

Свети Никола – универсалният светец

 

Свети Никола е обичан и тачен от всички бургазлии и морски хора. Митко Иванов обаче разказва, че Никулден е празник на Бургас сравнително от скоро.

„През дългия комунистически период той бе зачеркнат. През периода на Царство България е интересно, че той е бил отбелязван, но не толкова официално и не като официален празник на Бургас. По-скоро говорим за възстановяване на една традиция. Свети Никола е много по-универсален покровител светец. Припознават го търговци, банкери и най-елементарното доказателство за това е не анкета с търговците и банкерите в Бургас, защото много от тях го празнуват също от скоро, а фактът, че църкви и манастири на свети Никола има по абсолютно цялата българска земя, а и не само българска. Те са много-много далеч от морето. Изкушавам се да кажа, че това е един от най-често срещаните патрони на християнски храмове по нашите земи, веднага след Света Богородица и може да се спори дали той, или свети Георги е втори. Аз допускам, че това може да е свети Никола, без да цитирам статистика, разбира се. Но не тя е важна. Искам да кажа, че това потвърждава факта, че свети Никола е универсален покровител, за разлика от Света Галина, която си е била покровител само на моряците и рибарите“, обяснява той.

 

Сцената с шарана – народна приумица

 

Прословутата сцена, в която свети Никола запушва пробойна на рибарски кораб с шаран е народна приумица, смята историкът. Според Иванов това се дължи на факта, че българинът в мнозинството си е земеделец, а както стана ясно, свети Никола е почитан в цяла България. Затова на повечето места, а дори и в Бургас, традиционно е прието да се яде шаран на деня.

„Всички знаем, че шаран в морето няма, но българинът, за да може да свърже сцената с рибата и шарана според неговите си представи, създава тази сцена. Това е и нормално де, защото освен традиционното, знаем, има и битово християнство“, поясни историкът.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Атанасовден е
Съпруг откри, че жена му е мъж, две седмици след сватбата
Празнуваме Антоновден
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.