Любопитно
Изкуството да казваш „Не”
TразмерT

 „Здравейте, имам голям проблем с дъщеря ми, който вече стига предела на възможностите и търпението ми! Когато беше малка, беше страхотно дете – ученолюбива, мила, възпитана, уважаваше нас като родители. Откакто постъпи в гимназия, изведнъж се промени. Вече не беше моето скромно и прекрасно дете, а се превърна в нагло, наперено и цинично момиче, което не припарва до домашните си. Не разбирам какво сгреших – знам, че сега е нормално тийнейджърите да буйстват, но имам приятелки, чиито дъщери са коренно различни! Винаги съм й осигурявала това, от което има нужда, не съм й се карала, нито съм й забранявала нищо – защо изведнъж аз съм най-черния й човек пред очите?”

К. Милева, 34 г.

Децата са чудно нещо. Грижиш се за тях, купуваш им всевъзможни залъгалки и еднократни удоволствия, не спиш когато са болни, обичаш ги, въпреки нарисуваната с флумастери стена. Когато най-накрая ги научиш сами да си правят закуската и да изразяват мислите си чрез смислени изречения – те се обръщат срещу теб и ти заявяват че „не ги разбираме”. Честито! Имате си тийнейджър вкъщи!

От физиологична гледна точка – всичко в уравнението е на мястото си. Налице е 14-годишен организъм, който преминава през драстични телесни промени и чиито хормони забъркват трудно контролируем коктейл в мозъка му. Това се случва с всички ни и лесно можем да съчувстваме на тийнейджъра с „милия” спомен за първото ни акне. Психологията на пубертета обаче е нещото, което осигурява цветността, разнообразието и вариациите в характеровото развитие на нашите пораснали деца. Бързината или забавянето, с което се развива тялото им и сексуалното им узряване, са генератори на психологични процеси, които допринасят за тяхното объркване, бунтуване, затваряне в себе си или формиране на „голямо самочувствие”. Бъдете спокойни – това е нормално. Така природата им дава шанс да опознаят и развият вътрешното си Аз и начина, по който възприемат света около себе си.

И въпреки, че до болка разбираме страстите на тийнейджъра, защо се превръщаме в изкупителните жертви на тяхната нелека трансформация?

Нали затова не ги лишавахме от нищо? Не им ли осигурявахме всичко необходимо и не толкова необходимо? Не бяхме ли до тях винаги, когато имаха нужда от нас?

Да си добър родител е нож с две остриета, ако думата „добър” включва единствено значението от тълковния речник: „който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите”. Често попадаме в капана, че щом не повишаваме тон, акцентираме върху добрите качества и не „режем крилата” на децата си – те ще ни бъдат безкрайно благодарни, ще бъдат позитивни и оптимистични, а ние ще получим грамота с надпис „Най-добрата мама” или „Татко – супергерой”. Да, ама не.

Капанът си е капан и много родители попадат в него, без да знаят защо, без рационално обяснение и често с побелели коси. Защо се получава така и можем ли спрем лавината на „Ще правя каквото си искам” преди да ни затрупа напълно?

Най-важното и значимо нещо, което можем да използваме в методите си на възпитание и отглеждане на любимото си дете е поставянето на граници и ясни правила. Да се тренираме в изкуството да казваме „Не“, когато трябва, когато е здравословно и когато искаме да покажем на детето си ясен пример как да отстоява думата и позицията си. Когато е малко и сладко и сме ненаситни да чуваме думичката „мами“ или „тати“, трудно отказваме каквото и да е било на съкровището пред нас. Искаме то да е щастливо винаги, да запази невинността и детското си любопитство колкото може по-дълго. Сами си подготвяме съставките за перфектно изпълнена рецепта за разглезен и незачитащ думата ни тийнейджър. Подаваме в ръцете му сабята, която сме наточили ние самите, с която ни реже всеки път като ни заяви в очите: „Сега ли се сети да бъдеш родител?“.

Трудно е да наложиш наказание, когато знаеш колко неприятно и самотно е да стоиш зад вратата с вдигнати ръце. Често спомена за собственото ни детство ни спира да бъдем твърди и с най-чиста умисъл решаваме да спестим на децата си назиданията, които сме изпитали на гърба си. Постигаме ли обаче желания ефект? Или след време те просто почват да правят каквото си искат?

За да приучим децата си в добри обноски и поведение в обществото, в което живеем, е нужно да въведем в съзнанието им идеята за общовалентни и задължителни правила, които се спазват от всички и се грижат за добруването на нас, като социум. Училището, бидейки инструмент за изграждане на междуличностни отношения и тяхното регулиране, помага на децата да тренират и усъвършенстват това, което са получили в домашното възпитание. Нищо чудно, че все по-често чуваме за проявено неуважение към учители, неспазване на графика на учебните часове и своеволия срещу съученици. Тези деца нямат изграден образ на авторитет, на когото да се подчиняват, чужда и неясна им е идеята за граница и контрол на собственото поведение. „Правят каквото си искат“ – точно както вкъщи.

Не можем и не трябва да очакваме друго от тях, по-продуктивно и ефективно би било да променим възможно най-бързо нашия стил на родителстване. Да признаем грешките, които сме допуснали и да приложим правилните методи на възпитание, за да допринесем полза в трудните за тийнейджъра юношески дни. Най-интересното и учудващото е, че всъщност децата имат огромната нужда някой да ги постави в граници. Да ги уравновеси и рационализира. Така те се учат да контролират експанзивната си емоция, чувстват се сигурни и защитени и знаят накъде да се движат в развитието си. Примери за правилно поставени граници могат да бъдат:

Спазването на график и ежедневни задължения. Така детето знае колко свободно време има, как е организиран и какво е нужно, за да бъде продуктивен и успешен деня му.
Веднъж отказано - дръжте на думата си. Не трябва да бъде не – твърдо и непоколебимо. Поставете условие, при което детето може да получи желаното, но само и единствено, ако бъде изпълнено. Не омеквайте, защото децата лесно се научават как и кого да манипулират, за да получат всичко веднага. Нека се научат, че само чрез собствени усилия ще успеят да победят трудностите.
По едно забавление на ден. Ако сутринта сте на катерушките, следобед в Тон Бонбон, а вечерта на кино – нищо чудно след време детето да претръпне към удоволствието и да го превземе голямата скука и неудовлетворението от нищо. Бъдете ясни и спазвайте уговорените забавления, за да може детето да има позитивно очакване за утрешния ден.

Никога не е твърде късно да се научите да отстоявате позицията си на родител.

Направете го с усмивка, любов и твърдост. Нормално е да бъдете посрещнати с „Какво ти става? Как можеш да му го причиниш?“. Бъдете търпеливи и постоянни, децата Ви ще Ви бъдат благодарни! Ще се превърнете в сигурно рамо, на което могат да се опрат, а не в боксова круша, на която да изливат неконтролируемото си настроение.
Ако изпитвате проблеми, с които не можете да се справите сами – винаги можете да посетите психолог, с чиято помощ да трансформирате вашия родителски стил! 

**

Ангелина Меранзова е практикант в „Център за личностно развитие и психология“ и „Неучилище за деца и родители“ гр. Бургас.  Сертифициран приказкотерапевт

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Ангел Божидаров против морковите и прасковите на плажа
Lidl подарява пътуване до мечтана дестинация
Мечките в Айтоския зоопарк- на краставици и кус-кус
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.