Бургас
Как любовта съхрани децата от институции Стоян и Мария
TразмерT

С много воля и малко помощ семейство Маргаритови успяват да си стъпят на краката

Мечтаят си за детенце, за да е пълно щастието им

 

Георги РУСИНОВ

 

Любовта е по-силна от всичко. Това е едно от най-често чуваните клишета, но в историята на Стоян и Мария Маргаритови, то е лайтмотив. Благодарение на любовта си един към друг те запазват човечността си и желанието си за по-добър живот, извън институциите. Стоян, сега 31-годишен, е израснал от 5-годишен по домовете, когато майка му Маргарита го оставя. 30-годишната Мария пък е изоставена още на 3-месечна възраст в институция. Родителите й днес живеят в „Комлука“, но тя за тях не иска и да чува. Поддържа отношения само със сестра си. Стоян среща майка си веднъж, когато е на 14 години. Въпреки неговия трепет от срещата, от нея той не получава нищо освен мълчание. Баща си не познава. Може би и майка му не го познава.

Така нелекият живот, който водят двамата младежи, ги среща в дома в поморийското село Бата. Там се запознават и се влюбват един в друг. Мария впоследствие е преместена в защитено жилище в квартал „Акациите“. Това обаче не ги спира.

„Ходих й на гости, изпращах й подаръци, писма, стига да имах парички, естествено“, споделя Стоян. Мария на свой ред също казва, че когато е могла, му е ходила на гости. Така любовта им устоява и на разстоянието помежду им.

В домовете двамата срещат много трудности. Мария казва, че по-големите винаги тормозели малките. Карали ги да просят, да крадат. Спели в е едно спално помещение, където било тясно и храната била лоша.

„Много малко хора успяват да излязат от институциите и успяват да се реализират. Повечето почват да крадат, да просят, да влизат в затвора. Ние винаги сме си гледали само нас и гледаме да успяваме. Другите не ни интересуват. Живели сме с много хора, видели сме какво ли не. Нас си ни крепеше взаимната любов“, разказват двамата.

Те обаче все пак са благодарни на някои от хората, които срещат по институции, защото са ги възпитали добре и са ги спрели да тръгнат по лошия път.

„Голяма част от хората остават с впечатлението, че не се полага грижа за децата в такива домове, но то си зависи и от самия човек и характера му. Трябва да е по-силен, за да издържи на изкушенията. Но такъв е животът, какъвто си го направиш. Каквото постелиш, на такова ще легнеш“, обяснява Стоян.

След като излизат от домовете, двамата заживяват по квартири. Признават обаче, че им било трудно, заради високите наеми. Така един ден чрез шефа на отдел „Социални дейности, здравеопазване и спорт“ Мая Казанджиева решават да се срещнат с кмета на града Димитър Николов.

„Тя, Мая Казанджиева, предварително му беше обяснила ситуацията ни и той ни изслуша много внимателно. След това ни помогнаха като ни дадоха общинското жилище. Освен това ни дадоха и някои неща като мебели и т.н., защото когато дойдохме, той беше празен апартаментът“, споделя Стоян. Разказват, че са много благодарни за подкрепата на Общината, защото в по-малките градове никой няма да ти даде общинско жилище.

Така младото семейство си стъпва на краката. Мария си намира работа в депото в Братово, а Стоян вече работи като помощник-готвач в бургаски ресторант. И двамата са доволни от работите си. Стоян признава, че му се отдава да готви и вкъщи се редува с жена си, която на моменти даже учи на някои ястия. Картинката им се допълва и с присъствието на кучето Лъки. Мечтата им е да си имат детенце. Женени са от една година. Кума им е шефката на защитеното жилище, в което е била Мария. На сватбата им пък присъства заместник-кметът д-р Лорис Мануелян и Мая Казанджиева. От тях получават климатик за сватбен подарък.

Човек като чуе за хора от ромски произход, израснали по домове и сега живеещи в общинско жилище, си представя, че в дома им ще завари хаос. Наш репортер обаче се увери точно в обратното. Малкият двустаен апартамент в най-големия бургаски комплекс „Меден рудник“ е добре спретнат и вече е украсен за празниците. Двамата споделят, че са се научили да се грижат за себе си в домовете където са отраснали.

Преди време семейството губи дете и това е тежък удар за тях.

„Щеше да е момченце и ние много се радвахме. Сега обаче не искаме да си спомняме, защото много тежко го преживяхме“, казват те.

Стоян допълва:

„Любовта ни е огромна и не може да ни я пречупят лесно. Нищо не ни спира и до ден-днешен се обичаме и се подкрепяме. Вече почти 7 години сме заедно. Нищо, че нямаме деца, дай Боже един ден да имаме и да им се радваме. Аз много ги обичам, както и животните, растенията, всичко, което е на земята, освен мръсотията. Мръсотия не търпя, аз съм чистник“.

Въпреки загубата на дете, те не се отказват от мечтата си да са истинско семейство. Именно фактът, че двамата са израснали без родители, ги кара да мечтаят още повече, самите те да станат такива.

„Аз не мога да разбера хората, които си оставят децата. Защо го правиш тогава, защо го раждаш, като няма да го гледаш? Когато срещнах майка ми за пръв път, аз изпитах тръпка, защото бях виждал как хората си обичат децата, а аз това никога не съм го изпитал. Това ми липсва и до ден-днешен. Това е и причината да искаме да си имаме детенце. Да му дадем това, което ние сме нямали и то най-вече любов, защото тя е всичко“, заявява Стоян.

В дома им има и специален кът, отреден за икони. Разказват, че винаги са разчитали на Божията помощ и са се молили.

„Ние сме си християни. Невинаги ходим на църква, но вярваме в Бог, кръстени сме. Аз се моля на Бог, но човек трябва да вярва, че и сам може да постигне целите си. Ако не си подредиш мислите в главата, няма да стане. Да просиш или да крадеш не става. Трябва да си работиш и да си изкарваш парите, защото е много труден животът“, добавя той.

Празниците ще посрещнат с приятели и кумовете си. За вторите казват, че много ги подкрепят и ги познават. Фактът, че кумата е управител в защитено жилище помага, защото това са хора, които ги разбират.

„Те са хора, които ни разбират и ни влизат в положение. Затова и аз гледам да помагам на хората, защото на мен много са ми помагали. Дето се казва, ние можем да разберем човешката болка, защото сме я преживели“, обяснява главата на семейството.

На хората като тях, израснали и живеещи в институции, пожелават да са силни, да следват мечтите си и нещата ще им се случат.

„Да търсят любовта задължително, защото ако не я търсят, няма да има какво да ги подкрепя. Ние си бяхме опора през цялото време и не можем един без друг“, завършват влюбените.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Над 400 тракийци се събраха в Бургас да отбележат началото на 2019-а
Димитър Николов: Със скоростта на F-16 ГЕРБ към нова победа!
Екипажът на задържания панамски кораб ще си търси заплатите чрез съд
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.