Събеседник
През последните години все по-често в мрежите влиза черноморска скумрия
TразмерT

Доц. д-р Галин Николов е на 39 години, семеен, с две деца. Роден е в Стара Загора. Там е завършил Тракийския университет – Аграрен факултет – „Екология и опазване на околната среда“. Доцентурата му е също там и е на тема: „Рибарство, аквакултури и промишлен риболов“. Зодия „Водолей“.

 

- Г-н Николов, моля да кажете с няколко думи какво се случва в ИАРА преди забраната за  любителски риболов?

- Предстои ни тежък период от годината – време, в което ние трябва да създадем условия, да се погрижим за спокойствието и да осигурим комфорт на рибите през размножителния им период. Това е времето, в което ние като контролен орган, бранша и любителите риболовци, трябва да бъдем обединени повече от всякога и да работим заедно в насока опазване на рибния ресурс. 

- Освен забраната за любителски риболов във вътрешните водоеми и река Дунав, влиза и забрана за улов на калкан.

- Калканът е един от ценните видове риби в Черно море и неговото опазване е приоритет не само на България, а и на всички държави, имащи излаз на нашето море. Искрено се надявам  и  смятам, че ще имаме подкрепата на всички рибари и за поредна година заедно ще опазим морето от бракониери.

- Можем ли да говорим за намаляване или нарастване на броя на констатираните нарушения в периодите на забрана?

- Последните изменения в Закона за рибарството и аквакултурите доведоха до многократно нарастване, както на задържаните нарушители, така и на сумите по актовете. Не на последно място – увеличи се и събираемостта. Разбира се, в периодите на забрана заловените нарушители са повече, но сякаш вече започнаха да разбират, че няма да се откажем да ги гоним и действията им няма да останат ненаказани. 

- Колко инциденти с насилие срещу инспектори на ИАРА от страна  на бракониери по различни водоеми е имало през последните години?

- За съжаление, случаите, в които е упражнено насилие над инспектори на ИАРА от страна на бракониери надхвърлят 30 в цялата страна за последните две години.

Може би един от най-фрапиращите случаи  бе през 2018 г. в бургаския регион е нападението през март, когато инспектори на ИАРА - Бургас извършиха проверка в района на язовир Мандра, след подаден сигнал за бракониерски улов на риба в близост до цех за риба. Докато течеше проверката, техен колега е на брега и охранява служебния автомобил. Няколко мъже го нападнаха и пребиха. Тогава стана и шумен медиен скандал. По-късно извършителите бяха разпознати и се образува полицейско производство.

Към края на 2017 пък се случи един от емблематичните случаи на нападения над инспектори на ИАРА - Бургас, когато по време на проверка във водите на езеро Вая към проверяващите се приближава лодка с трима души, които започнали да хвърлят камъни по инспекторите. И тримата бяха с леки телесни повреди по лицето и тялото. По този случай също има досъдебно производство.

- Зачестяват ли случаите на нападения или намаляват?

- Тук не можем да не отбележим промените в Закона за рибарството и аквакултурите, които бяха въведени миналата година. Служителите на ИАРА вече имат право да задържат нарушители до идването на органите на реда. Според влезлите вече в сила промени в закона, те имат право да използват сила, ако ситуацията го налага. В тази връзка можем да кажем, че инспекторите ни ще могат да се защитят от евентуално нападение и при нужда дори да използват сила - когато бъде приета наредбата.

- Кога се стига до насилие, при какви случаи бракониерите са най-агресивни?

- Трудно е да бъдат дефинирани случаите, в които бракониерите са най-агресивни. Няма логика, която следват. Когато човек е хванат да извършва нарушение и знае, че ще има последици, може би реагира по-остро. Нарушителите нападат по-често, когато имат числено превъзходство над инспекторите на ИАРА, вярвайки, че ще се измъкнат. Фактите обаче сочат, че рядко се получава така, а с промените в Закона, за които вече споменах, става все по-невъзможно нарушителите да се измъкнат. Скоро ще станем свидетели и на първите ефективни присъди.

- Kак вървят преговорите по отношение на квотите за 2020 г?

- Иска ми се да кажа, че всичко е наред и  да обещая  квота  за калкан в размер на 100 тона за България, но действителността е друга. Предстоят ни много тежки преговори с Европейската комисия (ЕК), Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM) и всички институции, имащи отношение към Черно море. Предстои ни „трудна задача“, която веднъж вече решихме и успяхме да повишим квотата на България с 32%. Така че аз съм оптимист за бъдещото. Тежкият път, който извървяхме и многото работа, която свършихме съвместно с научните институти, ме кара да мисля положително за бъдещето на българския рибар.

-  През последната седмица е актуална темата за изчезващите видове риби в Черно море, как ще коментирате? Тезите, които се излагат са от едната до другата крайност…Вашите данни какво показват?

- Действително преди няколко дни в много медии се повдигна тази тема, но според мен не трябва да се спекулира, изопачава и хвърля вина само и единствено върху риболова като основна причина за изчезването на видове в морето. Според научните изследвания, които провеждаме два пъти в годината, запасът на цаца пред Българският бряг на Черно море е устойчив. Статистиката показва, че през последните години се лови около 3000-3500 тона, малка част от определената ни от ЕК квота в размер на 8,5 тона.

Тук е мястото да подчертаем, че морето е на всички хора и всички заедно трябва да полагаме грижи за неговото опазване. Трябва да се замислим за антропогенните фактори - застрояване, селско стопанство, туризъм, военни учения и всичко, което нанася непоправими вреди на екосистемата Черно море. Не трябва да вменяваме вина, както обичаме да правим всички българи, а да търсим начин как да се справим със замърсяването и последиците от него .

- Освен коментарът на Валентин Василев, бивш  министър на околната среда и на търговията и туризма, че десетки видове риба са изчезнали от Черно море през последните години в социалните мрежи се появиха снимки от рибната борса в Одрин, където продава черноморска скумрия, турук и лаврак ? Уж тук тези видове  ги няма…
- Не мога да коментирам търговията, но ще спомена, че търговските трикове са безброй. Действително през последните години все по-често в мрежите влиза черноморска скумрия – вид, който се смяташе за изчезнал преди повече от 20 години, но нямам сведения за улов на промишлени количества. По отношение на риболов на големи лавраци и „туруци“ - и преди години, и сега те са екзотични и бленувани от всеки рибар видове. Ловят се отделни екземпляри, които попадат предимно в даляните.

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.