Бизнес
Инспекторите от Агенцията по рибарство – необходимото зло
TразмерT

Дона МИТЕВА

Те са Димитър и Никола, част от екипа експерти на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, които обикалят и правят проверки, както по магазините за риба и рибни продукти, така и по язовирите. Шегуват се, че и тях ги обичат почти толкова, колкото катаджиите.

С двамата обикаляме магазините за риба в Бургас, където сега заради празника Никулден има засилено търсене. Повече са зяпачите, но има и такива, които купуват. Бързат да се заредят. Други пък са традиционалисти  и искат, да кажем, за два лева сафрид.

Момчетата от ИАРА са с баджове и брандирани якета, а и продавачите ги познават. Въпреки това има и такива места, където ги питат какво искат да си купят, къде на шега, къде съвсем сериозно. Никой обаче не затвори кепенци заради проверката, както преди няколко години при една подобна визита с експерти от Агенцията по храните. Тогава докато течеше проверката в първия магазин, останалите удариха катинарите и продавачите се изпокриха в съседните кафенета.

Влизаме в първия магазин, посрещат ни усмихнати продавачи, които вадят една камара документи за произхода на рибата.

Петър Богданов, който е продавач-консултант в магазина казва, че не се притеснява от проверките. „Всеки трябва да си върши работата. Ние си знаем, че около Никулден проверките са много. Документите са ни наред, даваме ги, подписваме протокола за извършената проверка и всеки е доволен“, казва той.

Вървим към другия магазин, Никола се спира със стар рибар, който се оплаква, че сутринта излязъл с лодката и се върнал само с една рибка. Явно е дошъл на пазара да пообиколи магазините, та да му се напълни окото, защото изобилието от предлаганата риба е голямо. И въпреки това се намира и каприз, който не можа да бъде задоволен. Устремена дама пита за дунавски шаран. Помислих, че това е някаква шега. „Има дунавски шаран, който е много вкусен. Жената знае какво търси. Но обикновено тук до Бургас не идва. Риболовците си го продават там на място“, пояснява Никола. В това време на една от сергиите виждаме, че се мъдри самотен шаран. „Много е анемичен тоя, няма ли си приятели?“, шеговито пита Димитър. А насъбралите се там мъже с усмивка посочват надувна лодка, която е пълна с живи шарани. Над нея има и закачена въдица, само че без кукички. Оказва се, че не с въдицата, а с кепче, всеки желаещ може да си улови сам шаран от лодката.

Разговарям там с насъбралите се, които явно разбират от риболов. Един през друг се оплакват, че годината не е добра. Подкачам ги за това, че в Ахтопол се пукнаха да се хвалят, че са уловили много паламуд. „Стига бе, само един човек хвана там сто риби и го разнесоха из цяла България. Голям улов, нищо подобно“, мърморят под мустак кибиците.

Докато се придвижваме в блъсканицата и оживлението пред следващия магазин на вратата стои продавачката, вдигнала документите в ръце.

„Мнозина от постоянните търговци тук ни познават. Научиха се и гледат да са изрядни“, казва Димитър.

Димитър Петков и Никола Късев, признават, че е имало и случаи на конфликти, отнасяли са и ругатни, имало е и моменти на агресия.  Като парадокс разказват, че на пазара в „Изгрев“ са попаднали на търговец на ябълки, който е бил агресивен, защото са спрели служебната кола там, където било неговото място. „Накарах го да ми покаже документите си – а те просто са едно разрешително за търговия, където няма упоменато точно къде е мястото. Но той беше много зъл, едва не налетя на бой“, разказа Никола, който е с внушителни размери. Единствено спокойствието на инспекторите от ИАПА, е онова, което в такива случаи предотвратява по-острите конфликти.

По-сложно е като се проверяват язовири, особено язовир „Мандра“, за който се знае, че е меката на бракониерството. Незаконните мрежи, служителите на ИАРА вадят като от лодката, с която влизат във водата пускат и влачат по дъното котва или друг инструмент, на който те се закачат. За там често получават и сигнали – тогава не се налага да кръстосват цялото водно пространство, а се отправят направо към посоченото в сигнала място. „Обикновено конфликтите стават, когато има да се извадят не само мрежи, но и лодка. Идват бракониерите и техните близки – цяла тълпа. Има и деца, които започват да ни замерват с камъни. Изхитряват се и слагат и по някое 8-10 годишно момче в лодката, която трябва да извадим от водата. То замахва с греблото към нас, а ние не можем да му направим нищо“, разказват служителите на агенцията. Те признават, че като екипи са твърде малко и искрено се надяват с времето армията от експерти да се увеличи.


Въпреки рисковете на професията и недотам високото заплащане, свободни работни места при тях няма.

Бракониерството няма етническа принадлежност. По-скоро може да се каже, че млади мъже до 30 – 35-годишна възраст са го превърнали в бизнес. За това помагат прекупвачите, които въпреки че няколко пъти са разбивани от общи хайки на Българската агенция по храните и на ИАРА, те отново се завръщат и правят нови депа. Даже има импровизирани цехове за транжиране на уловената риба.

Таранката и другата незаконно уловена риба се изнася за Румъния. Отработен е канал, по който това става възможно. Проверките, които са непрекъснати, удрят по него, но се намира начин да бъде възстановен. С две думи, играта на котка и мишка е непрекъсната.

По непотвърдени данни един от покровителите на бракониерските орди е станал и концесионер на язовир. Така нелегално уловената риба ще може да се сдобива с редовни документи за произход. Но и там има как да се противостои от страна на закона. Количествата риба, отгледана в този водоем, няма как да са безкрайни.

„Шаранът трябва да е с продълговато тяло – това означава, че е див. Тези, тумбестите, са хранени много и са мазни“, обяснява Никола. Димитър отваря хрилете и показва, че трябва да имат свеж тъмночервен цвят. Въвеждат ме в тайните на хубавата, прясна риба. „Окото трябва да е бистро и люспите да са прилепнали плътно“, допълват експертите.

Иначе само в един магазин на пазара в „Изгрев“ при проверката не можаха да представят необходимите документи – имало ги, но били в собственика. Договорката е проста – следобед нова визита от проверяващите. Ако и тогава няма документи – следва санкция. „Целта ни не е да пишем актове, по-скоро да накараме хората да са стриктни. Така ще им върви повече и в търговията“, обяснява Никола.

Той като всеки именик, също ще сложи шаран на трапезата си. „Традиционалисти сме в нашето семейство – шарана го правим пържен. Не като някои, които пълнят шаран само за да го снимат и качат снимките във фейсбук, и после в кофата за боклук. Ние си го пържим и както си му е редът и със салатка, с варени картофки, полят с различни питиета си го хапваме“, наслажденчески обяснява Никола.

Шараните, които се предлагат в Бургас, са в повечето случаи от Лъка. А от продавачите става ясно, че колкото в по-дълбока вода е расъл, толкова е по-вкусен. Шегуват се: „От Вая шаранът е вкусен, но от Мандра е по-вкусен“, макар в тези водоеми да има ограничения, дават го просто като пример. Изобилието от  риби преди празника е голямо и за всеки джоб. Само дето няма шаран от Дунав и филе от сафрид, отново с намигване казват търговците.

А инспекторите от Агенцията знаят, че работата им, макар да не е върхът на сладоледа, им носи удовлетворение, защото дава сигурност на купувачите, че това, което слагат на трапезата, е с ясен произход.

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
През ноември 2019: Най-много руснаци са преспали в местата за настаняване в бургаско
Хижа „Тополица“ вече е частна държавна собственост
Работа от дома - от дистрибутори до творци
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.