Събеседник
Изпращат ни костенурки от цялата страна
TразмерT

Ива Лаловска е географ и еколог. Занимава се с костенурки от годината, в която започва да учи магистратура по екология - 2005-а. Две години по-късно се запознава с Иво Иванчев - управител на Центъра за размножаване и рехабилитация на костенурки в с. Баня, община Несебър. Оттогава са заедно и в живота, като партньори. Реализирали са много проекти съвместно. Центърът е резултат от неговата любов и мисия в живота – да опазва и да помага на костенурките, казва Лаловска. Преди дни Центърът отбеляза 10 години от своето основаване, по този повод пусна в природата около 40 костенурки.

Г-жо Лаловска, част от екипа сте на единствения у нас Център за костенурки в с. Баня. Да започнем с въпроса - защо е необходим той?


Костенурките са уязвими животни. Имам предвид това, че те страшно бавно съзряват. Когато започнат да снасят първите си яйца, те са вече на 12-14-годишна възраст. Освен това 4 на 1000 от малките новоизлюпени достигат на свой ред до полова зрялост. Като сложим тези много бавни периоди на развитие виждаме колко всъщност са уязвими костенурките, а когато се намеси и човешкият фактор, виждаме вече колко сериозна е заплахата за тяхното съществуване. Имам предвид в днешно време. Защото костенурките са животните, видели динозаврите да идват и да си отиват. Това е нещо уникално! Те имат специфични начини на защита, но са и много уязвими, защото всяко друго животно при опасност ще избяга или ще се скрие, докато костенурката просто се скрива в черупката и изчаква опасността да отмине. Дори от един пожар няма да тръгне да бяга, тя ще се вкопае в земята, ако има къде, или просто ще си стои в черупката. Това ги прави наистина много слаби. 

Така се стига до създаване на центъра преди 10 години. С цел защита?

Да, точно така. Такива центрове има много по света. Ние сме четвъртият европейски център и единствен в България, който се занимава с двата вида сухоземни костенурки. През 2007 г. за първи път той беше официално одобрен да работи за тяхното опазване, изучаване и размножаване. Имаме предвид не самоцелно да се събират и размножават костенурки, по-скоро пациентите, които пристигат тук, по време на техния престой така или иначе създават контакти и се размножават по този начин. Тяхното поколение, което се излюпва тук, след това бива освобождавано обратно в природата. Смисълът на нашия център е да приема костенурки, които по някакъв начин са пострадали, най-вече от човешкия фактор. Много често срещан проблем е костенурка, сгазена на път. Говорим за инциденти, при които животното не умира и може да му се помогне. Хората ни ги изпращат от цялата страна. Ние ги възстановяваме, лекуваме ги, след известен период отново ги пускаме в природата.

Тоест имате ветеринарен специалист, който полага грижи за тях...

Да. Центърът иначе е с двучленен екип, който покрива почти всички възможни дейности с костенурки. Но ветеринарната ни е основна, защото лечението ни е основна дейност. Здрави костенурки идват само, когато хората са ги намерили в някакви несъответстващи места – например в градове, по улици. Имахме случай на намерена костенурка в трамвай в столицата. Хората не знаят какво да правят в такива ситуации и се обръщат към нас. Ние пък ги освобождаваме в защитени територии или места, които са отдалечени от туристи и са подходящи за тях. Важно е те да не се чувстват сами. Защото понякога хората си мислят, че ще пуснат костенурката на Витоша и тя ще е добре. Но там никога не е имало такива животни. Районът е изключително неподходящ и още първата зима една костенурка би загинала. Така че пациентите са нашите основни обитатели, като целта не е да ги задържаме дълго. Отделно живеят видове костенурки, които не са местни и са атракция за посетителите. Това е важно за нас, защото благодарение на туризма, ние поддържаме нашата консервационна дейност. Също така получаваме и конфискувани костенурки, които са на хора, притежаващи ги нелегално. Те се задържат от държавата и след това ни ги изпращат в центъра. Ние ги задържаме до момента, в който съдът реши кога и къде да бъдат освободени.


Колко и какви обитатели имате в момента?

Близо 200 костенурки живеят при нас. 63 са бебенца от шипоопашатите костенурки, като голяма част – около 40, освободихме по време на нашата акция.  От шипобедрените бебенца имаме 47, но се излюпва следващата партида. И вече големите са около 86 за лечение, от които тежко пострадали са по-малко от 10. От неместните имаме 9 много впечатляващи, зрелищни алигаторови костенурки, които са достигнали пределна възраст. Те са големи хищници. Развили са много интересни приспособления за улавяне на жертвата. Имат много мощна глава, къси крачета, защото не се движат много. Иначе са много добри плувци. Повечето време стоят и чакат рибката сама да дойде при тях. Стоят с отворена уста и примамват рибката с едно израстъче на върха на езика си. Хубаво е човек да види такова нещо поне веднъж в живота си, защото природата го е дарила с невероятно приспособление. Те чакат своя стопанин да реши проблема, който има с документите.

По колко средно бебета ражда една костенурка?
 

Когато са млади, костенурките снасят по 3 яйчица. Постепенно, като напреднат с възрастта, снасят между 5 и 8 яйца, но не от всяко се излюпва бебе. Всъщност от 5-8 яйца се раждат 3-4 бебета. Имаме по-големи бебета, които държим в центъра само за да укрепнат и да имат по-добри шансове за оцеляване. Малките костенурки са уязвими, особено от хищници, и в природата след първата си зима много от тях стават жертва. Затова ги задържаме при нас до 3 години, когато и черупката им стане по-твърда. 

Костенурка - домашен любимец? Възможно ли е това?

Досегът на децата с костенурките е много интересен за тях. Ние им  показваме как трябва да се действа с животните. Не да ги задържаме за домашни любимци. Защото това животно не обича да е затворено, много е свободолюбиво. Те ще видят на практика, че животното трябва да бъде в своята си среда.
Обявихте и инициатива „Осинови костенурка“. Осиновяват ли българите костенурки?
Да, пуснахме програмата тази година. Седмица по-късно две от костенурките бяха осиновени. Има хора, които обичат животните,  изпитват силна любов и интерес точно към тези животни. Осиновяването при нас има друг смисъл - не се взема костенурката вкъщи, животното си остава на място, а осиновителят изпраща средства за отглеждането и за лечението, ако тя е болна. Осиновителите получават информация за костенурката, могат да идват да я виждат, можем да изпращаме снимки.


Как се финансира Центърът?

Основният източник на средства са проектите. Пишем, освен по европейски програми, към западни фондове, дори сме кандидатствали към един азиатски фонд. Става въпрос за малко финансиране. Тази година  ПУДООС към екоминистерството ни отпусна средства за издръжка на нашия център, за което сме много благодарни.  
Има ли такса за посещение?
Не, защото хората имат различни възможности. Оставили сме всеки да прецени какви средства може да остави под формата на дарение. Имаме дарителска кутия, но не късаме билетчета.           

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.