Бизнес
Болничните – начин на употреба
TразмерT

Дона МИТЕВА

Покрай предизборната надпревара дебатите около това, кой да плаща първите три дни от болничните позатихнаха, докато на един последващ етап не ескалират отново.

Злоупотребите с болничните листове налагат промяна в системата, настоява бизнесът. „Първите 3 болнични дни реално не ги плаща работодателят, както е по закон, а съвестните работници, които се трудят, вместо тези, които се правят на болни", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред bTV преди време.

Според него не във всички случаи е така, но феноменът расте. Той посочи, че у нас средно се взимат между 9 и 10 болнични дни, докато в съседни страни броят е много по-малък. Като пример Велев посочи Турция, където средно болничните дни са 3. Освен това заяви, че на година се изплащат и допълнителни 5 млн. лв. от предприятията, без да се имат предвид изплащанията от НОИ.

Велев заяви, че злоупотребите с болничните листове растат. Според него законодателството е направено така, че да стимулира масови кражби и корупция. Като ефективна мярка той обясни, че в повечето европейски страни има т.нар. дни на изчакване, при които обезщетението е много по-малко, а в някои случаи то подлежи и на данъчно облагане. Според официална статистика за последните 3 години в страната имало около 3 300 отменени болнични листове.

На съвсем различно мнение са представителите на местните синдикати, които имат свои коментари по темата.

 

Който и да плаща първите три дни – болничните няма да намалеят

Здравко Тошков от КНСБ-Бургас е категоричен: „Безумие е да не се плащат първите три дни от работодателя. Това няма да доведе до намаляване на болничните“. Такава е позицията на КНСБ като цяло.

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, направи друго предложение в едно свое интервю пред софийска телевизия. Той предложи първите три дни от болничните да се плащат двойно, защото точно тогава работникът има нужда от средства, с които да плати лечението си и да се погрижи за себе си.

 Иван Костадинов, председател на Синдикалния регионален съюз на КТ „Подкрепа“ – Бургас е на мнение, че наистина има и хора, които злоупотребяват с вземането на болнични. „Това, че някой злоупотребява е въпрос на контрол, за което си има органи, които да контролират. Ако е необходимо, да се засили и самият контрол. Макар тогава да се стига до това, че трябва да се инспектира едва ли не дипломата на лекаря, защото той е единственият човек, който определя дали един пациент се нуждае от домашно лечение, или не“, коментира Костадинов.

По негови думи от работодателските организации четат като дявола евангелието опита от другите европейски страни. Костадинов се е консултирал с юристката към синдиката, която често защитава в съда работници - Ваня Григорова за метода на изчакване. „Наистина в някои държави има такова понятие „изчакване преди издаване на болничен лист“, но през това време работникът там си получава заплата. Няма никъде работник да е оставен без болнични и без заплата“, категоричен е Костадинов.

 

Партньорите трябва да се разберат на масата за преговори

 

„Националният съвет за тристранно сътрудничество, т.е. социалните партньори трябва да седнат на една маса и посредством преговорите да се намери изход от ситуацията, без да има щети за която и да е било страна. Аз лично нямам рецепта за това, как да се случи това, но на масата за преговори това може да стане факт, а не само да се тупка топката и да се прехвърля от едното поле в другото“, казва синдикалистът. Той припомня, че преди около десетина години бе взето уж временно решение първите три дни от болничните да се плащат от работодателя, защото на място по-лесно може да се контролира това, дали работникът е болен, или просто иска да си свърши някаква работа.

„В Бургас много лесно може да се провери дали някой е болен и си стои у дома. Май никой не обръща внимание на това, че в самите болнични трябва да пише домашен режим, или пък общ режим и т.н. Преди много години и аз като служител бях изпращан да проверя един колега дали е болен. Намерих го на Вая да лови риба. Освен това от управата на мината,  докато съществуваше съм чувал, че по време на сенокос няма кой да влезе в забоя. Повече от половината миньори се разболявали, за да ходят да косят сено за допълнително пари. С тези примери искам да кажа, че от време оно има проблем с това, че здрави хора си вземат болнични“, допълва картината Костадинов.

 

 Понятието „фалшив болничен“ не съществува

 

Понятието фалшив болничен, по думите на Константин Янков, председател на Синдикат на българските учители към КНСБ в Бургас, не съществува. Защото всички болнични са надлежно издадени.

Напук на някои училищни директори, които често твърдят, че учителите са шампиони по използване на „фалшиви“ болнични, синдикалистът смята, че те са много по-малко от реалното заболяване на даскалите. „Огромна част от учителите ходим на работа с хрема, болки, температура, само и само да не загубят от материала учениците, знаейки, че трудно се намират заместници, а и дори да се намерят, по-трудно после се навлиза в крак с учебния материал“, твърди Янков.

Изследванията, които са правени сред гилдията, включително и такива, направени по синдикална линия, сочат, че българският учител е изключително болен човек. Болестите, от които страда, намират отражение в по-зряла възраст, когато са и труднолечими.


„Учителите сме подложени на най-голямата опасност, например от заразяване с грип, защото един учител влиза на ден поне в пет класни стаи, където има по 25 ученици“, дава пример Янков  и допълва: „Дали първите три дни трябва да се плащат от работодателя, или не, аз лично нямам твърдо мнение по този въпрос. Важното е те да не са за сметка на работниците. Кой да ги изплаща - законодателят трябва да уреди. Много директори се оправдават, че заради тези три дни болнични бюджетите на училищата влизат в преразход:  плащат се болничните и освен това се дават пари и на заместника на учителя. Ако се разболее чистачка обаче – другите й вършат работата, докато за учителите не е така. Аз смятам, че тези харчове не поставят под заплаха бюджетите на училищата, а по-скоро са  оправдания да не се дава допълнително материално стимулиране на учителите. Не мога да се съглася и с това, че работодател и работник трябва да плащат по равно първите три дни от болничните“, обяснява Янков, допълвайки, че ако се въведе това, никой няма да си взема болнични по три дни, а всеки ще се цели в пет и повече дни. Диалогът, подет за пореден път, доказвал отново как работодателите искат все повече да печелят, а на работниците, ако е възможно, все по-малко да им се плаща. Синдикалистът задава и друг логичен въпрос, ако започнат болничните да се плащат от НОИ, нещо при работниците, независимо в коя сфера са, ще се промени ли, или отново ще се намери вариант да се увеличат данъците и отново ще се бърка в джоба им, за да се компенсират харчовете на държавата, респективно НОИ.

При учителите има и една друга специфика: по време на учебната година директорите не разрешават платен годишен отпуск и самите те карат учителите да си вземат болнични. „Има такива радостни и тъжни ситуации, като например на колежка майка й е починала във Видин, а знаем, че по закон се полагат два дни за погребение. Тя за тези два дни не може да отиде и да се върне, при положение, че освен погребението има и един ред документи, които трябва да бъдат уредени. Или пък се е родило дете и младата майка има нужда няколко дни от помощ. Ето в такива моменти пак се прибягва до услугите на лекаря“, дава примери Янков, като не отрича, че има и хора, които просто кръшкат в по-напрегнати моменти от ангажименти в училищната работа, но техният брой става все по-малко през последните години. Затова от синдиката настояват в колективните трудови договори да има текст, който да обуславя пет дни еднократно  отпуска при неотложни случаи.

Психическото натоварване на учителите им отваря и една друга вратичка, от която те се въздържат да се възползват. Така нареченото прегряване – известно повече с термина „бърнаут“. „То  може да бъде коз в ръцете на всеки педагог, защото всеки има моменти, в които е на ръба на силите си, и ако отиде при психиатър, ще му бъде назначено лечение и ще му бъде даден болничен и то не само три дни. Все още обаче малцина се възползват от тази възможност – дали от суета, или пък по други причини, не мога да кажа“, обобщава Янков.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Прибраха опасен колбас от пазара
Култовата кръчма „Бургаски вечери“ дължи около 60 бона на „БКС“
Чужденците обичат лукса на 4 и 5-звездни хотели
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.