Любопитно
Лидерът на младежкото СДС в Бургас разпуска с писане на стихове
TразмерT

Михаил КОЛЕВ

 

Кристиян Трифонов оглави преди малко повече от месец младежката структура на СДС в Бургас. Получава доверие за лидерския пост навръх рождения си ден, но го приема като подарък за личния си празник.

28-годишният бургазлия работи като консултант в известен магазин за техника. Обратно на твърденията, че младите са аполитични и апатични към граждански инициативи, той се увлича по обществените дела още като малък.

Трифонов по време на заседание на СДС-Бургас

„Когато бях малък, с моите родители редовно гледахме новините по БНТ и Ефир 2, това беше като неписан закон. Останало ми е в съзнанието, че в момента, в който започват да излъчват какво се случва в страната или навън, особено за политическите партии и движения в България, аз проявявах интерес и по този начин си изградих такава култура. С времето придобих желание защо пък аз да не съм част от политическия живот? Не толкова, за да се говори за мен, а да се опитам да помогна по някакъв начин. Тогава, както и сега, всички наоколо коментираха колко зле е положението и как нищо няма да се промени“, разказва Трифонов.

Той е на мнение, че хората в страната не се интересуват от политика, защото мислят, че тя е далеч от тях.

„А политиката се случва чрез хората и заради тях, просто не може да ги подмине. Има една мисъл, която казва, че: „Дори да не се интересуваш от политиката, то тя се интересува от теб“.

За избора му да влезе в редиците на СДС е повлиял неговият чичо Тодор, който преди години е бил част от БСДП, а тогава тя е била в коалиция с дясната партия.

„Индиректно и той ме вдъхнови за политиката, защото аз с него разговори на тази тема не съм водил. Родителите ми са ми го давали като пример, че винаги е искал по някакъв начин да помага на хората. Затова аз искам да следвам неговите стъпки“, категоричен е младежкият лидер.

Кристиян Трифонов е член на партията от края на 2011 година, тогава да влезе в нея го кани Дончо Златев, който в момента е лидер на Националната структура на МСДС.

„Преди това ходих по събития и събирания, но бях просто в ролята на симпатизант.

За първи път попада в избирателната листа на СДС през 2013 година, когато са извънредните парламентарни избори.

„Много се изненадах, защото бях на 23 години, малко странно ми беше. Но това много повлия за моето бъдещо решение да остана в тези редици и да се трудя за утвърждаване на нашите позиции. Вярно, че в момента сме извънпарламентарна партия, но това не може да промени моите възгледи“.

Все пак признава, че преди около 10 години за малко е щял да стане член на ГЕРБ.

„Точно до моето училище (Електротехникума) се намираше техният офис за Бургас. Бях 16-годишен и си казах, че когато стана пълнолетен, най-вероятно ще се запиша в редиците на ГЕРБ. В началото виждах енергията и желанието им да направят нещо, обявявайки се срещу управлението на Тройната коалиция. Мислех, че моето място е там. СДС беше в колапс и при цялото положение, в което се намираше дясното, виждах алтернатива в партията на Борисов.“

Това, което го е спряло, да не стане част от сегашната управляваща партия, е присъствието на хора, които са били свързани по един или друг начин с БКП.

„Прецених за себе си, че нямам място в подобна партия сред бивши социалисти“.

Като младежки лидер на бургаското СДС той си поставя задачата структурата им да бъде действаща организация и да е фактор в местната политика.

Кристиян Трифонов в компанията на други двама седесари - Дончо Златев (вляво) и Момчил Томов

„Ние не искаме просто да говорим, много сериозно сме се засили към някои политики, които виждаме, че не са правилни и започваме да търсим решение. Приоритет са ни образованието и икономиката, защото младите трябва да имат финансова култура, заставаме зад идеи като дуалното образование. Това са първите ни предложения, които тепърва ще развиваме в краткосрочни планове“.

Отвратен е от доста неща в родната политическа действителност, но това не го отказва, а се амбицира още повече.

Извън политиката и трудовото ежедневие Кристиян споделя пред медията ни, че обича да разпуска, пишейки стихове.

„Всеки човек има нужда по един или друг начин или да изрази себе си. Аз искам да изразя себе си като думи, които да останат след мен, но не е важно какво си казал или написал, важното е кой ще те чуе.

За него писането е страст, в която всяка дума има огромна тежест.

„Ако познаваш думите и ги използваш правилно, ти притежаваш невероятна сила, можеш да кажеш на хората, това което искаш чрез 4-5 реда“, заявява той. Първия си стих е написал през 2006 година.

„Винаги стиховете съм ги приемал за нещо лично, като напишеш нещо, отваряш сърцето и душата към хората или към конкретен човек.

В повечето случаи е посветил стихове на дадена жена, има и такива, които описват човешките взаимоотношения. Едно-единствено политическо стихотворение намира приложение сред неговите творби.

„Имам 60 написани и около 30-40 неиздадени стихове. Някои от тях са и проекти за музика. Аз обожавам музиката и смятам, че всичко онова, което не може да бъде казано с думи, може да бъде казано с музика.

Относно идеята за стихосбирка младият седесар отговаря така: „Мога да издам стихосбирка, когато съм малко по-познат на хората. В момента всеки пише, кой стихове, кой книги, а ти изобщо не го знаеш какъв е и как изглежда. Не искам да бъда поредният. Искам когато изградя някакво име в тези среди, тогава евентуално да издам стихосбирка“.

Залага много на електронното присъствие, където към момента споделя своите творения.

„Най-голямото удовлетворение е, когато сутрин ставаш и във Фейсбук получаваш съобщения от непознати хора, които са прочели даден твой стих и много им е харесал“.

Политиката за него също е вид поезия.

„И при двете трябва да преценяш бавно и спокойно какви думи използваш, какво мислиш и да го представиш по смислен начин“.

Винаги пише от първо лице – за себе си или това, което е видял през очите си.

„Два пъти съм писал и за момиче и това, което е през нейния поглед“, допълва още Трифонов. Сред любимите му поети е Ботев. „Христо Ботев е луда глава, в положителния смисъл на думата. Перото му е с уникална тежест. Стихотворенията „На прощаване“ и „Жив е той, жив е“ смята за апотеоз и сред най-красивите на българската литература.

Освен това харесва и поезията на Димчо Дебелянов, особено любовните му кореспонденции с жените в неговия живот.

„Обожавам и текста на химна ни – знам, че звучи странно, но той съдържа красотата на страната ни“.

Свободното си време обича да прекарва с близките си, както и със своите приятели, разхождайки се в парка или пиейки по една бира някъде.

„През последните 6-7 месеца открих и една нова любов – аналоговата музика на грамофонни плочи.

„В нас имах един грамофон, но като малък го счупих, понеже имах интерес към техниката. Сега наскоро си взех нов, среден клас, започнах да колекционирам плочи. Чета и книги, последната, която прочетох, беше на Радан Кънев. Исках да видя как мисли той като депутат и бивш лидер на ДСБ. В момента чета автобиографията на Жельо Желев“.

Кристиян мечтае да вижда повече здрави и усмихнати хора, и да не среща такива, които ровят по контейнерите или просят.

На въпроса като какъв се определя: политик, поет или продавач-консултант в магазин за техника, Трифонов отговаря по следния начин: „Няма никакво значение като какъв се определям аз, важно е в бъдеще като какъв ще ме определят хората“.

 

Не искам

K. A. Trifonoff 2018

 

Малко по-добър от преди.

И мъничко по-лош, от всякога…

Научих се да се усмихвам,

дори и да не искам…

 

Щастлив пред другите,

нещастен, щом остана сам.

С безкрайни думи, пред околните,

в безкрайна бездна, щом погледна, в себе си…

 

И не искам да съм там,

където теб те няма,

където само сянка те рисува.

 

Не искам да ме има, там,

където си мираж от спомени,

изречени и недоизречени желания.

 

В мечти и думи, споделени

пред самия мен...

 

Не искам, не желая нищо,

което ще ме отведе, към мислите ми,

свързващи ме с теб.

Не желая, не признавам нищо. Нито мисли,

нито смисъл, който ще ме води някъде, сигурно при теб.

 

Не мога да си позволя това.

Да обичам. Да си го помисля.

Да те пожелая. Или да призная.

 

Не искам да съм там,

където теб те няма...

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Часовникът до общината заработва с нов механизъм
Започват Коледните пости, без венчавки до 21 ноември
Отбелязваме Международния ден на незрящите
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.