Събеседник
Сегашната система изтика на върха посредствеността в управлението
TразмерT

 

Таню Атанасов бе избран за обществен защитник през 2007 година, няколко месеца преди да изтече мандатът на кмета Йоан Костадинов. Преди това той е бил общински съветник от БСП, един от най-активните лидери на БКП, а после и на БСП в града.

Името му като общественик нито веднъж не е било свързано с  нарушаване на моралните и етични норми.

Пенсиониран е като кадър на Нефтохимическия комбинат, където е заемал технологична, а после и обществена ръководна позиция там.

С него сега разговаряме за недоволството на гражданите и за това как то изглежда извън кабинета на обществения посредник.

 

- Господин Атанасов, какво е чувството да сте отново извън кожата на обществения посредник?
- Чувствам се като нормален гражданин, който изпитва всички несгоди, свързани с функционирането на органите на управление в страната. Продължават още да ме търсят хора, които искат съвет по различни проблеми. Продължавам да се възмущавам   от непознаването  и неспазването на нормативната база по различни проблеми.
- Какво Ви взривява все още?
- Несправедливостта и недоверието между гражданите  и институциите, които са достигнали критична точка. Безпардонността на управляващите и на някои представители на бизнеса.
- Какво мислите за протестите, които вървят из цялата страна, включително и в Бургас? Ту затихват, ту нови се появяват?
- Не съм оптимист. Политическата класа показва, че е глуха и сляпа за проблемите на преобладаващата част от населението. Заета през годините на така наречения „преход“ единствено и само с личното си и групово себеустройване, тя намира безкрайно неубедителни доводи да обясни гражданското недоволство.

В битността си на обществен посредник наблюдавах непосредствено процесите на отчуждаване между гражданите и публичните институции.

Вначалотона прехода те им дадоха в аванс неочаквано голямо доверие.
Бавно и мъчително в годините обаче осъзнаваха, че политическите партии и публичните институции работят не в името на гражданския интерес, а задоволяват лични и тяснополитически цели. Общественото недоверие премина в апатия и безразличие, прерасна в отчуждение, за да ескалира през последните години в открита омраза и бурно недоволство.

През всичките тези години политическата класа търсеше винатавинаги извън себе си.

Днес гражданите,мамени близо 30 години, не искат вече дълго обещаваните им реформи, а промяна на СИСТЕМАТА. Съвсем закономерно исканията се радикализираха.

Доверието и справедливостта са в основата на обществените отношения.

Вместо тях е налице истинска пропаст между гражданите и институциите на публичната власт.

- Това до какво ще доведе, според Вас?
- Политическите партии днес сами се поставиха в положението на мъдрата народна приказка за лъжливото овчарче.

Ако и сега политическата класа не отговори на справедливите искания на хората, натрупаното недоволство и разочарование ще избухне в радикални форми на действия според мен.

Голямото социално неравенство ще катализира публичните протести.

- Съществува ли полезен ход? Има ли решение?
- Необходими са спешни законодателни мерки за отваряне на институциите към хората и  институционализиране на гражданския контрол. Как аз виждам част от тези мерки: първо, решителна децентрализация на дейностите на министерствата и правителството като цяло. Смазващата концентрация на власт убива всяка инициатива и творчество, парализира системата за управление. Второ, изграждане на второто ниво на самоуправление – областните управи. Те сега са изпразнени от съдържание и служат предимно за устройване на работа на партийни кадри.

На областните управители да се подчинят всичките регионални структури на министерствата. Областните управи трябва да се превърнат в регионални органи на самоуправление на териториите. Необходимо е да се избират областни съвети.

- Как да става това?
- Убеден съм, че трябва да създадем правов механизъм за отзоваване на избраните депутати, областни  и общински съветници, когато те не са оправдали очакванията на гражданите.

По този начин ще засилим отговорността на избраните и ще гарантираме действен граждански и политически контрол над дейността им. Това може да се постигне например, когато 1/3 от избирателите във всеки избирателен район поискат отзоваване. Убеден съм,че въвеждането на едномандатни райони, както за избор на депутати, така и на областни и общински съветници, решителноще промени сегашната практика. Аз съм бил избиран като такъв и знаех конкретните райони и хората, които са гласували за мен. Получавах от тях поръчения, стремях се да ги изпълня и редовно се отчитах за извършеното.

- Възможно ли е това да се случи на практика? Какви са реалните стъпки?
Това означава да се въведе успешната мажоритарно-пропорционална изборна система. Водени от тяснополитически интереси, политическите  сили не желаят да загубят възможността за регулиране на изборите, но ние гражданите трябва да ги принудим да предприемат необходимите мерки за промяна на провалилата се система на управление.

Според мен гражданските протести за пореден път изпревариха готовността на политическата класа да предлага адекватни решения. Сигурен съм обаче в това, че която политическа сила предложи най-смислените и най-смели и добри решения, тя ще спечели доверието на гражданите.

- Приложимостта на идеите Ви…
- Наясно съм, че това, което казвам са дискусионни идеи, и те съвсем не изчерпват темата за промяна на системата, а и те са нови.

Необходими са решителни мерки за пряко участие на гражданите в управлението на територията. Швейцария е добър пример. Доколкото ми е известно там не избират кметове, които да се превръщат вместни феодали, а пряко се избират директори на направления, специфични за всяка територия. Например по финанси, образование, култура, транспорт и т.н. и те делегират на един от тях права да ги представлява. За своята дейност се отчитат пред гражданите и не зависят от властта на един човек, контролиран от една или друга политическа сила.

- Изключение ли е България с процесите, които в момента се случват. Ако се съди по протестите, които са в момента и във Франция, протести и ситуация на недоверие към властта има не само у нас?
- За съжаление, България не е изключение, което показва, че съществуващата система  страда от дълбоки пороци. И примерите в редица европейски държави в ЕС и извън него доказват, че тя вече не може да решава успешно проблемите на хората. Сегашната система изтика на върха посредствеността в управлението.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.