Любопитно
Иван и Станислав, които преобразиха подлеза до Операта
TразмерT

Михаил КОЛЕВ

 

Няма как да не сте забелязали тях и творението им ако ви се е наложила през последните няколко дни да минете през подлеза на Операта. Сигурно сте видели от сутрин до вечер двама мъже, които със спрей в ръка дават красота на стената край въпросното пространство.

Те са поканени от Община Бургас да покажат своята интерпретация по предварително избраната тема „Малкият принц“, като изявата е включена в програмата за отбелязване на Европейската седмица на мобилността.

Докато се трудят неимоверно, всеки, който премине покрай тях се спира, за да ги похвали за добрата работа и снима това, което вършат.

Иван Янков и Станислав Трифонов са двама от най-добрите графити художници в България. Иван е родом от Бургас, известен е сред колеги и приятели с псевдонима Естео. Занимава се с това изкуство от около 20 години. Увлича се по него от филми и списания, насочени към скейт културата, както и от списания за графити.

Иван (вляво) и Станислав

„Така започнах да се интересувам. След като навлезе и Интернет нещата станаха по-лесни. Надъхвахме се от по-големите и по-старите графити майстори. В началото започнахме да копираме техни неща, после започнахме да правим наши“, спомня си бургазлията.

Досега е сътворил стотици графити и вече им е изгубил бройката. Неговият труд краси стените не само в Бургас, но и в България и редица европейски държави. И до днес помни първия си графит, който обаче вече го няма.

„Намираше се в подлеза на „Виената“ в Бургас, така го знаеха всички това място. Вторият ми графит също бе там, стената беше доста голяма и имахме поле за изява. Първото ми творение представляваше един надпис, на който пишеше Evil (в превод на български – зъл). Не знам защо, просто такава идея ми дойде тогава. Вторият пък беше една мацка“, допълва Иван.

Доста често в обществото ни има спорове около това дали рисуването на графити е изкуство или вандализъм. Бургаският майстор смята, че то се отнася и към двете.

„Някои хора го правят за изкуството, други за вандализма. Ние правим изкуство, макар че сме били и от другата страна. Едно време полицаите ни правеха проблеми, но сега сме големи приятели с тях. Даже искат да им рисуваме и на тях някакви идеи. Едно време ни съставяха актове и издаваха глоби, даже сме лежали със Станислав по районни. Сега вече нямаме проблеми“, категоричен е той.

Униформен снима „Малкият принц“ за спомен

Доказателство за тези негови думи е фактът, че докато правим материала, един униформен полицай се спира край стената с „Малкия принц“. Но не за да наложи глоба на двамата художници, а за да извади телефона си и да снима графита им.

Според Иван в България изкуството да твориш графити вече е добре развито като култура, за разлика от преди, когато е било непознато и е трябвало да се налага и да се борят, за да го наложат.

„Нещата сега доста са понапреднали и откъм материали, и откъм хора, които са запалени по това. Идват ни и доста гости от чужбина, правим съвместно с тях стени. Ние също им ходим на гости в съответните страни“.

За да стане един човек графити-майстор, според бургазлията, той трябва да бъде много настоятелен. Защото това е изкуство, което иска доста борба, търсене и тренировки.

„Трябва да си много жив и много да ти пука за това, което правиш. Ако ще ходиш просто, за да драскаш простотии по улиците – просто не се занимавай, захвани се с нещо друго“, директен е към начинаещите в тази сфера.

Естео черпи вдъхновение от другите хора, от сивотата. „Просто искам да изляза да и направя нещо, защото е лесно да го има в Галерия, но когато е отвън и хората се докоснат до него е съвсем различно усещането“, казва той.

Признава, че е самокритичен към себе си и няма свой любим графит. Предпочита да не си харесва нещата, защото това го кара да се чувства по-добре. Всеки път си казвам, че не е ОК и искам повече, допълва Янков.

През годините никога не е мислел да се отказва от това да рисува по стените, сега също няма такова желание.

„Аз съм на 41 години, имам две деца, но нямам намерение да спирам. Макар вече да рисувам по-рядко, това е нещо, което си остава завинаги в мен.

Извън правенето на графити, Иван е художник, прави и интериори на автомобили. Има и голяма работилница, в която изготвя скулптори и други предмети.

По негови думи заплащането за създаването на графити не е чак толкова добро.

„В крайна сметка аз съм щастлив от това, което имам, стига ми и ми е достатъчно, за да го живея. Комбинирам го и с други професии, няма как. Но пък разнообразието на мен ми действа добре, защото да правиш само едно и също нещо омръзва. 

Иван и Станислав по време на изрисуването на "Малкия принц"

Неговият колега и партньор по изготвянето на „Малкия принц“ Станислав също прохожда в графити-изкуството покрай скейтборд-културата. Родом от Търговище Трифонов казва, че в момента живее навсякъде, където има стени. Навлиза в тези среди, когато е 15-годишен.

„Просто ми попадна един спрей под ръка, тогава не знаехме какво правим и просто драскахме на една стена и от само себе си се запалихме. Първото ми творение беше до лятното кино в Търговище, но вече го няма... то няма и лятно кино вече, просто махнаха сградата“, връща се назад във времето той.

За разлика от Иван за Станислав дискусията дали правенето на графити е изкуство или вандализъм, е отживелица.

„Ако човек бъде поне малко интелигентен, може да направи разлика между това кое е вандализъм и кое е изкуство. Всичко, което е на улицата, се свежда до тази графа - графити. Има няколко разновидности при правенето на графити, това, което ние правим, се води към стенописите. Просто използваме техниката на спрея“.

И на него се е случвало преди години да има проблем, както с полицията, така и с гражданите, заради своята страст.

„Все пак сме в уличната среда, няма начин. Като сме били малки е имало проблеми, беше неизбежно. Но вече нямаме такива проблеми. От доста години работим в сферата на легалното изкуство“.

За Насимо правенето на графити е всичко, това е начин на живот. Ако всеки един в тази среда иска да прави нещо и то да бъде качествено, трябва да му се отдадеш. На мнение е, че в това изкуство могат да се печелят добри пари.

„Печелят се добри пари, стига да се отдадеш на максимум, парите идват от  само себе си. Но човек трябва да дава всичко от себе си в това, което прави, иначе няма как да се получат нещата“, категоричен е Станислав.

Негови творби красят стени и фасади на сгради не само в България, но и в страни като Канада, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Португалия, Белгия, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Русия, Индия и Китай.

Станислав Трифонов е известен с това, че картините му трудно се побират в рамки и понякога негови платна са фасадите на цели сгради.

Извън правенето на графити обича екстремните спортове и фотография, както и да бъде със семейство и приятели.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Стойко Сакалиев измина с колело разстоянието от София до Пловдив, за да подкрепи ЦСКА
Почитаме небесния ни покровител Свети Иван Рилски Чудотворец
Млад бургазлия събира в тетрадка идеи за Бургас
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.