Събеседник
Имам привилегията да играя роли с послания
TразмерT

Десислава Бакърджиева е родена на 4 декември 1978 г. в София. Зодия „Стрелец”. През 1988 г. е приета в театралната студия на проф. Венцислав Кисьов в Нов Драматичен театър „Сълза и  Смях”. През същата година започва да озвучава детски приказки към програма „Христо Ботев”.

През 1997 г. е приета в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”, специалност ”Актьорско майсторство” в класа на проф. Енчо Халачев. През 2013 г. защитава дисертационен труд на тема „Филмовата индустрия в съвременната информационна среда” и е отличена  от комисията с докторска степен. Независимо от докторската степен продължава да учи и през 2015 г. завършва кинорежисура при проф. Дочо Боджаков. Набира скорост в киното и театъра. Сред  по-известните й театрални роли са: Дойката (“Ромео и Жулиета“ - Уилям Шекспир, Катерина (“Преспанските камбани“ – Димитър Талев), Босилка (“Вражалец“ – Ст. Л. Костов), Клариче (“Кралят елен“ – К. Гоци), Ана Петровна (“Иванов“ – Чехов).

Добива популярност от телевизионните сериали – „Стъклен дом”, „Фамилията” и „Откраднат живот”. Получава награда на публиката на международен театрален фестивал за ролята на Дорис в спектакъла „Любов за четирима“ на Щефан Фьогел. Близките й я определят  като амбициозна, бързо се ядосва и бързо й минава, критична към себе си, много доверчива. Самата тя се определя като работохолик. Отличава се със завладяващ чар и естествена неподправена красота. С Бургас я свързват много спомени и преживявания, но за това в някое от следващите интервюта.

 

„Блиц“ – интервю с д-р Лора Хинова, една от любимите роли на актрисата.

- Д-р Хинова, лечима ли е болката от:

- Сценична треска?

– Няма лек. Тресете постоянно.

- От духовна парализа?

 – Това е жестока болка. Няма спасение!

- От несбъдната любов?

 – Понякога дава резултат, ако отново се влюбиш.

- От изгубени приятелства?

 – Тази болка трае вечно.

- От смях?

 – Единствено тя лекува. Чувстваш се бодър.

- От старостта?

– Човек трябва да приеме старостта. Тя си има и хубавите страни.

- От бездушие?

 – Това е болка на обществото.

- Откраднат живот?

 – Живот ли е? Това е друг живот. Различен и несравним.    

 

Театрална и филмова актриса, носител на черен колан по карате, докторска степен, кинорежисьор, секссимвол – Кое надделя над всичко, с което сте се занимавала досега?

 

- Никога не съм се възприемала като секссимвол, а не се намирам и за чак толкова красива. Това, което искам да споделя е, че винаги съм имала привилегията да играя роли предизвикателни, роли с послания. И това е причината да остана по-дълго време в актьорската професия, отколкото като кинорежисьор, поне на този етап. Актьорската професия е благодатна с това, че може да разкриваш характери, да ги изследваш, да бъдеш като положителен психолог, защото дори и в най-лошия човек има зрънце доброта.

 

- Тези професии дават ли сигурност, за да поддържате един що-годе нормален стандарт на живот днес?

 

- Когато човек работи много, може да живее нормално, но чак добре ми е трудно да кажа. Професиите са рискови. Има периоди, в които си ангажиран денонощно, времето за сън е малко, но си заслужава, когато видиш радостта в очите на публиката. Това е по-ценно, отколкото финансовата страна. Ех, разбира се, без нея животът няма как да продължи, винаги ще имаме нужда от средства, ето затова човек трябва да се бори непрекъснато.

 

- Започвате да играете още като ученичка в студията на Венцислав Кисьов. Там ли премина театралното Ви детство?

 

- Много хубави спомени имам от това време. Венци беше като мой втори баща. Той ми даде любовта към театъра и изкуството. А театърът в днешния си облик е много по-различен от това, което е било преди 20 години. Сега се обръща повече внимание на комерса. А в ония години, когато освен любовта, желанието да четеш, да развиваш характера си, да бъдеш преди всичко човек и да се стремиш към красотата – това са нещата, които ще продължавам да уча още дълго време.

 

- Попадате в актьорския клас на проф. Енчо Халачев. Скучен или интересен се оказа първият урок по актьорско майсторство?

 

- Никога няма да забравя тези първи лекции. Буквално зачеркваш годините от театралното детство и започваш всичко отначало. Всичко онова, което си научил като опит, в един момент рухна. Разбираш, че гледната точка е по-различна. От богатството, което получих от двамата преподаватели гледах да създам свой стил и метод на работа. За мен това беше безценно, но и много трудно.

 

- След като завършихте, на излизане от Академията и тръгвайки по улица „Раковска”, зададохте ли си въпроса – а сега накъде?

 

- Много добре формулиран театрален въпрос ми задавате. Началото беше трудно, излизам от Академията с отлична диплома и медал, а бях като уплашена. Наистина сега накъде (смее се). Ужас! Късметът ми дойде от Мариус Куркински. След като е гледал наш дипломен спектакъл, 2 месеца по-късно получих покана за ролята на Клариче в „Кралят елен”. Тогава се случи и една комична ситуация, която искам да ви споделя. Когато Мариус ми се обади помислих, че някой ми прави скрита камера. А това в ония години си беше на мода. Отидох на срещата в Сатирата по-рано, огледах се дали от някъде ме дебнат камери и като се уверих, че всичко е спокойно, усмихнах се и така започна моя път в театъра (смее се).

 

- Приятели Ви оценят като уверен партньор на сцената и верен приятел в живота. Това ли е най-важното за успеха на един актьор?

 

- Много са факторите. Не може да разчиташ само на работа, добра постановка или сериал. Въпросът е в това, дали ще бъдеш одобрен.

 

- А приемате ли съвети и критика от най-близките Ви хора относно ролите, които играете?

 

- Винаги! Те са тези, които ми подрязват „крилцата”, за да не се самозабравям, важен фактор в нашата професия.

 

- Какво Ви казват примерно за ролята в „Откраднат живот”?

 

- Това, което ми казват е, че може и по-добре. Сюжетната линия, която развива д-р Хинова има обрати и винаги ме подсещат, че ролята е отговорна, защото професията на лекаря е хуманна, от нея зависи човешкият живот.

 

- Само преди 3 години завършвате кинорежисура при проф. Дочо Боджаков. Имате ли кинопроект, който чака своята реализация?

 

- Има такъв проект. Надявам се, че до 2 години да излезе на бял свят. Това е разказ по истински случай, романтична история, която все още няма финал. Защото истинският финал е трагичен, а на мен ми се иска да го променя, да им а поне една отворена врата.

 

- Казвали ли сте, че Стефан Данаилов, Цветана Манева, Васил Михайлов, Асен Блатечки са актьорите, от които продължавате да се учите. Възможно ли е да намерите най-подходящата роля за всеки от тях?

 

- За мен е привилегия, че съм работила с тези хора. Както се казва, светът е малък и няма как да не се срещнем отново. Даже за една от ролите има подходящ от посочените актьори. Но да не издавам повече тайни. Дано само да се съгласи да участва.

 

- Днес кой има право на високо артистично самочувствие?

 

- Не знам! Това трябва да определя зрителят. Той е нашият съдник. Човек със самочувствие звучи добре, но не трябва да сме надменни, малко скромност никога не е излишна. Винаги има по-добър от нас, от мен от теб, от всеки друг.

 

- Явно публиката Ви обича. Какво трябва да съхраните в себе си, така че тази обич да продължи и в бъдеще?

 

- Да остана преди всичко човек, вярна на принципите си. Много трудно нещо в нашето съвремие. Да бъда работохолик. Семейството, добрите взаимоотношения. Това е важното. Другото е суета.

 

- Кое е по-трудно за една актриса – да разголи тялото си, или да разголи душата си пред погледа на зрителя?

 

- И в двата случая е трудно, има притеснение. В крайна сметка ти действаш при други обстоятелства, като представяш героя, но все пак си ти, не може да избягаш от собственото си „аз”. А има хора, които те приемат буквално. Виждат ме по телевизията като Лора Хинова и не си дават сметка, че в реалния живот аз съм друг човек, с други порядки и желания. А да разголиш душата си е още по-трудно и мъчително.

 

- Участвате в благотворителни инициативи. Въпросът ми е – възможно ли е болката и страданието да се понесат по-леко, когато има допир с изкуството, или това са само думи, думи……..?

 

- Разбира се, че се понася по-леко, когато знаеш, че има и хора, които не са те забравили, че могат да ти помогнат. Когато има допир е много по-лесно да преживееш болката когато си сам. Хората на изкуството са изобретателни и в това е спасението.

 

- С какво око гледате на риалити-форматите.  Бихте ли се явила на подобен кастинг?

 

- Не съм настроена на този етап да опитвам подобни формати. Всеки формат има своите рискове, житейски и морални. Нямам желание. Имам си по-интересни занимания.

 

- Когато приключи снимачният ден, а аплодисментите в театъра стихнат – накъде Ви понася вечерта?

 

- Към семейството, към дома където ме очакват. Ако ми остане време и да им сготвя, ще е много по-добре (смее се).

 

- Какво е за Вас професионалната емоция – емоцията от добре свършената работа?

 

- Това е по-различен прочит на живота откъм хубавата му страна. Да даваш положителна енергия на хората, да се отърсят поне за малко от сивото ежедневие, какво по-хубаво от това?!

 

- Вечна мечта или реалност ще си остане високият стандарт на живот за българските актьори?

 

- Хубав въпрос с много тъжни отговори. Дай боже, гилдията ни да има повече финансови възможности и трудът ни да бъде оценен. Може би тогава и критериите ще са по-високи. Надявам се!

 

- И последно. Коя е най-тежката част от това да си популярен днес в България?

 

- Това е нож с две остриета. Отстрани изглежда лесно, но не е така. Много широка тема за кратък отговор. Хайде да я оставим за следващото интервю. Времето ни притиска, а ми предстои и представление. Обичам ви, бургазлии!...

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.