Любопитно
Езикът в социалните медии - груб, агресивен, уличен
TразмерT

Той е писмено-разговорен и няма нищо общо с книжовния

Анкетирани си пишат 4 по грамотност

Силвия ШАТЪРОВА

Какъв е езикът в социалните медии, забравяме ли за българския книжовен език и за правилата, докато забили поглед в телефона бързаме да напишем пост или да се включим в дискусия и да изразим мнение. Езикът в социалните медии е свободен, няма българска книжовна норма и не преповтаря този от Българския правописен речник. Това са само част от изводите, които проектът „Българският език в социалните медии“, разработен от БСУ, извежда. В екипа влизат езиковеди, филолози, лингивсти от университета.

Членовете му - проф. д.п.н. Г. Христозова, доц. д-р В. Ватева, проф. д.ф.н. Калина Лукова – презентираха на семинар сериозните резултати от научните си изследвания върху правописа, лексиката и стилистиката на езика в социалните медии, реализирани през първия етап на проекта.

Преди години отново от БСУ разработиха друг мащабен четиригодишен проект, свързан с езика във вестниците, след това са провокирани от новите социални медии. И докато езикът във вестниците все още отговаря на някакви правила, защото е написан, не може да бъде коригиран и изтрит, то този в социалните медии е твърде свободен, не подлежи на контрол, за него казват, че е писмено-говорим, по-интересен, близък до разговорната реч.

„Направихме представително изследване с помощта на голяма социологическа агенция и се установи, че над 72% от пълнолетното население използва социалните медии и интернет, а във възрастовата група до 40 години това са 94 процента“, казва ръководителят на проекта - проф. Галя Христозова - ректор на БСУ и продължава:

„Социалните медии са доста широко понятие с много участници  в него и различни видове. Ограничихме изследването си в блогове, фейсбук, туитър, за да можем да направим сериозно изследване. Това, което ни провокира, и което заложихме като теза е, че езикът в социалните медии не е точно българският книжовен език. Установихме, че този език е паралелен, битува извън пределите на българския книжовен език. Тревожи ни, че оказва влияние върху следващите поколения и ще се отрази сериозно върху грамотността им.

Езикът в социалните медии следва общото спадане грамотността на нацията, което е много тревожно. Той създава нова комуникационна среда, която е съвсем различна, казват изследователите на проблема.

Всеки, който ползва социални медии, пише на ден по няколко пъти, което означава, че много повече четат написаното, казват езиковедите и са категорични, че езикът в социалните медии е следствие от цялата криза в обществото и използвайки го се отличава една нова езикова личност.

Хората смятат, че българският книжовен език е нещо ограничаващо, старо и закостеняло. Възприемат интернет като свобода от нормите - пунктуационни и граматически, а някои смятат, че в социалните медии има правила, различни от книжовната норма. Разписани правила, които да регламентират нормата в социалните медии няма, те са същите, които са в книжовния език, в правописния речник“, категорична е проф. Галя Христозова.

Има различни причини, по които не се спазват правилата на книжовния език - бързина или  вид оригиналност, други просто по инерция ползват латиница от миналото, когато клавиатурите в телефоните не бяха кирилизирани. „Има случаи, в които в няколко изречения има куп правописни грешки, но това не притеснява потребителите на социалните медии, защото те смятат, че това е свободна зона. Няма точки и главни букви, пропускане на букви, съкращаване на думи, писането на отрицателната частица „НЕ“.Няма тире на формите за степенуване, по-голям, по-хубав“, това са само част от изводите при изследването.

 

Когато крещиш на площада те чуват 200, а когато викаш във фейсбук -хиляди

 

Има и добри практики, в някои от форумите администраторите налагат кирилицата като задължителна. Екипът е изследвал профилите във фейсбук на политиците и докато техните статуси са без грешка, защото имат ПР специалисти и консултанти, не така стои въпросът с форумите под техни статуси, които изобилстват с вулгаризми и агресия.

„Там положението е тежко и тревожно и много контрастно. От езика на политиците, който е български книжовен  и рафиниран се отива до другата крайност. Езикът на форумите може да бъде наречен  уличен, електронен, пълен с агресия и грубости. С вулгарност, с цинизъм, като цяло той е вулгарен език, показва негативизъм, език на омраза, недоволство.  Той е кратък и емоционален, нарушава самата норма и е индикация какво е отношението на хората към събитията в страната“, допълва още проф. Христозова.
С появата на фейсбук хората замениха площада, където можеха да викат с фейсбук, който сега е поле на демонстрация и крясъци.

„Това крещене във фейсбук е по-лошо, когато крещиш на площада те чуват 200 души, а във фейсбук те чуват много повече и то млади хора, а възпитанието става по пътя на подражанието. Младите хора подражават и това е опасното, че се отразява на грамотността на следващите поколения“, казва професорът и допълва, че е огромна отговорността как се пише в социалните медии на тези, които упражняват влияние чрез словото - медии, политици, блогъри, преподаватели и общественици, защото те са тези, които трябва да налагат правилата и в социалните медии, понеже писани правила за тази свободна зона няма.

Българският език е един от най-богатите езици в света, той има 90 000 думи речников запас и трябва да бъде съхраняван във вида, в който е“, казва ректорът на БСУ и ръководител на проекта и припомня любимото стихотворение на Иван Вазов -„Българският език“, като призовава в навечерието на празника на българската култура - 24 май, всеки родител да заведе детето си в книжарница и да му купи книжка.

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Иван и Станислав, които преобразиха подлеза до Операта
Влюбена двойка се венча на крилото на самолет
В последния ден на лятото - слънце и слаб вятър
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.