Айтос
Айтоското читалище празнува 150 години
TразмерT

Будний муж, Избавител, Съгласие, Развитие, Васил Левски - това са имената на възрожденската институция през годините

 

Читалището в Айтос възниква спонтанно като израз на нарасналите нужди на айтозлии от знания, стопански напредък и сплотяване на българската общност. Учредено е през 1869 с името “Будний муж”. От първосъздателите е останал заветът: “Повече сговор, повече сплотеност, повече просвета”.

До 1868 година гръцкото влияние в града било много голямо. По-будните еснафи, научили вече за откритите български училища в различни селища на България, се сдружили и довели през 1868 г. българския учител Господин Димов от с. Медвен, Котелско, който е един от създателите на възрожденската институция. Айтоското читалище е създадено 12 години след откриването на първото читалище в България през 1856 г. в Свищов.

Първосъздателят Господин Димов Бъчваров е възпитан във възрожденски дух. Идва в Айтос със стремежа да учи българските деца на майчин език, а възрастните да насочи по пътя на борбата за просвещение и свобода. Създава първото българско училище в града и става инициатор и за учредяване на читалището заедно с иконом Димитър Станчев и учителя Апостол Дяков.

Целта била да има едно средище за работа с младежите и възрастните, което да е център на българщината и стремежа за духовно избавление от гръкоманията и поробителя. Затова, впоследствие и името на читалището е променено на “Избавител”.

Около читалището се групират силите на 81 патриотично настроени българи, които списват и доставят почти всички излизащи тогава вестници и списания - “Македония”, “Цариградски вестник”, “Напредък”, “Право” и др. Над входа на старата църковна сграда, където се е помещавало читалището, е стояла табела с надпис: “Четете, защото знанието е сила, светлина и богатство”.

Според дописка, отпечатана във в. ”Турция” бр. 20 от 20 юли 1873 г., в същата година  читалището е затворено от двама - трима чорбаджии българи. С упоритата борба на родолюбиви айтозлии читалището отново отваря врати през 1875 г.

Осем години по-късно, през 1883 година в града се създава ученолюбиво дружество, в което вземат участие много граждани, предимно учители. Дружеството е организирано с активното участие на Тодор Сукнаров - учител в класното училище, с добра научна подготовка, активен участник в предосвободителните борби.

След известно замиране дейността на читалището, през 1893 – 1897 г., на 22 февруари 1898 г. то отново бива възстановено с ново име “Съгласие” от местните учители Георги Станев, Паруш Овчаров и Фоти Симеонов. Тогава библиотеката се обогатява с книги, приема се план за театрални представления и вечеринки.

В следващите години читалището се е местило в няколко чорбаджийски сгради и дюкяни. През 1916 г. приема името “Развитие”. Първата световна война и особено Деветоюнският преврат през 1923 г. нанасят сериозен удар върху дейността му, защото активни читалищни дейци са били предимно прогресивни младежи.

Официално идеята да се построи собствена сграда за читалището, се обсъжда на извънредно общо събрание на 24 юли 1928 г. С приетия на събранието устав читалището променя наименованието си на “Васил Левски” и си поставя за задача  построяването на читалище-паметник. След близо десет години идеята да се построи читалищна сграда отново се обсъжда на специално свикано извънредно събрание, проведено на 28 март 1937 г., на което се избира строителен комитет с председател Георги Николов – кмет на Айтос. Открива се и фонд “Постройка читалище-паметник”, в който през пролетта на 1939 г. са събрани средства в размер на 394 786 лв.

 

Големи са перипетиите, които Читалищното настоятелство трябва да преодолява, докато започне строителството. На 23 декември 1945 г. на извънредно общо събрание на членовете на читалището се отчита, че събраната сума във фонд “Постройка на читалище-паметник” са вече 3 500 000 лв.

В началото на 1946 г. Читалищното настоятелство и Строителният комитет вземат решение да бъде обявен конкурс за изготвяне на идейния проект. На 14 май 1946 г., жури с председател арх. Константин Друмев - представител на Министерството на благоустрояването, докладва на Читалищното настоятелство резултатите от конкурса. Участниците са единадесет, като първа награда ( 40 000 лв.) се присъжда на арх. Димитър Писинов от София. Изработването на идейния проект се възлага на арх. Писинов и е приет от читалищното настоятелство на 13 юли 1946 г. След като в края на 1946 г. Читалищното настоятелство приема дареното от Общината място, се обявява търг за отдаване на предприемач. Търг се провежда на 5 май 1947 г., който е спечелен от предприемачите Гюро Лазаров, Иван Гюров, Ангел Кацаров и Крум Кацаров от Поморие.

Изкопните работи започват на 2 юни 1947 г., а полагането на основния камък става на 31 август, като за целта се организира ритуално тържество. На 29.01.1956 г. сградата е готова, а Съюзът на народните читалища обявява айтоското читалище за образцово и го награждава със златна значка. По случай 90-ата годишнина от създаването му и за неговата просветителска  и народополезна дейност, на 19.12.1959 г. с Указ на Президиума на Народното събрание №568 Образцово народно читалище “Васил Левски”е удостоено с орден “Кирил и Методий” - I степен. През 1973 г. читалището поема функции на методичен център на общинско равнище. С решение на Бургаския окръжен съд от 24.10.1997 г. е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно Закона за народните читалища.

На 22 ноември 2019 г, Народно читалище "Васил Левски 1869" - Айтос ще празнува своята 150-годишнина като утвърден в годините културен и просветен център на Община Айтос.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Първи сняг в Айтоско
Феерия от цветове и танци на читалищния юбилей в Айтос
150 години от началото на Айтоското читалище
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.