Събеседник
Проф. Джена Джамбек: Тонове боклук попадат всяка минута в световния океан
TразмерT

- Проф. Джамбек, за пръв път сте в България. Освен участието Ви във форум за Черно море и неговото бъдеще, провел се в Бургас, каква друга причина се крие зад визитата Ви?

- Тук съм и като международен информационен говорител за САЩ. Това е международна програма, която се ръководи от Американския департамент и домакини в частност в България са Американското посолство. Радвам се, разбира се, и за участието си във форума, и за възможността да поговоря с български студенти.

- Доколко е проблем замърсяването с пластмаса в световния океан?

- Действително е голям проблем. Ние извършваме изследвания и сме изчислили, че отпадъците, които влизат годишно в океана, възлизат горе-долу на 8 милиона метрични тона. За да е наясно читателят колко боклук е това, представете си по един камион с боклуци, който се изпразва всяка минута в морето.

- Какви са прогнозите, ако продължаваме да замърсяваме с това темпо?

- Не са добри. До 2050-а година 34 милиарда метрични тона отпадък ще залеят света. За разлика от 1950-а, когато световният отпадък е бил едва 2 милиона метрични тона, то през 2017-а цифрата е стряскаща – 8.3 милиарда метрични тона.

- Ако може да се зададе въпросът така – кой най-много замърсява?

- Това са държавите със среден доход, но с бързо развитие. Вече повече от 20 години най-богатите държави в света предпочитат да изнасят отпадъците си за рециклиране. Китай пък доскоро бе основният играч на пазара, който приемаше всичките тези отпадъци. През 2017-а обаче правителството на азиатската страна реши да спре да приема отпадъци, тъй като не били достатъчно високо качество и се нуждаели от вторични преработки. Тогава целият този износ се пренасочи към съседни държави, но тъй като те нямат капацитета на Китай, много често боклуци гният по границите и биват изгаряни.

- Какви са основните проблеми, които идват със замърсяването за флората и фауната?

- Двата основни проблема, до които води това замърсяване за флората и фауната са поглъщането и оплитането на морски видове в отпадъци. Тук говорим предимно за отпадъци, свързани с риболовна техника и пособия. Проблем е и когато птиците поглъщат капачки, запалки и каквото още се сетите от морето. Както знаем, пластмасата не се разгражда, оказва се в стомасите им, вследствие на което умират и ние ги намираме така. Зачестяват тези случаи и в новините. Наскоро имаше един кашалот, който изплува мъртъв на брега. При аутопсията му се установи, че има 22 килограма пластмаса в корема. Ето, че дори и едно такова огромно и величествено животно не е защитено от замърсяването на океана с пластмаса. В морето пластмасата се намира от повърхността до дъното. Голяма част от нея попада в морските обитатели. Наскоро е доказано, че пластмаса поглъща дори и планктонът. Морските костенурки също често умират от това.

- Какво може да се направи, за да се предотвратят тези проблеми?

- За мен има три страни, които трябва да се обединят заедно, за да се решат тези проблеми. От една страна, първо, правителствата трябва да се активизират. Освен това и световните организации също трябва да се задействат. Тук например се срещнах с една такава организация за сътрудничество в Прибалтийския регион. Местните правителства и власти също трябва да участват. Това е едната страна. Другата страна, която трябва да е много активна заедно с други две страни, са гражданите. И на трето място трябва да се работи с бизнеса. Частните компании, които използват пластмаса, трябва да имат отношение и да помагат. Отчитам като добър пример приетото наскоро решение от Европейския съюз за забраната на голяма част пластмасови предмети за еднократна употреба. Като контратеза ще дам Щатите и ще кажа, че в страната ни се произвежда 2-3 пъти повече боклук, от която и да е друга държава по света.

- Доколко сте запозната с Черно море и доколко то е засегнато със замърсяване с пластмаса?

- Това е моето първо посещение в региона. Задочно съм запозната само с едно изследване, свързано с река Дунав, което ми беше много интересно, заради факта, че тя е първата изследвана река за наличието на микрочастици пластмаса. Така че това е, което съм чела поне за региона. Иначе разчитам да науча доста неща по време на визитата си тук.

- Разкажете ни малко повече за Вашето изследване, което е обявено като фундаментално във вашата сфера?

- Моето проучване бе публикувано в списание „Science“ за първи път през 2015-а година и данните за тези 8 милиона метрични тона отпадъци, които влизат ежегодно в морето, идват от него. Изследвахме 192 страни, които имат излаз на море или океан, включително и Средиземно море, и Черно море. Това, което се опитахме да установим е колко са отпадъците на глава от население, които се генерират и отиват в океаните. Т.е. един път погледнахме цялостното количество боклуци, които се генерират и се изхвърлят в океаните. След това се опитахме да определим какъв процент от тях са пластмасовите и след това дали тези пластмасови са зле управлявани – директно изхвърлени в океана или поради липса на инфраструктура. В общи линии така се опитахме да разберем колко пластмаса се изхвърля в моретата ежегодно. Подобен метод на изчисление бе използван за пръв път. Допреди това никой друг не беше поглеждал толкова детайлно на нещата.

- Дали методът Ви може да се приложи и за установяване на замърсяването на Черно море?

- Да, абсолютно! Даже имах намерение, когато разбрах, че ще идвам в България да направя това, но не успях. В случая просто ще вземем страните, които граничат с Черно море. Към 2010-а, изчислената от нас пластмаса в Черно море е 183 000 метрични тона. Данните са от страните България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

- Разкажете малко и за мобилното приложение, с което се следи замърсяването на световния океан и за чието създаване сте помогнала?

- Това е мобилно приложение и е безплатно. Работи както за „Apple“, така и за „Android“. Създадено е със средства от американското правителство, но може да се използва в целия свят. Идеята е хората, когато видят голямо количество боклук и то не само по крайбрежието. Много хора докладват именно за такива, защото името му е такова „Marine Debrea Tracker”. Имаме обаче и много често случаи, когато хората докладват за замърсяване и във вътрешността, какъвто е случай с щата Небраска например. Около 1 милион и половина сигнала има подадени благодарение на приложението и това число постоянно расте. Ние се опитваме постоянно да анализираме новата информация. Един мой студент обработва тези данни. Неговата задача е и за регионите, където има трайно установени отпадъци, да прогнозира колко още ще се натрупват в бъдеще.

- За финал да кажете вярвате ли, че ще решим проблема със замърсяването?

- Определено мога да кажа, че съм оптимист за решаването на проблема. Откакто излязоха нашите изследвания, много правителства се задействаха. Започват да се обединяват и да създават политики в това отношение. Хората са все по-запознати с темата за замърсяването и я обсъждат дори в къщите си, в неформална обстановка. Бизнесът също сериозно започва да взема страна по въпроса със замърсяването. 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.