Айтос
Димитър Ошавков: За киното и кинообслужването в Айтос
TразмерT

Преди да започна работа в кино „Васил Левски“ - Айтос, работех в Завод за резистори „Ченгелиеви“, където завеждах служба „Контрол на взетите решения“ (КВР). Задачата на службата беше да картотекира решенията от седмичните оперативки при директора на завода и след като систематизира производствените задачите по дирекции, отдели, цехове и служби, да следи за тяхното изпълнение. Стремях се да изпълнявам задачите отговорно и в срок, като се ръководех от Наредбата за КВР на ДСО „Електронни елементи“, чието управление се намираше в Ботевград.                              В последния  работен ден на месец август 1983 година, секретарката на директора  на завод „Ченгелиеви“  Ничка Чантова позвъни и ми предаде, че спешно трябва да се явя в градския комитет на партията. Получих пропуск за излизане от завода и силно притеснен, посетих кабинета на секретаря по идеологическите въпроси - Елисавета Асенова. Без да съм поканен дори да поседна, получих лаконичното нареждане: „Партийният комитет взе решение - от понеделник си на работа като директор на киното“. Не очаквах подобно развитие на събитията и казах, че наистина съм учил кинотехника и имам средно техническо образование, но за тази длъжност има специалисти с висше образование. Отговорът беше: „Решението е съгласувано с  ръководството на Окръжно управление „Кинефикация“- Бургас, и е окончателно…“

Върнах се в завода и уведомих директора Васил Станев за разговора и го попитах: „Вие, като  член на Бюрото на ГК на БКП, защо предварително не ме уведомихте за решението на партийния комитет?“, на което Станев отговори: „А, бе знам как ги вземат тези решения… Ааа, Ошавков, решенията на партията трябва да се изпълняват…“ Този отговор означаваше, че връщане назад няма.    

                                                                                                                                                                     Трудовото възнаграждение в киното, сравнено с производственото предприятие се оказа значително по-ниско, което по-късно се отрази много отрицателно върху коефициента ми за пенсиониране. Всъщност, длъжността „директор  на киното“ е била за благозвучие. Оказа се, че длъжността е „управител на кината" в селищни системи Айтос и Руен, с около тридесет души персонал от киномеханици, билетни касиери, шофьор, художник и киноработници. По време на социализма, поради липса на телевизионни предавания в страната, кинопрожекции  имаше и в най-отдалечените селища в  региона.

Архивните протоколи на Община Айтос отпреди 94 години свидетелстват, че първите кинопрожекции в града са проведени  на 24.09.1924 година, с откриването на кинотеатър, собственост на Богомил Овчаров, където са прожектирани неми филми на нитроцелулозна основа, които са били пожароопасни. През 30-те години на миналия век, с въвеждането на оптическия звукозапис върху триацетатна негоряема филмова лента, у нас започват да се прожектират озвучени, основно съветски филми.  

В годините на социализма, като ръководители на кинообслужването в Айтос са работили Димитър Станчев, Петър Драганов, Иван Симеонов, Димо Манолов, Пенчо Минчев, Ламбо Костов като киномеханик и др. След построяването на новата читалищна сграда през петдесетте години на миналия век, кинопрожекциите се провеждат в читалищния салон. Кинокабината се намираше на таванския етаж и машините прожектираха под голям наклон, което не позволяваше показването на широкоекранни филми.

Първата прожекция на широк екран в Айтоска селищна система проведохме през месец май 1964-та година в село  Българово (сега град към Община Бургас), където започнах своя трудов стаж, като ръководител-киномеханик на стационарно кино„Съгласие“- Българово.                                                                                                                                    И така, на 3 септември, придружен от Йордан Андреев - секретар в градския комитет на БКП и ръководители от Окръжното управление „Кинефикация“, начело с директора, главния инженер и главния счетоводител, се явих в канцеларията на кинорайон - Айтос на улица „Христо Ботев“ 15, която сграда, превърната в киносалон преди време, беше физкултурен салон на дружество „Вихър“.  С  умиление си спомням, че в същата зала нашият гимназиален випуск „Вечно младите“, с  класен ръководител Олга Рохлева, проведе своя абитуриентски  бал.                                                                                                                                                                     След официалното представяне пред колектива на градското кино, на следващия ден заваля пороен дъжд и покривът на киносалона протече върху главите на зрителите. Останах силно изненадан, защото предварително никой от новите началници не спомена за проблема с покрива. Наложи се временно да покриваме течовете с найлони, докато се намерят майстори. От окръжното ръководство с изненада научих, че средства за ремонта са осигурени още през пролетта на годината, но не са усвоени от старото ръководство. Явно, това е била причина за рокадата в управата на киното.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Този случай бе повод да направя цялостна преценка на състоянието на лятното кино в града - електрозахранването, кинопрожекционната техника, театралното оборудване, осветление и отопление на зимното кино и културата на кинообслужването в двете селищни системи.                                                                                                                                            Тъй като в тези години в града и страната имаше режим на електрозахранването, със средства на предприятието и с помощта на военнослужещи от танковото поделение, положихме нови подземни елкабели. Киното беше свързано с елзахранване двустранно-главно от трафопост „Център“ и чрез таблото на читалище „В.Левски“(който кабел и днес стои положен) с мощен дизелов елгенератор от МВР - Айтос. С помощта на технически екип от Бургас и личния труд на киномеханиците от градското кино - Желю Иванов, Ганка Начева и Янко Кинчев, вторият по население  град в окръга се снабди и със съвременните чехословашки полуавтоматични киномашини „Меопта 5“, съоръжени с мощни ксенонови лампи за светлинен източник, които замениха старите български киномашини „Родина“и съветските КПТ.                                                                                                                             Подмяната на кинотехниката в зимното кино беше факт, и на 25 декември  1986 гoдина проведохме първата прожекция с новата техника, с което се постави начало на качествени прожекции на цветни филми на широк екран.                                                                                                                                       Съгласувано с Общинската комисия за култура и образование, в централната част на града беше монтирана рекламна витрина за седмичната филмова програма и рекламни табла  на възлови места в града. Паралелно с преустройството на зимното кино, оборудвахме и  салон за видеопрожекции над бившите градски хали с оператор Мариус Грънчаров.                                                                                             Специално внимание отделихме за ремонта на лятното кино край „Славеева река“, където  с българските киномашини „Балкан Б2“ се прожектираха цветни игрални филми на широк екран. Салонът, със своите близо хиляда седящи места, беше втори по големина летен кинотеатър в Бургаски окръг, построен под техническото ръководство на моя съученик и приятел Кеворк Гарабед Пехливанян. Характерно за лятното кино беше широкият дъговиден екран и просторната театрална сцена, на която преди да бъде реституирано, последно за айтозлии концерт изнесе певицата Силвия Кацарова.                                                                                                                                                 Междувременно, командването на военното поделение ни предостави безвъзмездно стара УАЗ-ка за подвижно кино, с която обслужвахме кината от селищна система Айтос. Киномеханици в района бяха Ташо и Христо Апостолови, Георги Димитров, Христо Рашев, Димо Шарлетов, Николай Хр.Апостолов. Като шофьори на подвижното кино работеха Христо Христов, Павел Андреев, Дичо Тодоров. С кинообслужването в града са свързани и имената на билетните касиери Веска Кунчева, Златка Ангелова, Цонка Мандаджиева, Янка Бабаджанова, Велка Кинчева, художниците Ана Иванова, Желчо Василев, Димитър Стефанов, на киноработниците от Айтос - Радка Давидова, Минка Георгиева, Костадинка Иванчева, Милка Драганова, Мария Хараламбова, Величка Костова от Караново, Катя Сапунджиева от Тополица, Руска Вълчева от Пирне и др.                                                                                                                                                                               Колективът на киноработниците от града и района с профпредседател Ганка Начева развива активна профсъюзна дейност. Чрез тематични кинолектории, профгрупата организира чествания  на кръгли годишнини на патрона на киното Васил Левски, Месеца на трезвеността, Седмицата на гората, Деня  на българската писменост – 24 май и др. Задружно отбелязват „Бабинден“ и Осми март, участват в селскостопански бригади, в трудови  дни за залесяване на гората и хигиенизиране на града. Отличителна черта на колектива е взаимопомощта в трудни моменти, видно от протокол на профгрупата от 15 декември 1985 година, с решението да изпрати скромната сума от шестдесет лева в подкрепа на пострадалите от земетресението в град Стражица, Великотърновско. За повишаване на културата на кинооблужването в града и района, профсъюзът провежда срещи за обмяна на опит с колективите на кината от Карнобат, Поморие, Малко Търново и  др. В дневника на профгрупата са отразени и най-многобройните посещения на филми през 80-те години. На челно място са зрителите на българските филми „Хан Аспарух“ и „Време разделно“ и индийският музикално-развлекателен филм „Слонът, моят приятел“.                                                                                                                                                                    Старият сграден фонд на зимното кино, амортизираното театрално оборудване, лошото осветление  и отопление на кинозалата, са повод ръководството на киното да предложи на Окръжното управление да се построи нов киносалон. Общинското партийно и стопанско ръководства на града подкрепи предложението, като в допълнение към проекта бе включен и Дом на научно-техническите съюзи, по предложение на Антоанета Райкова, която тогава беше секретар на Община Айтос и председател на Научно-техническите съюзи  в  града.                                                                                                                                         Тук е уместно  да споделя, че само в Завода за резистори „Ченгелиеви“, който по-късно прерасна в Комбинат по резистори, работеха близо  две хиляди души - работници и специалисти,  (в т.ч. - Научно-техническо звено) с  40 висшисти и над 200 средни специалисти и служители, което обуславяше необходимостта от Дом на техниката в града.                                                                                                              Окръжното ръководство възприе нашето предложение и с финансовата подкрепата на ДСО „Българска кинематография“- София, в началото на 1987-ма година, Окръжната проектантска организация изготви идейния проект за нова кинозала. Проектът  включваше  изграждането на  комплекс на две нива с голяма за зала за прожекция на кинофилми-оптическо кино и под нея зала за видеофилми.                                                                                                                                                                      Новото строителството  предвиждаше двете зали да са свързани с просторно фоайе, билетни  каси, кафе-сладкарница, художествено ателие, офиси и автогараж и заемаше почти цялата спортна  площадка зад старата сграда. Оказа се обаче, че Айтос няма строителна организация, която да извърши строителството. Държавните строителни фирми от Бургас също се въздържаха да сключат договор за реализиране на проекта. И така, докато търсим строителна организация, дойде 10 ноември 1989 година и проектът остана нереализиран. Предстои идейният проект за строителство на нова кинозала в Айтос да постъпи във фонда на Окръжен държавен архив Бургас.                                                                                                                                                       През месец ноември 1992 година публичните прожекции в града са преустановени.                                                                                                                                                    Идеологическата роля на киното поеха телевизионните канали и домашното видео.                                                                                                                                                                                                                                                                           

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Айтоският зоопарк е готов за зимата
Реквием за две изключителни айтозлийки
Айтоските учители-ветерани:Да си буден за новото и доброто
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.