Бургас
SOS: Недостиг на кръв в Бургас
TразмерT

Изчерпани са запасите от групите „А+“, „А-“, „0+“ и „0 -“, кръводарителите стават все по-малко, алармират от Отделението по трансфузионна хематология в УМБАЛ 

Ина ПЕТРОВА

            Остър недостиг на кръв има в момента в Бургас. Изчерпани от вторник преди обяд са запасите от групи „А+“, „А-“, „0+“ и „0-“, съобщи д-р Тодор Бояджиев, началник на Отделението по трансфузионна хематология, известно като Кръвен център в УМБАЛ - Бургас.

         Подобни проблеми ни застигат често през лятото заради многото туристи, които се струпват по Южното Черноморие. Оказват се актуални и през зимата. Макар и областен град с мегаконцентрация на летовници, Бургас разчита на Стара Загора, за да набави спешни количества кръвни продукти. Там се намира Регионалният център, обработващ и съхраняващ резервите за цяла Югоизточна България. „Транспортът към Стара Загора е по схемата една седмица два пъти, другата - три пъти. Това не ни удовлетворява. Лично мое мнение е, че всеки ден трябва да има транспорт, за да може нормално бързо кръвта да се обработва. Това опира до финансови причини, които аз не споделям. Не може кръвта, животът да бъде поставен под няколко тона годишно дизел. Ние подсигуряваме 13 болници, 30 операционни, 3 родилни отделения, 3 неонатологии“, реагира д-р Бояджиев. 

         Заради възникналата ситуация с липсващите кръвни групи, лечебните заведения са информирани да осигурят пациентите си. „Това е регламентирано в Закона за кръвта, чл. 27 и 28, според които при временен дефицит или липса на кръв в Отделението по трансфузионна хематология, пациентите се обслужват от лекуващия лекар по клинични показания, който е в директна връзка с дежурния лекар в Районния център в Стара Загора. Там приемат аргументите на колегите за спешност и осигуряват транспорт чрез най-близката станция на Бърза помощ и донасят съответните количества кръв от Центъра в Стара Загора“, обясни  специалистът. Той уточни нещо много важно - дори и да има кръводарител пред Кръвния център в Бургас, от вземането на кръв до реалното й ползване има технологично време от 2 до 5 дни. Кръвта задължително трябва да се изпрати към Стара Загора, където се обработва и се връща по графика за транспорта отново в Бургас. Преди много години такава роля е имал и Бургас, но реформите отнемат това й предимство. Сега цялата обработка на кръвта се извършва в Града на липите – там се проследява за трансмасивни инфекции, кръвна група, там е контролната лаборатория, роботите за специфични изследвания, всички производствени мощности.

         На ден Бургас има нужда между 30 и 50 сака кръв. Постъпленията са доста по-малки, особено лятото. А нуждите стават все по-големи. През 2018 година  Южното Черноморие е посетено от 1 милион туристи повече в сравнение с предходната година. Д-р Бояджиев следи статистиката и я цитира: На 26 август 2017 година посрещнахме двумилионния пасажер на Летище - Бургас. През 2018-а почти по същото време - на 23 август посрещнахме 2,5 милионния пътник, а 20 календарни дни по-късно, на 12 септември кацна тримилионният пасажер. Нужно е и уточнение – това са туристите само на летището, отделно са тези с личен транспорт, автобуси, железници, морски превози. 

         „Нуждите ни са огромни, а физически с тази миниатюрна структура, наречена популярно от хората Кръвен център, не покриваме това, от което има нужда като ресурс“, обобщава д-р Бояджиев.

         На големия въпрос как може да се стимулира доброволното даряване, което може да е спасителното решение, специалистът отговаря: „Дипломната ми работа във Варненския медицински университет бе на тази тема, около 173 страници е. Дал съм на колегите в София предложения, експерименти. Има възможност, но трябва да се инвестира. По думите му в момента доброволчеството е атакувано. Това се усещало най-силно в даряването на органи. За да ни приемат в Евротрансплант на 1 млн. население трябва да има 10 органодарявания, а при 7 милиона ние имаме 7. По същия начин е с кръвта, смята докторът. На хората постоянно трябва да им бъде обяснявано - какви са наличностите, ползите, процедурата. За това е нужна план-програма, която трябва да е финансирана - клипове, малки документални филми, мобилни екипи, работа с целеви групи, родители дават пред децата си кръв в организирана акция. Така се отглеждат хора, които да имат съпричастност към даряването на кръв - на клетки, тъкани, кръв, а впоследствие на органи, убеден е специалистът. И докато холандците на път за кафенето се отбиват да дадат кръв, то у нас още битува мнението, че кръводаряването е опасно и рисковано. „Трябва постоянно да се говори, че това е нещо много важно, то е напълно безопасно и изключително хуманно“, казват експертите.

         И очертават още един сериозен проблем -  65% от екипа в отделението са работещи пенсионери – сестри, лекари, лаборанти. Условията, при които работят също не са най-добрите. От няколко години се чака преместването на Кръвния център в нова, модерна сграда. Предстоят още малко допълнителни монтажни работи и обзавеждане, но лекарите са обнадеждени, че много скоро ще влязат в новите помещения. Те със сигурност ще увеличат комфорта на кръводарителите, дано косвено повлияят и на броя им.  

         Към момента те са 22-23 на 1000 души,  а трябва да са 35 на 1000, за да се справим и да разчитаме на запаси. Всеки, който желае може да помогне, като посети Кръвния център в Бургас в сградата на ДКЦ 1 във времето от 7,30 до 14 часа всеки делничен ден.

 

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Почина големият бургаски изпълнител Росен Петров
KAT-Бургас няма да работи в петък след 12 часа
Бургаски ученик е на финала на конкурса за стипендията на Фондация „Кроношпан“
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.