Бизнес
Цената на меда скача
TразмерT

Цената на меда ще се вдигне, категорични са пчеларите. По думите на д-р Пламен Димитров, който има пчелин в село Вълчин, Сунгурларско, килограм от кехлибареното изкушение ще стане десет лева най-малко. „Реколтата в нашия регион е много слаба. Ние сме един от най-засегнатите региони  в страната, защото първо беше голям дъжд, после голяма суша. И в двата случая пчелите не могат да работят, затова тази година извадихме малко мед“.

За държавна помощ сред пчеларите почти не се говори, като се имат предвид сериозните заболявания по овце, кози и свине.

На едро изкупната цена на меда е 4.00 лева за килограм билков мед. И съответно печалбата е за прекупвачите. Защото продажбата на дребно на потребители, по никакъв начин не решава проблема на собствениците на пчелини, които са превърнали отглеждането на медоносните мухи в свое препитание.

„Няма как да се преборим с родните прекупвачи, защото пчеларите имат право да продават, както е описано в Наредба 26 – за директна продажба на мед само в малки магазинчета в собствения регион или в съседни на твоя региони, най-много. В големите магазини няма как да пробием. Там са прекупвачите, които вземайки нашия мед, го забъркват с глюкоза или други чудесии. Така се получават на пазара тези продукти като „Пчелинчо“, „Медунчо“ и т.н., които са на безумно ниска цена. Но реално погледнато те не съдържат мед. Или ако има – то той е много малък процент“, обясни докторът-пчелар.

Самите собственици на пчелини, за да изнесат и продадат продукцията си от мед в чужбина е много по-трудно, защото   самата сертификационната компания е свързана с прекупвачите.

По думите на пчеларя, има монопол не само на родно ниво, но и на европейско при изкупуването и реализирането на продукта. „В Германия например има двама професора, които движат нещата - изкупуват меда и са свързани с нашите, родните пет прекупвачи“, заключава той.

Цената за българските прекупвачи е около пет, до пет и петдесет евро за килограм български мед, което си е значителна печалба, на фона на това, което те дават на производителите – собственици на пчелини.

На пчеларите не е позволено да изнасят в чужбина мед в тенекии – така, както го съхраняват след изваждането от питите. Той трябва да е хомогенизиран, което ще рече цялото налично количество да бъде смесено и показателите му да се осреднят. А след това медът трябва да е поставен във варели от по 350 килограма. Това е заповед, останала наследство от времето на земеделския министър Мехмед Дикме. Обяснението е, че европейските заводи са пригодени да работят само с варели, а не и с тенекии.

Така пак се опира до прекупвачите, защото прекупвачите-преработватели  имат такива вани, в които може медът да се хомогенизира. „Като им дадеш меда си, за да го разбъркат, ще ти вземат по едно левче на килограм, а и не се знае какво ще ти сложат вътре, така че показателите накрая да са съмнителни“, обяснява Димитров защо не се доверяват на     фирми, които да им забъркат меда. Така че е кауза пердута един  пчелар производител да изнесе сам своя мед навън.

Единственият вариант е да се изнася като бутиков мед на буркани, ако успее пчеларят да намери пазар някъде в чужбина. „За промишлени количества мъчили сме се много пъти, но не става работата“, казва пчеларят.

За да има пчеларят икономическа изгода, трябва да печели по 200 лева от кошер. Ако годината е лоша като тази и прекупвачите го вземат по 4.00 лева килограма на едро, естествено сметката не излиза.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
За Коледа най-бедните пенсионери получават по 40 лева
Рент-а-кар фирма и хотелиер са стопани на плажове в Созопол и Бургас
Има скептицизъм сред работодателите по отношение на анкетирането
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.