Айтос
Преди битката в Драва: Войници се клели пред бойното знаме на 11-а Айтоска дружина
TразмерT

„Слама-сено“, вместо „леви-десни“, навиквали офицерите неуките войници

 

Георги РУСИНОВ

 

Айтос е един от най-старите градове в страната и като такъв е и един от тези с най-богата войнска слава. Градът е домът на 24-а Танкова бригада, която дълги години бе част от Трета българска армия – тази, която първа трябваше да реагира при евентуална турска атака. Днес вече сме съюзници с южната ни съседка в НАТО, но дълги години бяхме на обратния полюс. В града на орлите са преминали военното си обучение стотици хиляди български момчета, които след това се наричаха с гордост мъже. Историята на бойната слава на Айтос обаче започва доста преди годините на Варшавския договор.

Наш репортер разговаря с местния историк и председател на Общобългарски комитет „Левски“ Атанас Атанасов по темата. 73-годишният вече пенсионер си спомня с умиление, когато през 1981-а година пред екскурзианти в „Генгера“ е разказвал историята на града. Тогава с гордост заявил, че ако през тази година България чества 1300 години от основаването на Дунавска България, то Айтос прави минимум 2600 години.

„За това имаме и исторически сведения, това не са празни думи. В Рим има две айтоски римски колони, които вече преди повече от 2600 години са отнесени от пълководеца Локул. Те и до днес се съхраняват в столицата на Италия. В пределите на България обаче Айтос влиза през 705-а, когато Тервел помага на византийския император да отблъсне арабите от Константинопол и е възнаграден с областта Загоре и титлата „кесар“. Айтос е част от областта и винаги е бил важен военен център, което е описано и в книгите на нашите местни краеведи Георги Връбчев и Петър Панчев“, разказва той.

                          Атанас Атанасов(вдясно) разказаха войнската слава на града

След 1878-а градът по силата на Берлинския конгрес остава в пределите на Източна Румелия, т.е. още не е свободен. Точно тогава обаче се ражда легендарната 11-а Айтоска военна дружина.

„Когато на 6 септември 1885-а е извършен в Пловдив акта на Съединението, тук капитан Обрешков, който тогава командва дружината, събира населението в центъра на града и провъзгласява, че Айтос и Източна Румелия се присъединяват към Майка България. Тази дружина още тогава има своето знаме и поема пътя към сръбската граница за първия си изпит в Сръбско-българската война. Това е и първият изпит за новосформираната българска армия. Айтозлии извървяват пеш героично пътя до границата, сражават се храбро в Ниш и Пирот и са удостоени с награди, звания. После се завръщат тържествено в Айтос, където са посрещнати с цветя и венци. След това те продължават да изпълняват своята роля в състава на 24-и Черноморски пехотен полк - Бургас“, обяснява историкът.

Като интересен факт той отбелязва, че в началото армията ни е била много неграмотна, дотолкова неграмотна, че на единия крак на войника се връзвало слама, а на другия сено.

„И така вместо команда леви-десни, офицерите навиквали войниците с командата слама-сено, защото не са можели да разграничават страните. Може да звучи неловко, но това е началото на българската армия и на народ, живял пет века под Османско владичество“, пояснява Атанасов.

Точно 100 години след Сръбско-българската война тогавашният директор на Историческия музей в Бургас Керемидчиев възлага важна задача на местния историк и му разкрива любопитна информация.

„След една научна конференция, която проведохме в Айтос през 1985-а, той ми каза, че 11-а Айтоска дружина има знаме, на което войниците от областта се клели преди да заминат на фронта в Драва и да се бият срещу доскорошния ни съюзник Германия през Втората световна война. Това се случва в периода 44-45-а година. Тогава той ми заръча да го открием това знаме. Тук искам да изкажа специална благодарност на кмета Васил Едрев, на председателя на Общински съвет – Айтос Красимир Енчев и на депутата от ГЕРБ Иван Вълков. С техни усилия след 30 години това знаме вече е в Айтос. Сега, когато отбелязваме тържествата на 6 септември в двора на Логопедическото училище, винаги с гордост го показваме на айтозлии“, разказва Атанасов.

В тези години е сформирана и легендарната 24-а Танкова бригада, за която вече споменахме. Атанасов си припомни, че веднъж на шега, докато разговарял с един от командирите й, го попитал как така тази бригада е с толкова отличия и награди в Българската армия. Офицерът му отвърнал, че това коства доста труд, но в Айтос взимали най-добрите сред най-добрите в страната. Местни патриоти дори са направили едно филмче, в което се разказва историята на бригадата.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Кметът Васил Едрев:Община Айтос е готова за зимата
Айтозлийката Татяна Йотова с поредната първа награда за поезия
Представиха пред айтоски магистрати електронни гривни
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.