Събеседник
Странно е да носиш в сърцето си една страна, а да представляваш друга
TразмерT

Мария Цанкова е директор на Академия „Омей“, Купертино. Секретар на USA  Taichi Culture Foundation. Основател на AIA Piano Skool и на BURALL USA – дистрибутор на микроторове за листно торене.

- Госпожо Цанкова,  Вие бяхте част  от американския отбор по Тай чи  на световното първенство в Бургас. Моля, споделете впечатленията си от организацията на състезанието.
- Като всяко едно състезание от подобен мащаб, осъзнавам, че не е лесно да се организира. Затова отдавам дължимото и не само аз, на организаторите, на институциите, които подкрепят и съдействат за създаването на добра среда за провеждане на такова крупно събитие. Впечатлена съм от подкрепата на Община Бургас. От опит знам какво представлява една такава организация. Разбира се, винаги има нещо, което може да бъде направено по-добре. От гледна точка на атлет, смятам, че щеше да бъде по-лесно за отборите да бъдат настанени в Бургас, вместо в Поморие. По този начин щеше да им бъде спестен стресът по транспорт от и до залата, щеше да се улесни работата на доброволците и времето на всички щеше да бъде по-разумно уплътнено. Освен това, състезателите щяха да имат повече възможност да разгледат града и да се насладят на изгледите, които ни предоставя Морската градина. Повече маркетинг за събитие от подобен ранг би допринесло при всички случаи до популяризиране на една по-различна култура в Бургас, щеше да доведе до по-обширна публика и повече ангажираност от бургаската общественост. Американският отбор имаше привилегията да бъде настанен в Бургас, но това пък го отдалечи от останалите отбори.

- Как се запалихте по това бойно изкуство?
-  Бойните изкуства са отражение на характера ми, очевидно, не съм намирала нужда да се „запалвам“, тъй като винаги съм ги харесвала. Започнах да се занимавам с бойни изкуства още в гимназията в Бургас под ръководството на сенсей Дионисий Гугушев в школа „Нефтохимик“. Шанс да продължа да се занимавам с тях открих доста по-късно, съвсем случайно в Калифорния, където присъствах на демонстрация на сегашния си треньор, световния шампион Zou Yunjian. Но всъщност „запалването“ ми след това е изключително трайно.
- Не само Вие се състезавахте, но и Вашият син Михаил – какво означава това за Вас като майка?
- Много съм горда, че Михаил успя да влезе в националния отбор и си завоюва правото да представлява такава голяма държава. Имайки предвид, че отборът ни се състои почти изцяло от азиатци, смятам че за него това е наистина постижение. За такова младо момче да се  състезава на подобно ниво е истинско предизвикателство и се радвам, че се представи добре. Помагам му и го подкрепям, понякога се притеснявам повече за него, отколкото за себе си, когато сме на състезание.
- Любопитна подробност сочи, че първият американец, който е започнал да се занимава с Тай чи, е бил прибран от властите – сметнали са го за луд… Какво е българка, живееща в Америка, да се занимава с това бойно изкуство?
- В Америка това е спорт, все още практикуван предимно от азиатци и са малко хората от други култури, които сериозно се занимават с него. Как се чувствам – на моменти като китаец, който танцува български народни хора. Лесно виждам това, което не ми достига, но осъзнавам, че на мен, като израснала в друга културна среда и на тази възраст, ми трябва повече време да го преодолея. Но аз съм на принципа, че стига човек да иска,  може да постигне всичко с много постоянство и усърдие. Освен това, аз възприемам този спорт не единствено като спорт или фитнес, а като философия, изкуство, хармония, което ми създава  вътрешен баланс. И не се чувствам странно с това.
- Завършили сте в Бургас Немската гимназия, връщате се тук заради родителите си, също. Сега, като дойдохте тук с отбора на САЩ – как се почувствахте?
- Странно е да носиш в сърцето си една страна, а да представляваш друга. Не съм си и помисляла преди години, че това може да се случи, но разглеждам идването си сега повече като платформа за личностно развитие и не се концентрирам в това в кой отбор съм избрана. Преди 3 години участвах в Европейското първенство  по Тай чи, което се състоя в Стара Загора и бях част от отбора на България. И в двата случая като състезател давам това, на което съм максимално способна в момента. Можеше да представлявам България, но така се стекоха някои неща и отношения. Поддържам добри контакти с някои от състезателите в българския отбор.
- Имате отлични постижения и докато се състезавате за България, разкажете кои резултати Ви вълнуват повече?
- Както вече споменах, аз се опитвам да се абстрахирам от това, кой отбор репрезентирам, тъй като това би нарушило емоционалното ми равновесие. Аз съм българка и смятам, че като такава постиженията ми са отбелязани и в двата отбора.
- Коя среща в рамките на състезанието, а защо не и извън него, Ви разтърси най-много?
- За човек като мен, който е извън страната вече повече от 20 години, няма разтърсващи срещи. Свикнала съм да виждам, да бъда, да идвам, да тръгвам. Много срещи и раздели, посрещания и изпращания... Но има срещи, които се помнят и такива, които бързо се забравят. В рамките на състезанието се зарадвах да видя състезателите от българския отбор, с които се запознах на Европейското преди 3 години. Извън състезанието в личен план в съзнанието ми е срещата с най-добрата ми приятелка от гимназията, която не пропуска да ме види при всяко мое пътуване до Бургас, този път седейки до мен в зала „Младост“ и споделяйки случки от последните три години. В общ план имаше друга среща и това беше срещата с кмета на Бургас.
- Кметът на Бургас Димитър Николов Ви прие с Вашия тренъор. Подразбрах, че имате намерение да реализирате и други проекти тук, в родния град – разкажете малко и за тях, ако може.
- Да, благодарни сме на кмета на Бургас г-н Николов, че намери време да ни приеме, предвид натоварената му програма. Радвам се и на топлото му посрещане! Треньорът ми Zou Yunjian е основател на фондацията „USA Taichi Culture Foundation“ и заедно с мен като секретар на фондацията представихме целите й пред г-н Николов. Мисията на фондацията ни е разпространение на китайската култура предимно чрез Тай чи  и други бойни изкуства. Освен това подкрепяме финансово атлети, които показват извънредни качества и талант и се състезават на интернационално ниво, но нямат финансовата възможност да покрият разходите си по състезания и тренировки. В Щатите вече работим с училища, където наши инструктори обучават децата на китайски бойни изкуства и искаме чрез фондацията да разпространим нашите идеи,  опит и умения в тази насока и в други държави. Освен това бихме искали да сме обединяващото тяло на проект, който се разпростира на три континента – Азия, Америка и Европа и смятаме, че Бургас разполага с потенциал да бъде център на този проект в България и би бил чудесен подиум за разпространението на нашите идеи. Смятам, че си струва да се работи за разпространение на Тай чи културата – това наистина е начин на живот и освен хармония, дух, емоция, наситеност,  това е и здраве и може да донесе много ползи на всеки човек. Без да е задължително състезател.
- Какво ново видяхте в Бургас?
- За мен Бургас не се е променил – аз не гледам външните аксесоари на града. За мен това е градът край морето, който свързвам с моето детство и моето семейство, това е дъхът на морето, който ме кара да се връщам у дома. И ако външният поглед намира някои несъответствия, аз го гледам с очите на човек, който го обича.
- За Тай чи възрастова граница на състезателите няма – какво означава това? Какво лично на Вас Ви носи – младост, философия, самоусъвършенстване?
- Аз съм активен човек и Тай чи е начинът ми да поддържам физическа активност. Но освен това Тай чи ми донесе досег с една твърде малко позната за мен култура – китайската, и постепенно се превърна за мен от философия в начин на живот. Стремежът към баланс във всяко едно отношение доведе до съзнателна промяна в отношение, емоционалност и поглед към живота. Чувствам се прекрасно с Тай чи.
- Какво е да сте дъщеря на Маруся Любчева – учен, политик, евродепутат, бивш заместник-кмет на Бургас?
- Надявам се някога моите деца да се гордеят с мен така, както аз се гордея с моята майка. Нейните постижения в областта на образованието, културата и политиката не само в български, но и в европейски мащаб, са неоспорими и предоставят база за позитивни промени в тези насоки. Тя все още продължава неуморно да работи и подпомага развитието в тези сфери. Да си дете на такъв изключителен човек не е лесно, изисква се разбиране, сила и търпение. Колкото повече напредват годините, толкова повече оценявам какъв безценен опит ми е предаван още от дете.
- Не трябва да пренебрегваме и татко – Любчо Любчев – какво казвате на сина си Мишо за дядо му?
- С баща ми се гордея не по-малко. Част от академичните среди на България дълги години, с изградена репутация, изключително позитивен, той е човекът, който винаги ми е давал кураж и който търпеливо е бил на моя страна независимо от ситуациите и условията. В постоянно търсене на подобрения и нововъведения, последните години баща ми разработи фамилия продукти и направи два патента в областта на листното хранене на растенията. Михаил е голям и вижда какво стои зад тези успехи, и разбира важността на постигането им, за него това са уроци, които с времето ще изкристализират все повече. Но за него дядо му е предимно човекът, който с ръка на рамо и усмивка му е най-всеотдайната подкрепа.

И двамата ми родители са пример за знание, упоритост, безкористност, безотказност, неуморност и човечност. Хора, които с таланта и работата си оставят следа в обществен мащаб. И двете ми деца растат със знанието и уважението към техните постижения.

- Липсват ли Ви града, родителите, приятелите – как компенсирате огромното разстояние помежду си?
- Разбира се, че родителите ми липсват. Телефоните не могат да преодолеят разстоянията, колкото и често да чуваме по летищата: „Не се притеснявайте, нали има телефони, ще се чувате“. Когато има силна връзка в едно семейство, телефоните не са достатъчни. За съжаление, натовареният ни живот не ни позволява да се виждаме повече от един път в годината, но и за това трябва да сме благодарни и трябва да пазим възможностите си да бъдем заедно, дори за кратко.

 

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.