Събеседник
Камери на входа? Не, във всяко помещение на детските градини и училищата
TразмерT

Ема Черногорска е председател на сдружение „За децата ни“ и член на Инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система. Гражданската инициатива е основният двигател за серия протести, които започват в Бургас и продължават в големите градове на страната под мотото „Не на агресията над деца“. Конкретната причина за избухване на недоволството са видеокадрите с агресия от група „Мики Маус“ в детска градина „Брезичка“ в бургаския комплекс „Славейков“. Какви са исканията на родителите и докъде са готови да стигнат – разговаряме с Ема Черногорска.

 

Г-жо Черногорска, случаят „Брезичка“ ли преля чашата на търпението Ви?  


Миналата година през месец май отново имаше излязъл в медийното пространство случай. Тогава „Господари на ефира“ разпространиха аудиозаписи с викове и крясъци от друга детска градина. След това организирахме протест в София. Тъй като не бяхме чути и не бяха предприети абсолютно никакви действия, малко по-късно, през юни месец инициирахме Гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Събрахме около 25 000 подписа в подкрепа на 14 на брой предложения за промени в образователната система. От тогава обаче текат само обсъждания на предложенията и все още не са взети никакви мерки. А ето че продължават  да се появяват случаи на насилие и в социалните мрежи, и в медиите. И това ни провокира отново да излезем на протести. Те ще бъдат  в цялата страна, защото всъщност искаме да покажем, че ние няма да се откажем от тези искания. Предложенията са внесени още септември месец в Народното събрание. Протестите ще бъдат в подкрепа на тези 14 предложения.

Нека маркираме отново най-важните от тях.

Имаме предложения, които са ни дадени от учители, ние сме работили съвместно с родители, психолози, специалисти. Искаме мандатност на директорите, постоянно видеонаблюдение във всички помещения на ясли, детски градини и училища. Не само охранителни камери в дворовете,  коридорите или входа, а във всички помещения. Личностни тестове и всякаква друга работа със служителите, постоянно повишаване на квалификацията и обучения, и то не само за това как да се грижат чисто битово за децата, а да прилагат индивидуален подход към всяко дете. Разбира се, тук идва проблемът с много големите групи, с ниското заплащане и липсата на мотивация за работа. Затова в предложенията имаме искане за допълнителен персонал, който да подпомага учителите и ресурсните учители за децата със специални образователни потребности. Повишаване заплатите на служителите в тези заведения. Едно от предложенията ни е това, което и сега ни направи впечатление. Провинилата се учителка сама подаде оставката си. Ние искаме такива оставки да не бъдат приемани, а при доказан случай на насилие или агресия, независимо дали физическа или вербална, този служител да бъде дисциплинарно уволнен, с всичките последствия от това. И да няма право за определен период от време да упражнява тази професия, това подлежи на обсъждане. А не просто да си подаде оставката и да отиде някъде другаде и да се държи по същия начин отново.

Никакво ли движение няма по тези искания?

Текат разговори. Ние постоянно ходим на работни групи, на срещи, с Държавна агенция за закрила на детето, с Министерството на образованието, с комисиите в НС, обаче все още до конкретни действия не се е стигнало. Не знам още колко такива случаи ще видим, за да се предприемат някакви действия и да се направят промени, които не са чисто козметични, а са малко по-мащабни.
Кое Ви кара толкова присърце да приемете тази инициатива? Вероятно сте майка, да не сте потърпевша?
Аз съм майка на две деца. Самата аз имах проблем в детската градина, в която първоначално бе приета дъщеря ми. Имах съмнение за грубо отношение и затова съм приела толкова присърце тази инициатива. Сега малкото ми дете все още не съм го пуснала на ясла, защото смятам, че там ситуацията е най-зле. В яслените групи липсва изобщо педагог. Това също е едно от предложенията ни, защото там за 30 малки ревящи деца се грижат хора, които изобщо нямат педагогическо образование, нямат познания в това как да комуникират с това дете, да го приобщят и т. н.
Те са медицински сестри.
Да, и се грижат чисто битово за децата - да са живи, здрави, сухи, нахранени... Липсва индивидуалният подход, нормалната адаптация. Още едно предложение имаме за плавна адаптация на децата с присъствие на родител, по Берлинския модел. Родител да присъства при първоначално постъпване на детето в ясла или детска градина първите от няколко дни до седмица, за да може това дете да изгради връзка на доверие между родителя, детето и човека, който след това ще се грижи за него.


Специално за бургаския случай – как си го обяснявате?

Ние не сме против учителите. Ние знаем, че задачата им е много трудна. Специалисти – психолози и психиатри, с които съм разговаряла лично покрай инициативата, твърдят, че учителите са една от рисковите групи за този т. нар. Синдром на професионалното прегаряне - „бърнаут“. Защото работата им е изключително натоварена, напрегната, свързана с деца. На   това го отдавам. В Бургас става дума за млад специалист, но всъщност работата им въобще не е лесна. Нашите мерки не са насочени към учителите, нашите мерки са насочени в посока да се облекчи тяхната работа.
И много важно е да се преустанови тази порочна практика с надвишаване броя на групите. Няма как един, колкото и да е голям,  специалист да обхване и контролира максимално добре цялата група, да речем, от 35 деца.
Точно това няма как да стане. Няма възможност да се приложи индивидуален подход, нито има физическата възможност и време да се обърне внимание на всяко дете.
Какво бихте посъветвали майките, които имат съмнение или индикация, че с детето им се случва нещо нередно в детската градина? Трудно е за доказване, а в същото време много хора казват, че децата често фантазират....
Ние ще направим всичко възможно да се изгради видеонаблюдение навсякъде, защото именно това се случва в момента – дума срещу дума. Ние не знаем дали детето наистина фантазира, или не. Видеонаблюдението е единственият начин да се установи какво наистина се е случило, без значение дали един упрек към служителя има причина или не, дали обвинението е безпочвено, или не. Камерата ще покаже. Ако един учител е неправомерно обвинен в нещо, камерата ще помогне да се докаже неговата правота. Така че камерите са едно безпристрастно око, което във всяка една ситуация може да помогне както на родителя, така и на учителя.

 

 

 

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.