Любопитно
Стари карти разбиват твърдение на БАН, че Бургас е едва на 150 години
TразмерT

„Не местен шовинизъм, а факти сочат, че градът е бил лидер на Черноморието“, казва Митко Иванов

Представата за рибарско селище се оспорва от картографията през ХVІІ и ХVІІІ век

 

Георги РУСИНОВ

 

Холандска карта от 1697-а е най-старият документ, открит досега, който отбелязва съществуването на Бургас. Доста по-рано от твърденията на учени от БАН, че морският град е на има-няма 150 години. Това заяви художникът и историк Митко Иванов по време на представяне на експозиция от стари карти, показващи Бургас, която се проведе в Областна управа.

Изключително интересни данни извади за кратко време бившият шеф  на бургаските художници по време на презентацията. Той е един от хората, които изследват историята на града. Събира информацията в книги заедно с Стоян Райчевски и вече покойният професор Иван Карайотов.

„Прословутият спор дали Порос/Форос/Крайморие е Бургас и дали Бургас е бил там и не се е преместил после тук е малко ненужен. Ами не, не е бил там и не се е местил тук. Порос е по-отдавнашното селище. Първата карта, на която Бургас датира и е отбелязан е от 1701-1703 година. А първата карта, за която можем да предположим откога е събирана информация, но не разполагаме с подписаното копие е от 1697-а и е холандска. Ние разполагаме с копие от 1715-а, но пък попаднахме на източник, който цитира създаването на първоизточника и той е от 1697-а. При всички положения говорим за края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век“, обясни Иванов.

Интересното е, че първото картографиране на Черноморието по османско време е от холандци, а второто от французи.

„Тези картографирания са полулегални. Допуснати са до Османската империя и Черно море с много условия, чак до 1794-а, когато империята се отваря повече за Запада. Но морето си е тяхно вътрешно и се използва думата езеро за него. По самите карти си личи, че са правени в притеснени условия, много са бързали, изключително са деформирани, но пак ясно се вижда кое е Бургас, кое Анхиало и т.н.“, уточни той.

Художникът допълва,  че заедно със съавторите му още преди време са говорили за тези свои открития, но не са достигнали до широката публика.

„Когато през 2005-а издадох първата си книга за историята на Бургас, още докато се работеше по нея с помощта на тези хора, които ми бяха консултанти, а впоследствие някои от тях и съавтори, попаднахме на толкова интересни и фрапиращи неща, толкова противоречащи на официалните версии, че аз бях сигурен, че с тази книга страшен шум ще се вдигне, в най-добрия смисъл на думата. Книгата мина с добър успех, но шум не се вдигна, нещо, което обаче мен ме амбицира повече. Тогава с вече покойния професор Карайотов и със Стоян Райчевски и с екип от 10 души се наехме да направим една пълна история на Бургас. Направихме го, книгата мина с голям успех, продаваше се и още се продава, но поради това, че хората не четат, или се запознават само повърхностно с нея, не научават интересната информация“, каза художникът.

Именно затова той решава да направи експозицията от карти и да обърне специално внимание на любопитните данни. На нея той показа първата карта, на която е изобразен Бургас, първата карта на Европа, на която се появява градът, първата карта, на която заливът е записан като Бургаски и още много други интересни неща.

Така например на карта от Лондон, от 1746 година,  Бургас е показан като лидер на Черноморието.

„Автор е Емануел Боуен. По официалната версия на БАН през тази година Бургас все още не е създаден, или може би е имало някакви къшли на някакви рибари, които са ловели някакви скумрии. Е, не е така. Бургас е създаден като търговско селище доста преди този период и той вече е лидер в залива, както се вижда на картата. Това е една доста обобщена карта, но достатъчно ясно се вижда“, разказа историкът.

„Бургас е най-голямото градче в залива, Несебър е село,  в което се продава кюмюр, а Анхиало е лошо пристанище“

Дали пък някой не е сбъркал като е изобразил Бургас на карта? Може да е някакво недоразумение? Иванов посочва друг документ, от френския консул по Черноморието Пенсонел, приблизително от 1750-а, който казва: „Бургас е най-голямото градче в залива, средище на цялата търговия по Черноморието, за разлика от него, Несебър е село, в което се продава кюмюр, а Анхиало е едно лошо пристанище“.

„За никакъв местен шовинизъм не става въпрос, просто е фиксиран моментът, в който Бургас се превръща в лидер“, уточни Иванов.

Периодът от Руско-турските войни също е много интересен по отношение на карти, смята той.

„Тогава Бургас излиза на първо място не само по търговия, но и по стратегическа позиция. Не случайно през 1829-а именно тук, в нашия град Дибич Забалкански, който влиза като генерал и излиза като маршал, устройва главната си квартира за шест месеца. Защо в Бургас и защо за шест месеца? Това е бил срокът, в който е трябвало да се приключат преговорите по мирния договор, от който тази година отбелязваме 190 години. Това е било точката, маршалът е смятал, че тук е възловото място, от което може да държи контрола над Балканския полуостров, което говори само по себе си за значимостта на Бургас“, добави Иванов.

Колкото по-шарена и красива и с изящна калиграфия била една карта, толкова по-неточна е тя, според наблюденията на историка.

„В изследването на стотици, даже се изкушавам да кажа хиляди карти, колкото е по-красива, по-цветна и с по-изящна калиграфия, толкова по-невярна е информацията. Аз не знам защо това е така, но със сигурност позоваването на тези карти, които не са изследвани и специализирани достатъчно и писането на исторически съчинения по тях води до крайно нелепи недоразумения“, поясни Иванов.

Веднага за пример той даде по-проста френска карта, издадена в Париж, през 1760 година. Градът по това време е център на Европа, а и на света.

„Самата карта много се доближава до съвременните. На нея Бургас за първи път е отбелязан на картата на Европа, не на Балканския полуостров, или на Османската империя, което също много говори за важността на града по това време“, каза още художникът.

Тук пак Иванов дава за пример по-кичозните карти. На една такава например в района на Бургас е написано „Руините на Загора“.

„Това е недоразумение, но е анализирано. Слят е топонимът „Загора“ с руните на Дебелт. И така картографски, търсейки първоизточника, са се смесили двата топонима и се получава „Руините на Загора“. Но в крайна сметка, недоразуменията са част от старите карти, затова е и трудно разчитането им. Те не са като модерните карти, където отваряш прочиташ и точка. Затова трябва и четене на стотици карти. Затова сме толкова уверени да казваме дори, смея да твърдя, сензационни думи“, поясни историкът.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Световният хакатон Global Game Jam отново идва в Бургас
Моноспектакъл, посветен на домашното насилие, ще бъде представен в Бургас
Правят филм за черноморската кухня
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.