Събеседник
Историческият парк край Варна е проект, който ще привлича чужди туристи
TразмерT

Ивелин Михайлов е роден през 1977 година в град Горна Оряховица. Висшето си образование завършва в Икономическия университет във Варна, специалност „Стопанско управление". В момента работи като предприемач и специалист по лични и фирмени финанси.

Той стои в основата на проекта за Исторически парк, който е построен на 30 км от Варна, край село Неофит Рилски. На площ от 150 дка са представени различните епохи и народности, които са живели по българските земи от Античността до Второто българско царство. Паркът ще бъде официално открит на 22-ри юни.

 

- Г-н Михайлов, Вие сте в основата за изграждането на Историческия парк. Как се роди идеята за неговото създаване, кой Ви провокира за проекта, за да посветите последните девет години на неговата реализация?

 

- Идеята се роди преди около девет години. Проектът има своята предистория. Много исках да се докажа и смятах, че ако натрупам повече финанси и ако стана по-успешен човек, според общите вярвания на хората, ще бъда щастлив и удовлетворен. Но постигнах целите си, не успях обаче да се почувствам вътрешно удовлетворен. Впоследствие прочетох една статия, в която се разказваше как България изчезва и населението се стопява. И преди съм ги чувал тези неща, но не съм им обръщал внимание. Разбрах, че животът минава, трупайки пари и преследвайки амбициозни цели, но не се чувстваш щастлив. Разбрах, че нищо не правя в момента, за да променя нещата в страната, за това България да намери своя път. Помислих какво мога да направя. За да направя нещо, трябва първо да покажа на хората, че България е важна и те да се борят тук и второ - да създава икономически модел, който да задържи българите в България и да им даде шанс да се реализират тук. Най-логичното беше да създадем Историческия парк. Направихме анализ, с какви хора разполагаме, какви ресурси имаме и така започна всичко.

- Кои бяха хората, с които споделихме идеята си, с които я обсъдихте и които решиха да Ви подкрепят?

- Преди години бях създал една фирма, която се занимава с възстановяване на българското изкуство от Средновековието и Античността. Реших, че може да се използва в бита. Отидох в офиса и им споделих идеята си за Историческия парк. Те ме погледнаха, все едно виждат луд, защото идеята ми е грандиозна. И до ден-днешен, въпреки че предстои откриването на парка през юни, виждам, че много хора са скептични и им се струва, че това е проект, който трудно може да се направи само от българи.

- Защо избрахте терена около Неофит Рилски и постепенно ли купихте декарите, върху които ще се реализира проектът?

- Купих впоследствие терените. Първо трябваше да избера локацията. Когато се прави такъв мащабен проект трябва да се отчетат стратегическите предимства. Едно от важните неща беше да изберем мястото - или да е до културен паметник, което привлича хора, или да го направя близо до морето, както е близостта на Варна, заради големия поток туристи, които посещават града. Както и заради румънците и руснаците, които почиват тук, те идват с коли и пътуват по магистралата. Така успяваме „да хванем" вече съществуващите туристически потоци. От друга страна, селото се намира на 1 км от магистралата.

Втората фаза беше да намерим начин да придобием нужния терен за проекта.

- Каква е стойността на инвестицията на Историческия парк и как намирате финансите, за да го реализирате, защото такъв проект се нуждае от сериозна подкрепа?

- Този проект не може да бъде реализиран със средства от банка, защото е стартиращ, а банките не отпускат пари за такъв тип идеи. Не може да се търсят и средства по европейските фондове, защото средствата по тях не са големи. Единственият начин е да се намерят достатъчно голям брой съинвеститори, които заедно да решат да реализират тази идея. Съдружението е по-голямо, отколкото ако решим да направим едно ООД. Събрахме се по-голям кръг от хора ентусиасти, всеки от които участва с различни финанси. Те са разбрали, че само на вътрешния пазар ще е трудно проектът да бъде успешен. Има закон в икономиката да не се инвестира в намаляващ пазар, защото няма да можеш да си върнеш инвестициите. Затова трябва да направим проекта така, че той да привлича чужди туристи. За да го направим важно е какво е мястото, където ще ги накараме да отидат. Трябва да има мащабност на проекта.

- В Историческия парк представяте племената и народите, които са живели по нашите земи като започнем от праисторията, от античността, преминем през траките, през Римската империя, през Средновековието и стигнем до Второто българско царство. Защо избрахте този голям период от епохи? Защо не се спряхте на една отделна?

- Тръгваме от праисторията. Първата цивилизация е възникнала по нашите земи и за това свидетелства най-старото златно съкровище, открито във Варненския некропол.

Има много интересни събития, които са се случили по нашите земи и са със световно значение. Хубаво е да ги покажем и това привлича хората. Това, което показваме от историята никой не я показва и не я лансира. Дори държавите, които имат с нас обща история, не ги показват. Гърция залага на византийската си история, Турция не залага на Византия и на Тракия, защото това би разрушило основите на държавата в момента. Поради тази причина ние сме единствените наследници на тези цивилизации, които са живели по нашите земи и искаме да покажем тяхното величие. Когато завършим парка, на различни места в страната, като използваме ландшафта, да направим отделни селища за различните епохи.

- На територията на Исторически парк ще има възстановка на Поморийската гробница и на гробницата в село Свещари, първият дворец от втората столица на Първото българско царство в Преслав. Имате ли договорка с институциите в България тези обекти, които са част от българската история, да може да ги пресъздадете в парка?

- В Преслав не е запазен царският дворец. Ние не сме възстановили нещо, което го има, а нещо, което се твърди, че е съществувало...

- Но двете гробници ги има...

- Двете гробници ги има, но сме ги направили различни от оригиналите, за да не може посетителите да се объркат, когато ги видят при нас. Възстановили сме гробници от даден период, защото имат определена стилистика, но не сме направили копие на гробниците в Поморие и Свещари. Ползвали сме проф. Иван Маразов като консултант, който да ни даде препоръки как да направим гробници от този период, а не да правим възстановка на съществуващи. Това е, за да нямаме проблеми с Министерството на културата. У нас културата не се експлоатира добре. Във Франция Айфеловата кула се експлоатира много успешно. На нас ни е забравено да изнасяме културата ни, имаме я само за вътрешно ползване и дори не я уважаваме. Това е абсурдно в законовата наредба. Тези, които закупуват експонати ги узаконяват в частните си колекции. Срамно е дори да го говоря.

- Колко хора участват в изграждането на парка и колко ще работят в туристическите обекти, в заведенията, в странноприемницата, в къщите за гости?

- Проектът оказва благотворно влияние върху целия район. Цените на имотите на хората в региона се покачиха три пъти. Най-голямото богатство на българите са техните земи. Регионът дава предпоставки за дребен бизнес. Около парка има малки доставчици, които са ни необходими. Те ще доставят продукти, ще бъдат подизпълнители. Над 5000 души са заети с проекта. Иначе откриваме с 150 души персонал. А над 4000 души са заети в изграждането на парка.

- Вашият проект изискваше ли да бъде направена екологична оценка на района?

- Да, шест месеца сме работили по нея. Съобразили сме всичко с изискванията. Изчистили сме бунището на селото. Забранили сме изхвърлянето на всякакви отпадъци на безразборни места. Грижим се за чистотата на селото, за парка. Изградили сме пречиствателна станция за отпадните води на селото и парка. Направили сме всичко щадящо за околната среда. Мислим в перспектива. Трябва да оставим това, което сме построили за нашите деца. В парка няма да се продават безалкохолни напитки и сокове от бутилка, а всичко ще бъде натурално и органично. Чиниите ще са от хартия, разградими. Няма да има пластмаса.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.