Айтос
Хора без дубъл!Да избереш за сцена...подиума на класната стая
TразмерT

За будителя Здравка Терзийска с обич и признателност

Геновева ЗАФИРОВА

"Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни..."

Д. Дамянов

Здравка Терзийска е от онези български учители, за които възрожденската традиция не е само фраза, а дълбоко осмислена позиция, стил и поведение. Вродената интелигентност, артистичност и амбициозност е наследила от баща си - Иван Терзийски. Икономист по образование, той е човек с разностранни интереси: литература, чужди езици, основател на филателното дружество в Айтос. Мечтаел да напише роман и вероятно тази любов към литературата са наследили Здравка и нейният брат - Петър.

Още от малка, тя обича да рецитира в училище. Мечтае да стане актриса, нейната страст е сцената. Завършва с пълно отличие айтоската гимназия. Въпреки че е приета първа в модерната тогава специалност „Мелиоративно строителство“, младото момиче не се записва да следва поради материални затруднения. Стяга багажа си за село Череша, за да работи като нередовна учителка. В тамошното училище е и кръщението й в професията. Някои от ученичките й са само с две-три години по-малки от нея. Работи със слети класове, развива самодейност, на която градът тогава можеше да завиди.

Въпреки че вече е прехвърлила 80-те, Здравка Терзийска с умиление си спомня за ентусиазма и дръзновението на онези тежки, но много съдържателни години от своя живот.

През 1958 г. завършва Учителския институт в град Бургас, специалност „Български език, литература и френски език“. Разпределена е на работа в с. Войника, Ямболско. В селото няма ток и младата жена чете до късно през нощта на газена лампа, за да се самообразова и да бъде в крак с времето. Мечтае за сцена и вече я има - подиума на класната стая. Рецитира емоционално и пленява сърцата на своите ученици с излъчване и с невероятния тембър на гласа си. Покорява детските души с поривите си към възвишеното и доброто.

Следващата спирка от живота й е село Тополица. Тук среща местния учител Ангел Славов - прекрасен човек, съпруг и баща. За съжаление се разболява от нелечима болест. Назначен е в Селскостопанския техникум в Айтос, но не работи дълго. Само осем години продължава съвместният им живот. С невръстно дете и в траур, Здравка Терзийска се връща при семейството си в Айтос. Пак тогава решава да се яви на конкурс в Бургас, за да може да учителства в града. Темата е "Основни правописни норми в българския език". Между 22-мата кандидати Здравка Терзийска е сред четиримата спечелили конкурса за Бургаски окръг. Така заслужено заема обявеното учителско място в основно училище "Никола Вапцаров" в Айтос.

През септември 1967 г., опечалена от загубата на съпруга си, но мотивирана от победата, Здравка Терзийска прекрачва прага на айтоското училище. След 10 години митарства по селата, най-сетне заема заслуженото място на литератор в ОУ "Н. Вапцаров".

В Айтос радушно я приема директорът Кольо Гугучков, поверява й базовата работа и художествената самодейност в училището. В началото не всички колеги я приемат с отворени обятия, но след като оценяват качествата й на човек и педагог, се сближават с нея. Вниманието на ръководството в лицето на К. Гугучков и М. Стоянов й вдъхват увереност и желание за работа, а любовта към учениците й дава сили да продължи напред.

Учителстването в базово училище изисква много труд, енергия и време, за да се подготвиш перфектно за предстоящите учебни часове и открити уроци. Здравка Терзийска успява като се доверява на най-съвременните методи на обучение, но никога не забравя, че литература не се преподава без да събудиш емоциите, вълненията и съпричастността на учениците. Върху тях гради учебния процес, с желанието да остави запомняща се следа от всеки автор в ума и сърцата на децата. С изключителен талант, успява да приобщи към художественото слово дори деца, които нямат особен интерес към литературата.

Стъпка по стъпка гради авторитет в средите на литераторите, в училище и в града. И така - до пенсионирането си. Цели 26 години работи в това училище, а присъствието й в него е запомнящо се. Хармонията между учителя и неговите ученици дава своите резултати. Амбициозната учителка организира театрална група, рецитали, кръжоци. Незабравими спомени у учениците й е оставил карнавалът по идея на тогавашния Пионерски дом. Г-жа Терзийска и възпитаниците й дефилират по главната улица като героите на Йордан Йовков "По жицата". Оживяват Нонка, Гунчо, Моканина... Спечелват първа награда. Незабравими и неповторими спомени за децата.

Редят се много национални и зонални изяви. И за всичко това, за този упорит труд и всеотдайност, стимулите са само морални - похвали и грамоти. А за Здравка Терзийска най-голямата награда и до днес остава взаимната обич с учениците й.

Спират я с уважение и благодарност, предлагат й помощта си, искат непременно да бъдат полезни с нещо на своята учителка. Дълго разговарят с желанието да стоплят осиротялата й душа.

Преди една година загуби единствения си син Димчо. Голяма е майчината й болка. Дните и нощите са безконечно дълги, тъжни и безутешни. Единственият светъл лъч е поезията. Обича да рецитира, да си припомня уроците, които подготвя като базов учител.

За да я изведа от тъжните спомени, припомням на г-жа Терзийска вълнуващата атмосфера на откритите уроци, на които съм присъствала. Колеги, директори, ученици - и спектакълът започваше. Бяхме като на образователно представление. Аз, сред по-младите учители, жадно се вслушвах в изисканото и емоционално слово. Удивлявах се на умението й да владее класа, да пробужда у всеки малък човек желанието да участва със свои мисли, да се вълнува от съдбата на литературните герои... Учих се от нея. Исках да бъда като нея. Търсих и открих причината за успеха й - призвание и огромна любов към литературата. Завидно беше умението й да запалва искрата в общуването с децата и с фин усет да ги вае и създава личностно отношение. В топлите й очи винаги грееха пламъчета на всеотдайност, а дълбокият тембър завладяваше аудиторията.

Уроците на Здравка Терзийска бяха емблематични - дар слово, емоция, гражданска позиция - уроци на един истински будител на своето време. Учители като г-жа Терзийска не срещаме всеки ден. Те имат мисията да проправят път, да внушават знания по един различен от традиционния начин, да накарат своите възпитаници да заобичат словото и литературата - за цял живот.

След пенсионирането си, Здравка Терзийска участва в учителски спектакъл, подготвен от нейната колежка Татяна Йотова. Не е и помисляла да откаже, защото целта на представлението е да реабилитира авторитета на българския учител. Наред с възрожденските рими, в спектакъла са включени и авторски творби на г-жа Терзийска.

През годините е печелила конкурси - две първи награди за проза и една за поезия. Истинска гордост за Айтос е, че разработки на нейни уроци се пазят в Музея на образованието в Габрово. Защитила е клас квалификация, а за принос е удостоена със званието „Отличник на Министерството на образованието“ и „Старши преподавател“ в годините, когато тези титли бяха особено престижни.

След толкова години г-жа Терзийска отново е на сцената - на живота. Вълнува с всяка дума, с дълбокия изразителен глас и с увереността си: "Аз и сега мога да направя рецитал по стихове на Вапцаров, Яворов, защото литературата е в кръвта ми..."

Пожелавам й борбеният дух да не я напуска, дълголетие и здраве!

 

Снимка А

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Първи сняг в Айтоско
Феерия от цветове и танци на читалищния юбилей в Айтос
150 години от началото на Айтоското читалище
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.