Бизнес
Съдът на ЕС подкрепи "БМФ Порт Бургас" в спора му с ЕВН
TразмерT

Съдът в Люксембург не само е категоричен, но той е и много изчерпателен по отношение на възможността „БМФ Порт Бургас“ да използва свободно мрежите на един или друг мрежови оператор. Това е мнението на главния юрисконсулт на пристанищния оператор Весела Джунджурова. Тя коментира решението на Съда на ЕС от 17 октомври, който постанови в полза на концесионера на порта, който през 2016 г. прекратява едностранно (с месечно предизвестие) договора си с електроразпределителното дружество на ЕВН (сега "ЕР Юг") и сключва такъв директно с държавния Енергийния системен оператор (ЕСО). С това свое действие концесионерът пести около 20% от сметките си за електроенергия.

Адв. Миглена Пенева, съдружник в кантора „Георгиев, Тодоров и ко“, също смята, че магистратите в Люксембург дават много ясен отговор, че държавите членки имат свободата на преценка да насочват ползвателите към един или друг вид мрежа, както и да определят вида мрежа, към която ще се осъществява свързването.

„Изискването е свързването да се извършва при недискриминационни и обективни условия. Разбирането на съда е, че осигуряването на свободен достъп на трети страни до мрежите представлява една от съществените мерки, които държавите членки са длъжни да вземат, за да насърчат конкуренцията и отварянето на вътрешния електроенергиен пазар. Достъп до електроразпределителната или електропреносната мрежа, който е недискриминационен, прозрачен и при справедливи цени, е необходим, за да има реална конкуренция“, коментира тя пред Lex.bg.

След като Съдът на ЕС вече се произнесе, делото може да продължи в Административен съд-София, който ще вземе окончателното решение. „Вероятно процесът ще продължи дълго и ние ще продължим да получаваме от „ЕР Юг“ неоснователно издавани фактури, защото това електроразпределително дружество отказва да изпълни решението на КЕВР“, казва главният юрисконсулт на „БМФ Порт Бургас“ Весела Джунджурова.

Борис Балев, изпълнителен директор на „БМФ Порт Бургас“, е категоричен, че концесионерът си плаща месечните такси за пренос и достъп, които са в размер на 5 и 6 хил. лв. месечно, в зависимост от консумацията на ел. енергия. „Сега ние заплащаме тези такси на ЕСО, а не на „ЕР Юг“, защото собственик на мрежата, към която сме присъединени, е на държавния оператор ЕСО“, обяснява той.

Данните на пристанищния оператор показват, че „ЕР Юг“ има претенции към него за около 200 000 лв., натрупани за около три години от такси.

Съдът на ЕС тълкува, че свързването на „БМФ Порт Бургас“ като потребител към електропреносна мрежа се основава именно на обективни и недискриминационни съображения, тъй като този потребител е свързан с уредба за средно напрежение, която съгласно Директива 2009/72 и националното право попада в обхвата на дейност на преносната мрежа. Въпросната електрическа подстанция е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява външен за нея елемент, който да е част от електроразпределителната мрежа.

Държавите членки могат да предвидят, че трансформирането на напрежението на електроенергията от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейност на електропреносна мрежа. Това е част от признатата им свобода по прилагане на Директивата. В този смисъл българската правна уредба е съобразена с правото на ЕС. Това, от друга страна, опровергава застъпеното от „ЕР Юг“ пред националния и европейския съд, че само трансформирането на електрическата енергия – от свръхвисоко и високо напрежение, попада в обхвата на дейността на преносната мрежа.

Припомняме, че спорът между ЕВН и „БМФ Порт Бургас“ ЕАД започва през 2016 г., когато пристанищният оператор отправя искане до ЕР Юг (тогава ЕВН Електроразпределение) да бъде променена съществуваща схема на присъединяване, така че да се разграничи присъединяването към мрежата на „БМФ Порт Бургас“ от това на Държавния пристанищен оператор. Целта е да се гарантира справедливо замерване на консумираната енергия от всяко от двете дружества. Същото искане прави и Държавният пристанищен оператор, за да се гарантира правото му на отделно замерване на потребената енергия. Двата отделни потребителя искат да имат самостоятелно присъединяване и самостоятелно мерене на енергията, консумирана от тях.

Но тогава въпросът за преустановяване на отношенията между „БМФ Порт Бургас“ и ЕВН, не е бил поставян. Многократните опити на двата пристанищни оператора да постигнат желаното разделяне остават безрезултатни поради отказ от страна на ЕВН. Това довежда до прекратяване на договорите за достъп и пренос с предизвестия от страна на дружествата. Независимо от това, ЕВН продължава да начислява суми за услуги по прекратените договори.

Това налага двата пристанищни оператора да се обърнат към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с молба за преустановяване на това положение и постановяване на мерки спрямо лицензираното предприятие. Регулаторът се произнася с административен акт, с който забранява на ЕВН да фактурира цени за достъп и пренос по прекратените договори, щом такива услуги не са били осъществени. Това решение на КЕВР се оспорва от ЕВН като незаконосъобразно. Освен това, ЕВН не се съобразява с акта на КЕВР и след издаването му продължава да начислява суми по прекратения договор в тежест на „БМФ Порт Бургас“.

„БМФ Порт Бургас“ заплаща такси за достъп и пренос на оператора, който му предоставя тези мрежови услуги, а именно на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Тоест, ЕВН иска операторът да плаща два пъти тези такси.

Според адв. Миглена Пенева, която цитира решението на ВАС по делото на ЕВН срещу определението на КЕВР, електроразпределителното дружество не притежава мрежови съоръжения, чрез които да предоставя услугите на „БМФ Порт Бургас“. Съответно, ЕВН няма разходи за поддръжка на такива съоръжения и не търпи технологични разходи за поддържане на мрежата, към която е присъединен този потребител. Както се изтъква и в съображенията на ВАС в Решение № 12157 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 1138/2016 г., когато съоръженията за свързване с електроразпределителната мрежа не са собственост на оператора на мрежа, той няма реализирани „технологични разходи“ за поддържане на мрежата, както и не поддържа съоръжения за отчитане, поради и което не се дължи заплащане на цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа.

Според главния юрисконсулт на „БМФ Порт Бургас“, чрез издаването на фактури за услуги (достъп и пренос), които не извършват, ЕВН „целят да ни натоварят с една такса, която придобива характер на данък“. „Тези такси – за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа, се начисляват на концесионера напълно неоснователно, тъй като не произтичат нито от собственост на мрежа или съоръжение, нито от предоставена услуга, нито от какъвто и да е разход на ЕВН. Това изтъкнахме пред Съда в Люксембург и то бе възприето от съдиите, за да постановят своето решение. Позовавайки се на европейските директиви, Съдът на ЕС постанови, че не е достатъчно обстоятелството да си лицензиран за дадена територия, за да претендираш такси за мрежови услуги, които фактически не се предоставят“, казва Джунджурова пред „Флагман“.

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
На аграрния пазар: Истински суджуци, греяно вино и чай от цветчета на алое
Салмонела в пилешкото у нас: Каква е причината, кой е виновен
Ася Пеева: Бюджет 2020 надгражда политиките на правителството в сферата на образованието
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.