Айтос
Художникът Никола Манев рисува в Париж айтоски пейзажи
TразмерT

In memoriam - айтоски спомен за художника Никола Манев (1940-2018 г.)

 

Катя КОСТАДИНОВА, вестник „ЕТНОСИ“, Айтос 2006 г.

 

Изненадата ми, че виждам известния художник Никола Манев в едно от занаятчийските ателиета в Етнографския комплекс „Генгер" е толкова голяма, че вместо „Добре дошъл" изстрелвам не много тактичния въпрос: „Какво правите в Айтос?!". Маестрото пооправя артистичната си прическа и скъсява дистанцията помежду ни с една широка и лъчезарна усмивка. После подробно ми разказва, че причината да се сети за нашия градец е участието му във предаването „Вот на доверие" по бТВ, или по-точно, доброто му приятелство, което се родило там с айтоската поетеса Росица Живкова.

Маестрото бил впечатлен от силната привързаност на Роси към родния град и от разказите й за красотата на местната природа и Алеята на старите занаяти. „Аз съм художник, и разбирате, че у мен естествено се роди желанието да видя този красив край и да събера впечатления. Айтос е град, който познавам и не познавам, защото хиляди пъти съм минавал, но за първи път реално съм тук. Дойдох на специална визита по покана на Роси. Не очаквах да видя толкова красиви места. Най-впечатлен съм от Етнографския комплекс - този красив оазис, който толкова напомня на габровския „Етър" и в същото време има своята си различна красота", признава художникът, който в продължение на 43 години е живял на Запад.

Манев е категоричен, че ще нарисува картини от Айтос. Има свой подход в рисуването - събра впечатления, които после пренася на платното. „Гледам и възприемам, и когато отида в парижкото си ателие се опитвам да възпроизведа това, което най-трайно съм съхранил в спомените си", казва Манев. Обича провинцията на България - душата му е там, въпреки десетилетията, прекарани в сърцето на Европа.

Като дете, в Чирпан се скитал из полята и горите, затова се привързал към пейзажите. Затова се чувства добре в малки градчета като Айтос. Повече от 10 години живее по 6 месеца в България и 6 месеца във Франция. „За мен България не е туристическа атракция. Имам свой художествен свят, който съм създавал в продължение на 40 години, и мястото на моята родина там е водещо. Слава Богу, имам много почитатели, които ме поддържат и морално, и материално. През това лято имах голяма изложба в София, успехът й ме „разби", защото не само неуспехите, но и хубавите неща могат да те „натоварят". Сега, след месец и половина почивка, имам нужда да отида в ателието си в Париж, и като занаятчия да си работя занаята. Препълнен съм от впечатления", разказва още художникът.

В началото се издържал като черноработник, бил дори хамалин, работил какво ли не, докато го забележат. „Французите вярват не на думи, а на дела. Видяха какво мога и взеха да ме купуват. Имам над 112 самостоятелни изложби по света, обиколил съм планетата. В 35-40 страни имам картини, най-много са в България и Франция. Имам продадени 3500 картини досега, защото аз работя за хората. Лъжа е, ако ви кажат, че художникът рисува за себе си. Той работи за другите", откровен е Манев.

Още през 1962 г. заминал за Тунис, където баща му, архитектът Стефан Манев бил изпратен на работа. От Тунис отишъл в Париж. С лекота спечелил конкурс и започнал да учи рисуване в Художествената академия. И до днес, не без болка си припомня тези първи години на жестока самота.

Живеел в едно парижко предградие, в къща без прозорци, без отопление, и без пари. Но издържал - утвърдил се като един от най-ценените и продавани художници в Европа. Търси тайната на успеха си във факта, че с всичко се е справял сам. „Имах изложба в Холивуд, в САЩ, когато ми предложиха да напишат за мен ласкава рецензия, в която да говоря срещу България. Аз отказах", спомня си маестро Манев, който през всичките години зад граница не е приел „да направи име" по този недостоен начин.

Макар да се определя като бъбрив човек, Манев не обича да се хвали. Твърди, че не се чувства успял и прекалено се съмнява в себе си и това, което прави. „Виждал съм шедьоврите на великите майстори, как мога да се главозамайвам?!", спонтанно признава френският възпитаник от Чирпан.

Росица Живкова, която сега е студентка в София, специално се завърна в Айтос, за да посрещне своя известен приятел. „Никола Манев беше силно развълнуван от срещата с непознатия за него айтоски етнографски комплекс, от таланта на местните занаятчии, от забележителния айтоски Генгер и атмосферата под чардаците на старите къщи",  сподели впечатленията на художника Роси. След дълга разходка из Алеята и парка, Манев се срещна и с младите художници от СОУ „Никола Вапцаров", с ръководител Мария Тенева. Разгледа техни картини, даде им ценни съвети, поощри таланта им и непринудено разговаря с децата за всичко видяно в световните художествени галерии.

За краткия си престой в Айтос, очите на художника запечатаха прекрасни родни картини от парк „Славеева река" и комплекса, от хълмовете с редкия растителен вид „бодливо сграбиче", от атмосферата и архитектурата на стария Айтос. Най-радостен е, че само за два дни е завързал нови и интересни познанства. В грънчарската работилница на Атанас Орлов, Манев си хареса голям керамичен съд, в който, по думите му, сам ще приготвя традиционен български гювеч по чирпански.

„Тук забравих, че времето тече. Айтос е толкова спокоен, а хората му - толкова гостоприемни. Благодаря на Росица Живкова, на нейните близки, и на всичките ми нови приятели, че ми позволиха да се докосна до тази истинска, почти патриархална атмосфера и до красивата природа на Айтос. Предчувствам, че отново ще се върна някой ден...", не скри емоциите си на тръгване големият художник.

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Реквием за две изключителни айтозлийки
Айтоските учители-ветерани:Да си буден за новото и доброто
Айтоската школа по борба отново доказа високата си класа
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.