Любопитно
Районен съдия се запалил по правото от сериала „Адвокатите от Бостън“
TразмерT

Подсъдим предлагал на Анатоли Бобоков  една от дъщерите си, за да му наложи най-лекото наказание

 

Георги РУСИНОВ

 

Съдийската професия е една от най-отговорните в обществото. Представителите на Темида трябва също като сляпата богиня безпристрастно да отсъждат по делата си и да не се влияят от нищо друго, освен от собствените си убеждения. В представите на обществото съдиите са консервативни и задължително преминали „през попрището жизнено в средата“, мъдри и с голям житейски опит, който да им помага при отсъждане на решения.

През последните дни отразяващите работата на Темида в Бургас са впечатлени от новата бодра смяна в съдийските състави. Все по-млади магистрати решават съдбата на заплетени съдебни казуси, като изпращат в затвора криминално проявени. Какво е да си в ежедневието си по дънки и маратонки и тежи ли съдийската тога, попитахме един от тях - съдия Анатоли Бобоков от Районен съд-Бургас.

Роденият в Русе 33-годишен мъж завършва образованието си в Математическата гимназия в града, а след това право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. След като излиза със степен „Магистър“ от висшето училище, съдия Бобоков се явява на конкурс за адвокат и 2 години  работи като такъв към Русенската адвокатска колегия. След това се явява на конкурс за младши съдия. „Конкуренцията беше много голяма, защото за едно място се бориха около 1400 души. Получи се така, че аз спечелих конкурс за младши съдия в Окръжен съд – Бургас. Минах през задължителното обучение в Националния институт по правосъдие от 9 месеца и след това встъпих през 2013-а като младши съдия в Окръжен съд – Бургас. Там бях за около 2 години, след което бях назначен с решение на ВСС в Районен съд – Бургас и бях разпределен в наказателната колегия, която е една от най-интересните. Гражданските дела са ми толкова далечни, че някои работи съм ги и забравил, честно да си призная“, обяснява той.

По правото съдия Бобоков се запалва от известния американски сериал „Адвокатите от Бостън“. „В Математическата гимназия бях с биологичен профил и щях да кандидатствам медицина, но по същото това време даваха въпросния сериал, където може да се наблюдава американския съдебен процес. Той е много по-различен от нашия и тогава се запалих, започнах да уча право с идеята да стана прокурор. Тогава ме вълнуваха прокурорските обвинения, как прокурорът си подготвя обвинителната теза и с тази идея влязох да уча право, но в процеса на обучение започнах да разбирам, че всъщност Прокуратурата е един централизиран орган, там по-долу стоящият прокурор е подчинен на по-висшестоящия, докато ние, съдиите, сме малко по-свободни в своята работа, ние сме независими и не сме обвързани с по-горната инстанция. Ние постановяваме нашите присъди, нашите решения, единствено и основно на нашето вътрешно убеждение“, споделя магистратът. За пример той дава американската съдебна система, която е много по-различна от българската. Там прокуратурата не е част от съдебната власт, а орган на изпълнителната власт. Съдия Бобоков допълва, че може би българското общество  не е достатъчно зряло за това, но пък смята, че нашият модел такъв, какъвто е в момента, е добре работещ.

Към съдийството се насочва в четвърти курс, когато започва да изучава дисциплината „Наказателно процесуално право“. „Тогава разбрах какви са взаимодействията между съд и прокуратура. Осъзнах, че съдията е независим, защото той сам си гради изводите и преценява какво решение да вземе. Докато при прокуратурата е малко по-различно. Те са централизирана структура, поддържат си обвинителната теза. Затова се съсредоточих върху изпита за съдия и не съм се явявал на този за прокурор“, пояснява той.

Както всяка професия, и тази има плюсове и минуси. „Това е една изключително престижна професия, тя не се подчинява на чужди мнения, включително и на обществения интерес. Съдията е длъжен да правораздава въз основа на доказателствата по делото. Всеки един от нас е имал медийни дела, но аз по никакъв начин не се влияя от отношението на обществото към конкретния подсъдим или пострадал. Всяко едно мое решение е съобразено с доказателствения материал по делото“, заявява магистратът.

Минусите според него са засиленият обществен интерес към професията им и ограниченията, които търпят. „Както знаете, всеки един гражданин може да упражнява и друга професия, да изпълнява други дейности, докато ние сме длъжни да се занимаваме само със съдийската професия. Освен преподавателска дейност, нищо друго не можем да правим. Не можем да имаме фирми, не можем да участваме в търговски дружества, не можем да членуваме в политически партии. Това са все ограничения, които сме длъжни да търпим за това, че сме съдии“, допълва той.

Наблюденията му като цяло са, че българското общество не вярва на съдебната система. Причини за това са, че представители на другите власти изразяват негативно отношение към работата на съда. „Неведнъж или два пъти членове на изпълнителната или законодателната власт си позволяват да коментират отделни решения на съда. Дори знаете, имаше членове на изпълнителната власт, които кръщаваха полицейски операции с имената на съдии. Това е изключително недопустимо и създава негативно отношение към съдебната власт като цяло и пречи на нас, съдиите, защото тези хора в обществото нито ни познават, нито знаят въз основа на какви доказателства сме постановили дадена присъда“, коментира съдия Бобоков.

Младият магистрат посочва и един от основните проблеми в системата. „Когато представителите на законодателната власт пишат даден закон, или правят определени поправки, в комисиите, които им помагат по тази инициатива, не се допитват до съдии, а в крайна сметка ние сме тези, които прилагаме законите и всъщност ние можем да им кажем редица проблеми, които срещаме с прилагането на конкретен закон. Като пример сега се сещам за последните промени в НПК, които направиха с така нареченото разпоредително заседание, което според мен ще усложни наказателния процес и ще го удължи. Аз съм убеден, че ако в тази комисия участваха първоинстанционни съдии, които всъщност преминават през това разпоредително заседание, те биха могли да укажат на тази комисия какви биха били негативните прояви от едно такова законодателно решение. Като цяло, аз съм за идеята да се питат съдиите, когато се правят поправки по важните закони. В сега действащата правна комисия към Народното събрание няма нито един действащ магистрат“, заявява той.

Според съдия Бобоков съдебните процеси в момента са доста формални, а той не е привърженик на формалистичния процес. Като пример той дава как съдията в своите мотиви е длъжен да направи един доста подробен анализ на доказателствата, които е събрал по време на съдебното следствие. „В някои страни в ЕС, когато подсъдимият каже, че няма да обжалва присъдата, съдията не изготвя мотиви. Това означава, че и двете страни - и съдията, и прокурорът са се съгласили и не пишат мотиви. При нас обаче не е така – тук дори и подсъдимият да е доволен и да не обжалва, съдията пак е длъжен да пише мотиви. Те изискват един доста разгърнат прочит на доказателствата, които са събрани. Не са малко случаите, когато въззивният съд като втора инстанция отменя присъдата, защото съдията е разпитал 40 свидетели, но по някаква причина е пропуснал двама. Считам, че това е формализъм и затова трябва да бъде направен един нов прочит на НПК, които да позволят на съдията да не бъде толкова формален в своята работа. Този формализъм вреди на всички страни, защото заради подобни случаи може едно дело да се проточи 3-4 години“, обяснява магистратът.

Най-трудните дела според съдия Бобоков са тези, свързани с трафик на хора – бежанци, жени и бебета. Това е така, защото те са с много свидетели и обикновено са много спорни и трудно доказуеми с оглед на последните законодателни промени в Наказателния кодекс, които изискват така наречената „специална цел“. „Документните измами също са много трудни за доказване, сложни са за изследване, защото се налагат много експертизи, разпитват се множество свидетели и се цени един огромен доказателствен материал“, пояснява той.

Най-забавната случка в кариерата на младия съдия е когато подсъдим от ромски произход се обръща към него с думите: „Г-н, съдия, ако ми наложите най-ниското наказание, имам шест дъщери и една ви я давам за жена“. „В този момент всички в залата избухнаха в смях“, казва с усмивка съдията.

Съдия Анатоли Бобоков е един от магистратите, който е за отваряне  на съдебната институция към медиите и обществото. „Тенденцията и на запад е делата да стават все по-открити и в този смисъл аз съм ходил на доста обучения в чужбина, където журналистите най-спокойно си влизат, без дори да питат съдията, защото делата са публични, а това е смисълът на публичните дела – всеки да има достъп до него“, обяснява той.

Участвал е в много международни обучения, организирани от Европейската правна академия. „През октомври миналата година бях на конференция в Будапеща, която беше на тема „Съдилища и комуникация“, която следваше да разгледа въпроса как в различните държави се извършва комуникацията с медиите и как съдебните решения се отразяват в тях. На тази конференция представих нашия български модел и затова как се осъществява комуникацията с журналистите и обществото“, уточнява съдия Бобоков.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Пробив в борбата с ХИВ? Учени съобщиха за революционен напредък
Лидерът на младежкото СДС в Бургас разпуска с писане на стихове
Иде дъждовна седмица и студ
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.