Събеседник
Икономическата обстановка не е благоприятна за професионалните гимназии
TразмерT

 Ганова е била 16 години учител по професионална подготовка във Вечерния техникум по строителство „Кольо Фичето“; 2 години - зам.-директор и директор на Вечерния техникум по строителство „Кольо Фичето“; 10 години - директор на Строителен техникум „Христо Ботев“ в гр. София, сега Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия. 6 години - началник на отдел „Професионално образование“ в Министерството на образованието и науката

Има участие в няколко проекта по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“: координатор в екипа за управление на проект „Система за кариерно ориентиране в училищното образование”; национален консултант по валидиране по проект „Нова възможност за моето бъдеще” .

Участва в други проекти, както и като външен експерт в Националната агенция за професионално образование и обучение.


 


 

- Госпожо Ганова, на фона на новия общообразователен закон, този за професионалното образование като че ли изостава - нямаме адекватен закон, който да отговаря на съвременните изисквания. Права ли съм?

- Да, нямаме нов закон за професионалното образование. Сега действащият е от 1999 година. Трябва да има, как да кажа – обществен консенсус, който да е между работодателите, които реализират кадрите и образователните институции, които ги подготвят, за да има максимален ефект от това образование. А първите като че ли все още нямат нагласи да намерят своето място в училище. Работодателите като че ли искат едва ли не учениците да бъдат подготвени за точно определеното работно място. Докато образователните институции казват – ние подготвяме по дадени професии, а вие - работодателите сте тези, които за работа във вашето предприятие, фирма или концерн трябва да си подготвите и доусъвършенствате кадрите. Работодателите все още нямат нагласата да инвестират в тези ученици. Защото не е възможно професионалната гимназия или центърът за професионално образование да обучава за всяко определено работно място. Затова трябва да се постигне обществен консенсус и една стъпка в тази посока е дуалното обучение.
Дуалното обучение, сега в момента е започнало по швейцарския проект „Домино“ , то предполага работодателите да идентифицират няколко работни места и да обучават за тях млади хора от ученическата скамейка. В крайна сметка аз силно се надявам този проект, по който вече се работи отпреди две години, да е успешен. Изводите по този проект, които ще се направят ще бъдат база за направата на новия закон. Виждам, че колегите от Министерството на образованието са направили много облекчени нови учебни планове, които действат от тази учебна година. Олекотяване на учебното съдържание и даване на акцент върху практическото обучение – това е голяма стъпка напред към професионалното образование.

- Как да се преодолее стигмата, че успелите деца отиват в езикови и математически гимназии – сиреч общообразователни, а в професионалните влизат онези, които не са успели да се класират в първите?

- Тук става въпрос най-вече за мисленето на родителите – то трябва да се промени. Това е много труден въпрос, защото общата икономическа обстановка в страната не е благоприятна за професионалните гимназии. Повечето родители искат децата им да учат чужди езици с цел да емигрират, което не е добре, но е факт.

- Ще Ви контрирам веднага - има момичета, завършили езикови училища, които работят като продавачки в магазините по Черноморието... Това според Вас добра професионална реализация ли е?

- Но с новия закон за предучилищно и училищно образование вече имат възможност в рамките на много кратък период – до една година да получат професионална реализация, така че някъде около 18-20 години младият човек съзнава точно какво иска да прави в живота си. Защото в седми клас много малко деца знаят какво искат точно. Повечето от тях се ръководят от родителите или връстниците.

- Т.е. трябва да се работи с родителите, за да осъзнаят колко е важно професионалното образование и че то не е за пренебрегване...

- Да така е, но от друга страна, трябва да се работи много, така че и професионалните училища да имат смисъл. Например когато съм била в Австрия, един човек, завършил професионална гимназия по икономика, може да бъде шеф на банков клон, у нас това е невъзможно. Значи някак си и престижът на професионалното образование не е добър, той не се гарантира на пазара на труда.

- Как мотивирате бизнесмените да влязат в училище и да си сътрудничат тясно с образователните институции на различни нива?

- Провеждат се различни срещи на ниво министерство, на ниво национална агенция. Самите училища, когато правят дуално обучение, или пък когато провеждат изпити за дадена професия – те са длъжни да намерят връзки с работодатели и да ги поканят в изпитните комисии. На различни равнища се търсят контактите.

- Присъствала съм на подобни срещи, където работодателите казват – идват неподготвени и не ни вършат работа. Усеща се в бизнеса някакъв нихилизъм и нежелание да се осъзнае задачата сами да подготвят младите хора за даденото работно място...

- Да, така е, но държа да подчертая, че преди десетина години беше още по-голям нихилизмът. Сега имаме голям напредък. Макар че има още какво много да се желае... Но се надяваме да дойде времето като в Германия, Швейцария и другаде, където издръжката на това дуално обучение е отговорност изцяло на работодателските организации. Но при нас няма такива мощни браншови съюзи, или ако има, те са само няколко.

- Има ли практика у нас някой браншови съюз да е поел издръжката?

- Да, има – тези, които работят в минното дело. Има райони, в които те много активно подпомагат училищата на местно ниво. По всякакъв начин ги подпомагат и финансово, и с практики, и с оборудване. Но това са, пак казвам, бели лястовички, а би трябвало да бъде по-масово. Според мен, това е въпрос на време, за да се узрее за това разбиране от страна на работодателите.

- Материалната, техническата база на професионалните училища, на какво ниво е?

- Ето това е много сериозен проблем. Защото в другите държави - в Германия например големи, известни фирми дават чисто нови еталонни свои продукции в училищата. Например в автомобилостроенето започва производството на нов модел и „Мерцедес“ веднага предоставя този модел на няколко професионални училища, които подготвят автомеханици, за да могат учениците да го изучат. Тук, у нас, нямаме такова разбиране. Отговорността да учиш практически учениците на ниво училище е оставена на самото училище.

- В презентацията си казахте, че има проблем и с учебниците...

- Това е стар проблем, защото тиражът на специализираните учебници е много малък и никой издател няма интерес да ги печата. Те не са като учебниците например по български език или литература. В цели професионални направления учебниците са отпреди двадесет години, което не е актуално и не се издават нови. Надяваме се само на отговорността на учителя да проучва и да направи нови теми, и да ги поднесе на учениците под формата на записки, което не е добре.

- Бургас и регионът са пряко свързан с туризма. Знаете ли Вие дали на национално ниво има водени разговори за установяване на тесен контакт между браншови организации и професионалните гимназии, защото непрекъснато ревем, че няма кадри и си внасяме от чужбина?

- На този въпрос най-точно би могла да отговори инж. Илиева, като началник на Регионалното управление по образованието. Надявам се местните работодатели в сферата на туризма да проявят инициативност в това отношение, защото колеги се оплакваха, че по морето са ги обслужвали украинци и други, които работели с английски и руски. А у нас младите не знаят руски, старите не разбират английски и става една...

Смятам, че нашите ученици от професионалните гимназии по туризъм са много добре подготвени и се реализират веднага в страни като Италия, Швейцария, Франция, където се представят отлично и са добре заплатени. Работодателите там са доволни от тях. За да не искат да работят тук, значи има причина - и тя е комплексна. Не може да се търси само нископлатена работна сила, трябва да има адекватно заплащане.

- Кажете моля няколко професии, които ще се реализират успешно да кажем след десет години.

- В интернет пространството се цитират някакви фантастични професии, които трудно се осмислят на този етап, но например гледах как ще се направят таксита на основата на ракетното гориво и как за 29 минути ще се стига от Лондон до Ню Йорк, което звучи като фантастика, но явно ще стане възможно. Явно тези ракети, които се разработват във вид на таксита, някой ще ги управлява. Новите технологии раждат нови професии.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.