Любопитно
Селин Али: Винаги очаквам най-лошото, но се боря за най-доброто
TразмерT

Михаил КОЛЕВ

 

През месец юли едно момиче от Айтос завладя световния връх в един „мъжки“ спорт като ловната стрелба. 17-годишната Селин Али спечели златен медал при девойките на Световното първенство в Лонато Дел Гарда, триумфирайки в дисциплината „Трап“. Селин достигна до златото след истинска драма, в която успя да пречупи изключително силната руска състезателка Татяна Саранская. Резултатът й може да се конкурира с жените, дори и при мъжете. Титлата й има историческа значимост – тя е първата в този спорт за България.

Няколко дни след това тя завоюва сребърен медал на Световната купа за юноши и девойки в Зул, Германия, като по този начин демонстрира отново своята класа и доказва, че златното отличие в Италия не е никак случайно.

Айтозлийликата прави първите си стъпки в този спорт съвсем случайно, когато е на 12 години. За първи път отива на стрелбището в родния си град, за да придружава баща си, който е искал да изпробва мерника си преди откриването на ловния сезон.

„Тогава дори не отидохме с идеята, че ще хвана пушка, нито пък, че ще стрелям с нея по паничките. На стрелбището имаше един човек, който попита баща ми: „Това твоето момиче ли е? Има още едно момче при нас, което тренира, дай да пробваме и нея“. Пробвах колкото да видя за удоволствие какво представлява този спорт. Но пък взе, че ми потръгна стрелбата, след това започнах малко по малко да тренирам и така вече пета година...“, казва състезателката на „Аетос“.

Айтозлийката позира с един от многото си медали

Казва, че е свикнала с приятелството „пушка-човек“, защото е израснала в семейство, в което освен баща й, ловец е бил и дядо й. Селин също има намерение, като навърши 18 години, да се яви на изпит и да последва стъпките на татко си и дядо си.

Именно баща й – Ниязи Мехмед е нейният треньор, който има основна заслуга за успехите й. Това, че треньор е нейният татко, според нея й дава огромно предимство, защото той я познава по-добре, знае как работи психиката й и какви грешки може да направи.

„Обучението и тренировките с него са по-лесни. Освен това сме заедно не само на стрелковата площадка, но и вкъщи, което също е от полза, защото той знае от какво мога да се повлияя извън стрелковата площадка, което да ми влияе после на нея. Това е голям плюс за мен“, допълва Селин.

Селин, заедно със своя баща Ниязи, който е и неин личен треньор

Момичето провежда тренировките си на стрелбището в Айтос, което по нейни думи е едно от най-хубавите в страната. Заниманията й са с различна продължителност, като в състезателния период понякога продължават почти цял ден, 4-5 пъти седмично. На моменти й е трудно да съчетава тренировките с учебните занятия, но е убедена, че щом се е справяла досега, ще се справя и занапред.

„Аз съм човек, който в абсолютно всяка област дава 100% от себе си. По-трудното е, когато си отсъствал за 2 седмици на училище, а си бил на състезание, но се справям някак си“.

Това, което я мотивира да продължава да се занимава с ловна стрелба, е че спортът вече се е превърнал в част от живота й.

„Няма как след като си стигнал до такова високо ниво да се откажеш, да предадеш толкова много хора, които се надяват и разчитат на теб. Няма как, при положение, че спортът ми е дал толкова много, аз да спра да му давам на него. Благодарение на спорта успях да посетя толкова много държави. Целият този опит, който натрупах като спортист, дори и провалите, ми дават много надграждане и мотивация. Абсолютно всичко приемам за плюс, дори и трудностите“.

Но освен че дава, както при всеки спортист, така и при Селин, спортът много взима. Жертвите, които направих през годините, са изключително много. Лишила съм се от много нерви, пот, време и доста други неща, особено във финансово отношение, разкрива айтозлийката.

Никога не е мислила да се отказва, но признава, че е имала не един или два трудни периода. Най-вече, защото участията по състезания и подготовките към тях са й пречели в училище, както и това, че не й е оставало време за самата нея.

„Нямаш време за себе си, да се видиш дори с майка си, да си починеш, психически и физически не се чувстваш пълноценен, защото си изцеден отвсякъде. Имала съм подобни периоди, но чак да се откажа – не. Просто съм си мислела да си дам временна пауза“.

Според нея, за да бъде успешен един състезател в ловната стрелба, преди всичко той трябва да бъде устойчив психически.

„В нашия спорт до известна степен е важна техниката, но от съществено значение е психиката. Трябва да знаеш как да се държиш на стрелковата площадка. При нас има една приказка, че този спорт не е за нерваци. Трябва да си спокоен, психически стабилен. Има състезания, при които коренно се различават двата ти резултата. Единия ден постигнеш голям успех, а на другия – рухваш. Ден с ден не си приличат, трябва да знаеш как да се справиш в такива моменти“.

За разлика от много спортисти, които преди състезание имат свои ритуали и суеверия, при Селин липсват подобни неща. Признава, че все пак има „късметлийски“ чорапи, но преди всичко обръща внимание на това какво прави на стрелковата площадка, а не с какво е облечена или дали си носи въпросните късметлийски чорапи.

„Загрявката е главното нещо, което правя преди серия, а не някакви суеверни действия“, казва още световната шампионка.

До момента в своята кариера е спечелила множество медали и купи, но е категорична, че не се чувства звезда, въпреки известността й, която вече е факт заради многото успехи. Казва, че е благословена, относно приятелите, които има, тъй като всеки път те я изпращат и посрещат покрай състезанията й и я подкрепят.

„Дори и когато съм на другия край на света много от тях ми пишат, макар и нищо да не разбират от този спорт. Мога много да им благодаря, че ме подкрепят. От интерес са идвали с мен на стрелбището, успявам да породя любопитство в тях и по този начин да популяризирам нашия спорт“.

Момичето от Айтос допълва, че нейните амбиции в ловната стрелба са много големи. Както казва баща ми – колкото повече постигаш, толкова повече трябва да искаш от себе си. Не може като вземеш 1-2 златни медала и да се отпуснеш, трябва да надграждаш себе си и нищо никога да не ти стига, за да може да достигнеш най-високи висоти.

Ловната стрелба се превърна в част от живота ми, казва 17-годишното момиче

Извън ловната стрелба обича и да играе волейбол, тъй като е тренирала известно време този спорт и той си й остава страст. Освен него е тренирала други спортове, сред които и плуване.

„Много обичам и да чета книги, предимно ужаси и криминалистика. Не си падам по фентъзи или романи. Предпочитам нещо по-ексцентрично, което може да ми задържи вниманието. Също така ми харесва и да рисувам“, споделя Селин.

В момента тя е в 11-и клас в СУ „Никола Вапцаров“, но вече се е насочила къде ще продължи своето висше образование, като идеите й са няколко.

„Старая се в училище всичко да ми е наред, да не наблягам само на някои предмети, а на всички, за да мога да не изпитвам някакви затруднения“, разкрива Али.

В чисто спортен план мечтата й е да се класира на олимпийски игри, но е решена да участва на всяко едно състезание, където й се отдаде шанс.

„Правя го, защото ми доставя удоволствие. Винаги очаквам най-лошото, но се боря за най-доброто“, казва надеждата ни в ловната стрелба.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Стойко Сакалиев измина с колело разстоянието от София до Пловдив, за да подкрепи ЦСКА
Почитаме небесния ни покровител Свети Иван Рилски Чудотворец
Млад бургазлия събира в тетрадка идеи за Бургас
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.