Бургас
Хора с увреждания в Бургас поръчват почасов асистент по телефона
TразмерT


Димитър е самотен баща. Отглежда сам двете си деца. Има нещастието да заболее от полиомиелит, което белязва живота му. Въпреки увреждането си,  успява да се реализира като счетоводител. 
Антония е с протези. Придвижва се трудно, след преживяна тежка злополука. Но сега гледа напред в живота. И също работи.
Живко е преподавател в бургаски университет. В момента пише дисертацията си в областта на IT-технологиите. Със зрителни увреждания е. 
Трите съдби са на наши съграждани. Разказваме ги накратко, тъй като са свързани, макар и косвено, помежду си. От известно време тези мъже и жени ползват асистенти, които си поръчват по телефона. Така, Димитър успява да работи като счетоводител и да ползва услуги в ежедневието. Антония стига до работното си място и се връща обратно вкъщи – благодарение на асистент. Живко напредва в дисертацията, ходи до ВУЗ-а с помощта на човек, който е заявил по  телефона.   
Иновативната социална услуга работи в Бургас от април миналата година и вече се ползва от 37 мъже и жени с различни увреждания. Кое е различното? Първо, че услугата се поръчва по телефон в своеобразен Диспечерски център. От там става разпределението. Прави се график за седмица. Принципът на работа е различен от досега наложилия се – тук един асистент отговаря за няколко души. Поема ги в определени часове, в зависимост от техните индивидуални нужди.
„Обслужваме хора с увреждания, които работят, търсят работа или ползват различни услуги в общността. След като дадат заявка, в петък изготвям график за следващата седмица“, разказва диспечерът в Центъра за почасови услуги Цонка Николова. От там нещата поемат 15-те назначени асистенти. Виждайки задачата и мястото й на изпълнение, първото, което правят е да намерят адреса в града. Голяма карта на Бургас им помага бързо да се ориентират. „Днес например търсим личния лекар на Антония, трябва да видим коя смяна е и да й вземем направление за специалист. След това да й запишем час при него“, обяснява един от казусите Николова.  
Стриктната организация е създадена по проект „Без ограничения -  Център за почасови социални услуги за хора с увреждания”. Финансовата подкрепа идва от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Гъвкавата социална услуга е насочена към подпомагане на хора с увреждания в процеса на тяхната трудова реализация. Улеснява се също достъпът до заетост на членове на семейства на лица с увреждания, които са постоянно ангажирани с грижата за тях. „На практика услугите, които се предоставят на потребителите са преценени на база  оценка на техните индивидуални потребности. Това може да е придружаване до работното място, до здравно заведение, до институция, до културно събитие или помощ вкъщи“, разказва Марионела Стоянова, председател на сдружение „Социален център - Бургас“, което е бенефициент на проекта. 
Работата започва с наемане на помещение, където е разкрит Центърът за почасови услуги. Ангажират се асистенти. Набират се потребители. Всички те отговарят на определени критерии. „За асистентите се водихме най-вече от това да са съпричастни и толерантни към хората с увреждания, да имат искрено желание за работа с тях“, посочва Стоянова. Потребителите също са пресяти, така че да отговарят на целевата група. 
Сред тях е и Петър. Казва, че помощта, която му се оказва, за него е безценна. „Като човек в инвалидна количка не мога да шофирам. Имам адаптирана кола, която си взех от Германия. Колата е свобода, но като нямаш шофьор, не върши работа. С помощта на моя асистент, който шофира колата, аз мога да излизам навън и да се чувствам пълноценен. Това е нещо нормално в държави като Белгия например. Много съм доволен, че и в Бургас е въведена подобна иновативна услуга“, споделя Петър. През лятото работел. Сега активно си търси работа. Докато намери, периодично се разписва в Бюрото по труда. Посещава и социални услуги. Всичко това прави с помощта на колата. И с помощта на Станислав Костадинов – неговия асистент. 
„Преди не съм работил в подобна сфера“, признава ни Костадинов. Но е сигурен в едно – чувства се удовлетворен. „Самият факт, че помагаш на някого, който не може да направи нещо сам, те кара да се усещаш пълноценен. И мисля, че това е двустранно“, споделя младият мъж. Признава също, че отношенията асистент – потребител често стават приятелски. „Споделяме си, неизменно единият става част от живота на другия и обратно“, откровен е Костадинов.
Същото признава и Марияна Германова – друг асистент по проекта. Работи с незрящи и с хора с двигателни проблеми. „Първото, след като получа заявката, е да имам план какво ще правя. Важно за мен, освен че помагаме, е това, че виждам как хората стават по-уверени, имат активни социални контакти. Това е изключително важно за тях“, посочва Германова. Разказва ни за работата си с потребител със зрителни увреждания. „Много интелигентно, възпитано момче. Придружавам го на различни места. Общуваме и взаимно се обогатяваме. За него аз не съм помощно средство. Удовлетворението е от двете страни“, доволна е жената. 
И асистенти, и потребители казват, че понякога е нужна много малка помощ, за да реализираш целите си. Както случаят с преподавателя, който вярваме, ще защити дисертацията си. Както случаят с майката-учителка, която отново е в класната стая, но е спокойна за болната си дъщеря вкъщи. Както и още много други случаи. „Всички те показват още веднъж, че хората с увреждания имат капацитет, имат потенциал, който с малко помощ може да се реализира“, подчертава Марионела Стоянова.
И потребителите са спокойни – няма напрежение и стрес на кой роднина или близък да се обадят, за да им помогне за каквото и да било. 
Но, и тук има но! Проектът приключва на 31 декември 2018 г. Потребителите със сигурност ще са тези, които ще приемат най-драматично края му. „Нашето желание е за продължаване на проекта. Водихме някои разговори, кандидатстваме и по други програми, но за тях се изисква време. Засега усилията ни са без резултат. Но ще продължим да търсим начини“, категорична е Марионела Стоянова.  
„Трябва да има някаква приемственост услугата да продължи. Решението е да се мисли глобално, не на парче. Иначе нашата алтернатива е да останем отново вкъщи – ограничени“, казват потребителите. Възможностите за продължававане на проекта могат да дойдат от доста места – като община, общинския съвет, НПО, народни представители, социални инстутиции, бизнес...
Ще подаде ли някой ръка проектът да продължи? 
 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Чекираме се вече и в маршрутките
Бургазлии броят от 240 до 1899 лева за велосипед
Българчета от Чикаго се „върнаха“ в Бургас
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.