Бизнес
Овощари продават праскови на изкупна цена отпреди 10 години
TразмерT

Дона МИТЕВА

Сериозен пазар за прасковите няма, жалват се овощари от региона. Изкупната цена на сочния плод не е повишавана от близо 10 години. Притиска я и цената на вноса на плодове от съседна Гърция, където плодът узрява малко по-рано от родния.

„На всичко цената се вдига, изкупната цена на прасковите, които отглеждаме, от десет години не е мръднала. Средната цена е около лев“, категоричен е бившият шеф на Областната служба „Земеделие“ Селим Иса, който се отдаде на овощарство и лозарство. Знае се, че в Бургаско прасковите не са основен плод, който се отглежда. С тях се славят селата около Сливен, но въпреки това има семейства в Айтоско, Руенско и други места, които разчитат на продажбата на прасковите, за да издържат семействата си.

 

Надникът на работниците

„Преди години надникът в овощарството беше 5-6 лева. Сега е 30-35 лева и няма работна ръка, което е основният проблем“, дава като пример за увеличаване овощарят. Както в много отрасли, така и при овощарството недостигът на работна ръка е основен проблем. Берачите, които са се трудили преди години като на своя нива, отдавна са само спомен. Не са редки случаите, когато един работник започва работа в осем и в девет решава да си тръгне. Това създава проблеми с еднодневните трудови договори, които работодателите – в случая собствениците на овощни градини са длъжни да попълват. Затова и те се жалват често от голямата бюрокрация и писане, свързани не само с еднодневните трудови договори, разбира се.

 

 Българска или гръцка праскова

 

Българската праскова е сочна, сладка и ароматна, за разлика от гръцката, която, за да издържи по-дълго време, се обработва с химически препарати, ако и да са безвредни, разкриват тайната овощарите. А използваните препарати променят вкусовите качества. За да издържи на транспорта, плодът освен това не трябва да не е с висока захарност. Това са разликите в прасковите, произведени от двете страни на границата. Иначе на вид изглеждат еднакво примамливо. Изненадата за купувача идва когато опита плода.

Пазарът

„Пазарът е свит,  за разлика от  преди години. Сега изкупната цена върви от 0.60 – 0.80 лева. Най-високото качество стига до 1.20 лв. Така може да се обобщи, че средната изкупна цена е левче“, коментира Селим Иса. Така сметките на овощарите на края на стопанската година трудно излизат.

По неговите думи тази година заради повишаването на цените на всичко, местните са започнали да купуват по десет-двадесет килограма плод, за да си правят компоти и сладка. Традицията да се прави зимнина в последно време се възвърна. Но това в никакъв случай не решава проблема с реализацията на цялата продукция. Консервни комбинати наоколо не се намират. Оказва се, че туристическият курорт „Слънчев бряг“ е едно от основните места, където реализират продукцията си. Останалата  част от реколтата, обикновено към края на сезона, е за приятели и близки, които собствениците на градини канят да си наберат  сами – за ядене, сладка, компоти, а защо не и за ракия.

 

Консултативният съвет

 

„Консултативният съвет на овощари и зеленчукопроизводители се учреди преди повече от месец. „Но понеже всичко се случва в неточния момент, започваме да говорим за следващата година, защото сега не може нищо да се направи. На национално ниво имахме среща с министър Танева и поставихме въпросите за финансирането. Трябваше да тръгнем обаче с това да искаме  удвояване на бюджета за обвързаното плащане. Ние искахме увеличение  на обвързаното плащане на килограм произведена и продадена продукция. Ако бюджетът е същият, няма откъде да дойдат парите“, обясни Иса.

До октомври поне овощарите работят за всички останали, но не и за себе си.

 

Градините в региона

 

В Руенско и Айтоско има прасковени градини, като средно те не са по-големи от 50 декара. Минималният разход за декар градина праскови е около 500 лева, изчисляват производителите. 6-7 стотинки на килограм реализирана продукция е обвързано плащане.

За сравнение колегите им в съседна Гърция получават поне десет пъти в повече.

„Нека наистина се затегне контролът и да не се получават пари за фалшиви продажби. Ние самите го предлагаме това, но нека и финансирането да се увеличи“, заключава Иса. Освен това се настоява да се увеличи и обхватът – за повече култури да се плаща. И това да е валидно за всички производители на плодове и зеленчуци.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Бургаският бизнес внесе в НАП 142 милиона просрочени задължения
БНБ прогнозира поскъпване на храните и горивата
Отдават под наем три култови бургаски кръчми
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.