Събеседник
Днес публиката и театърът са по-влюбени от Ромео и Жулиета
TразмерT

Иван Налбантов е роден на 5 август 1940 година, в село Каравелово – Царство България. Зодия „Лъв”. Завършва средно образование в Карлово и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.

В началото постъпва на работа в Драматичен театър „Стефан Киров”  - Сливен. От 1967 година е актьор в трупата на театър „Българска армия”.

Иван Налбантов има над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Носител е на много български и чуждестранни награди, сред които награда на Министерството на просветата на Унгария „Золотая муза”. Лауреат е на национални конкурси за художествено слово. Обявен е за най-добрия рецитатор сред актьорите в България.

В свободното време пише поезия и проза. Преподавател е по „Сценична реч” в НАТФИЗ, доцент. Води клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. По-значими роли в театъра са Найден в „Майстори” на Рачо Стоянов, Тита Нане в „Рибарски свади”, Карло Голдони, Бабина душица в „Опит за летене” - Йордан Радичков, Лопахин във „Вишнева градина” – Антон Павлович Чехов, Карл в „Света Йоана” – Бърнард Шоу и др. Неотдавна гостува в Бургас с постановката на Театъра на армията „Албена” – Йордан Йовков. Член е на Съюза на българските писатели.

 

- Г-н Налбантов, смятате ли, че мястото, което заемаше театърът в ония години е невъзвратимо?

- Не мога да гадая дали е възвратимо, или е невъзвратимо. Винаги е имало кризи и подеми. Театърът е живо изкуство, непобедимо от времето и хората. Най-демократичното изкуство. Човек трябва да е краен песимист, за да допусне, че последният подем е бил по негово време.

- Глад за театър или пренасищане от театър съществува днес?

- Глад за театър може да има в градовете, които загубиха своите театри. София е пренаселена от театри, но там, където има глад се разчита на гостуващи трупи.

- Днес има ли стойностни неща в театъра и кои са те?

- Зависи от гледната точка. Наред с комерсиалните спектакли, които попълват бюджета, вървят и спектакли, които са ондулация за актьорите. Между многото пиеси се появява един Чехов или Шекспир и актьорите възвръщат нормалното си дишане, усещат удоволствието от професията. Имал съм роли стойностни, от които се чувствам удовлетворен.

- Посочете един пример за добър театър днес?

- Един от спектаклите, който си струва да се гледат е „Албена”, постановка на Красимир Спасов, с който сега гостуваме в Бургас. „Тайната вечеря на дякона Левски” на Асен Шопов също е добър пример. Има и много добри класически постановки.

- Играете в Театъра на Армията от 1967 година, а сега сте на граждански договор. Канят ли Ви често на гастроли?

 

- Първите две години бях позабравен, но след това работата потръгна. Не изпитвам глад за изяви. Някъде бяха писали, че съм се пенсионирал с достойнство. Актьорът, ако има каква да даде, той ще намери начин независимо от възрастта. Нима не е пенсионирана Стоянка Мутафова? На сто години ще стане, да е жива и здрава. Вижте само как играе. Има енергия като на студентка от НАТФИЗ.

- От коя надежда, свързана с театъра, сте се отказали? Това, което не може да се промени, въпреки желанието Ви?

- Сам нищо не мога да променя. Мога да променя себе си, да играя театър, който ми се предлага. Театърът е според личността и се диктува от режисьора. А надеждата е в това, че вече играя бащите и чичовците на героите.

- Сега много се говори, че салоните отново са пълни. Как си го обяснявате?

- Публиката се върна в театъра, защото свикна с кризата. Влиза в салоните да я забрави за 2 часа и като излезе на улицата, тя пак се връща, и те кара да влезеш отново. Влиза с надеждата, че ще види нещо по-смислено и съкровено, което иска и за децата си. Днес публиката и театърът са по-влюбени от Ромео и Жулиета.

- Преди доста години участвахте в постановката на Крикор Азарян „Опит за летене”, една от най-добрите пиеси по Йордан Радичков. Въпросът ми е – продължава ли и днес българинът в своето невежество да гони скитащи балони и кога един народ се занимава с подобни опити?

- Ами то нищо не се е променило. Този скитащ балон се гонеше по времето на социализма и още не е паднал. Много хора продължават да висят на него. А дали трябва да полети отново… отговорете си сами.

- Трудно се забравя този силен финал, когато героите във въображението си срещаха най-скъпите си мъртви роднини и приятели. Ако в реалния живот Ви се отдаде възможност да полетите с балон, кого Ви се иска да срещнете първи в отвъдното?

- Моята съпруга, която загубих в началото на годината. Търпеше ме дълги години, жертвайки се да бъда в театъра. Осиротях със загубата и на моите най-добри приятели, актьорите Владимир Смирнов, Сава Хашъмов и Илия Добрев. Искам да ги срещна отново. Благодаря Ви за този толкова нестандартен и хубав въпрос!

 - От какво Ви се иска да предпазите младите актьори днес?

- От звездоманията, която ги обърква. Ако си мислят, че са стигнали Олимп, това е опасно. Важното е да добият опит. Сами да си дадат сметка дали са пригодни за тази професия. Не бива да бързат, защото идва и друга възраст, която се изисква за ролите. Театърът не е само в младостта. Не искам да им отнемам шанса да бъдат истински звезди, а да продължат с това, което осмисля живота им.

- С какви впечатления останахте от проведения Национален рецитаторски конкурс за изпълнение на българска и унгарска литература в края на месец април тази година? Бяхте председател на журито?

- Различни и двуяки. Веднага се наложи впечатлението, че професионалните актьори днес малко се интересуват от художественото слово. Има бягство от мерената реч. По-изненадващи бяха изпълненията при непрофесионалистите.

- Имаме ли традиции в слушането на поезия днес?

- Традиции няма. Сами видяхте, че залите не са пълни. Този конкурс остана един от малкото оцелели конкурси и то защото е намесена Унгария, която много по-рано се занимава със защита на своята култура. Имат интерес тя да бъде чута и видяна в България. Унгарците знаят как да пласират културата си по света.

- Рецитатори като Владимир Трендафилов, Катя Зехирева, Славка Славова, Йорданка Кузманова намериха ли своите последователи?

- Ако кажа категорично „не” ще сбъркам. Един от тези, които все още се обръща към мен с „учителю” е Христо Симеонов от Бургас. Това е човек, който разбира мерената реч, който умее да я предава и на другите. Вероятно ще намеря още двама-трима, но няма да са от същата категория.

- Грижата за хигиената на словото не трябва ли да си остане студентско занимание на актьора за цял живот?

- Ако човек престане да се развива, той няма да е интересен. Ако не се състезава със себе си, ще закърнеят средствата му. Театърът, художественото слово трябва да са във вечно движение.

 

- Съветът Ви към тези, които тепърва ще приемат театъра като своя съдба? Какво трябва да знаят отсега?

- Да тръгнат както са тръгвали Ботевите четници. Да знаят, че театърът изисква жертви, за да го възнаградиш с любов. Ако са случайни пътници, пак ще бъдат в театъра за известно време, но няма да оставят следи. Аз никога не се почувствах като звезда, а като един полезен за театъра човек.

 

- Освен актьорите, какво друго остарява в театъра?

- Остаряват сградите, защото държавата няма пари, за да ги поддържа. Остарява драматургията. Ако по времето на соца се чуеше една по-остра реплика, не можеше да си намериш билет. Често пъти се казваше – абе, представлението не е чак толкова добро, ама има едни реплики, които си заслужават да бъдат чути. Сега Народното събрание предлага милион остри реплики и не може театърът да се състезава с колоритните артисти от тази зала.

- Как си представяте театъра във времето, което предстои?

- Човек живее във времето, което му е отредено и трябва да умее да го цени. Накрая могат да останат само непрофесионални артисти по читалища и учебни стаи, но пак ще има театър. Вярвам в това!

- И в края довършете мисълта – „Нация без духовност е…“?

- Територия, населена с човекоподобни, географско понятие без никаква стойност. От това по-страшно няма.

 

 

 

 

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.