Айтос
На 85 години доц. Сандю Бешев катери Олимп с айтоски туристи за 51-ви път
TразмерT

Алпинистът Христо Проданов шашнал медиците с уникална белодробна вместимост

Доайенът на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев гостува през миналия уикенд на ТД „Чудни скали" - Айтос. Поводите за визитата бяха три - представяне на 20-та му книга за историята на алпинизма, инструкции към групата айтозлии, които ще покоряват Олимп и желанието му да лобира като експерт пред БТС, айтоският скален феномен „Трите братя"да бъде вписан на картата на 100-те национални туристически обекта.

- Доц Бешев, за първи път ли сте в Айтос?

- Не, преди 10 години, водех група туристи от Айтос на Олимп. Тогава дойдох да се срещна с групата и да им обясня къде отиват.

- Т.е. познавате айтоските туристи, алпинистите ни?

- Познаваме се с бившия секретар на дружеството, Михов. С алпиниста Радко Рачев пък сме близки приятели по линия на катеренето.

- Качвал ли сте върхове с айтоски алпинисти?

- Не, аз съм от предното поколение, което стигна до 7 хиляди метра, а вашите алпинисти са от следващото поколение, което стъпи на тези основа, за да мине на 8 хиляди метра, както ние пък стъпихме на постигнатото преди нас - 5-6 хиляди метра. Това е една стълбица, която бележи 90-годишния опит на алпинизма в България. Книгата, която представих в Айтос „България на крачка от Хималайската корона" е история на българския алпинизъм и в памет на Боян Петров Той е човекът, направил най-много от българските алпинисти в битката за 14-те надоблачни гиганта, но останал вечен пленник на най-ниския от 14-те осемхилядника – връх Шиша Пангма, 8027 м.

- И Вие сте човекът, който е изследвал и написал всичко за алпинизма?

- Само 45 дни от моя съзнателен живот не са свързани с алпинизма. 45 дни съм бил деловодител на една селска кооперация, всички останали дни и години от моя живот са свързани с върховете.

- Как се случи, че се посветихте на алпинизма?

- Не ме приеха във висше учебно заведение, че дядо ми бил кулак. Имал 20 дка земи човекът. Един ден ме попитаха, дали не искам да ида на курс по алпинизъм. Аз пък попитах: „Какво е това алпинизъм?“. Не бях чувал тази дума дотогава. Отговориха ми с въпрос: Откъде да знаем?! И те не знаят, и аз не знам - но тръгнах. Изкарах курса, запалих се по алпинизма, после завърших НСА, тогава й казваха ВИФ. И от тогава, в продължение на 40 години изкарах трудовия си стаж, свързан изцяло с алпинизма. Така че съм професионален алпинист.

- Кои върхове сте изкачвали?

- В първите години на моето поколение в алпинизма, всички големи изкачвания, както у нас, така и в чужбина, са свързани с моето име. Ние бяхме няколко души - Енчо Петков, който ръководеше алпинистите на войската. Другият - днес проф. Георги Атанасов, тогава асистент и мой учител и още двама-трима, бяхме елитът на българския алпинизъм в годините някъде от 1950-а до към 70-те години, общо 28 години.

- Познавахте ли Христо Проданов?

- Да, разбира се, но той е от поколението след мен. Миналата година Христо трябваше да навърши 75 години. Лично се познавахме, бяхме много добри приятели. Когато постъпих на работа в Пловдив, се срещахме често - той е от Карлово. Карлово е малък град, нямаше алпинизъм. Той обаче беше роден за алпинизма и започна да идва навсякъде с нас. Така направи първите си стъпки. Но никой, включително и аз, не може да каже, че е бил учител на Проданов - той сам се учеше на алпинизъм. Тогава имаше много малко книги за алпинизма, струваха стотинки, но той нямаше пари да си ги купи, затова си ги преписваше на тетрадка.

- Бяхте ли информирани, че Христо Проданов тръгва сам към Еверест?

- Нямаше начин да не знаем. Той беше с нас и много бързо израсна. И както всички, започна от ниското към високото, от лесното към трудното. Той имаше много силни изкачвания в Алпите, но те са до 4800 м, след това се прехвърли на Памир - до 7 хиляди метра. Но това е след нашата епоха. През 1967 година, аз и още пет души направихме първия седемхилядник. Дотогава българи не бяха качвали връх над 7 хиляди метра. След това започнахме работа като треньори, ръководители на групи и т.н. По това време Христо качваше 7-хилядници. През 1965 година аз вече бях треньор на младежкия национален отбор по алпинизъм и Христо беше член на отбора. След това ми стана много добър приятел. Тогава станах и самоук журналист и много съм писал за него. Мисля, че той много ми вярваше. Даде ми дневника си, който е водил като ученик. Там нямаше романтика, нямаше спомени за ученички и т.н. Имаше само алпинизъм и нищо друго. Той направи най-много за алпинизма - изкачи 12 върхове над 7 хиляди метра Той е първият българин, който изкачи осемхилядник – Лотце, през 1981 година, и първият българин, който изкачи Еверест. Ако той не беше се изкачил на Лотце, нашият алпинизъм щеше да се забави във времето с 20 години. За Лотце тръгнаха трима българи, двамата стигнаха до 8200 м, само той стигна до горе. Много го критикуваха, че не е взел другите до върха. Как да ги вземе, няма да ги носи на гръб?! Тогава всичко се решаваше от ЦК на партията. Ако не беше стигнал върха, щяха да кажат - експедиция до Еверест ли? Не, не сте готови. Така че експедицията беше организирана благодарение на него. И всичко повериха на Христо. Но е много трудно да бъдеш и ръководител, и участник. Затова започна разузнаване, кой да стане ръководител. Моето поколение беше вече в пенсия. Избраха Аврам Аврамов за ръководител на експедиция „Еверест 84”, в рамките на която Христо Проданов стана първият българин, изкачил върха.

- Има ли възраст за алпинизъм?

- Основно, до 25-30 години е скалното катерене в Алпите. До тази възраст, „всичко което хвърчи се яде". Над тази възраст вече си готов за 7 и 8 хиляди метра. Има много неща, с които човек да се съобрази. Възрастта за голямата височина е над 35-40 години. Трябва зрелост и мъдрост, за да тръгнеш нагоре. Но на практика, човешките възможности са неограничени. Има един японец на 80 години, който се качи три пъти на Еверест. Като спортист съм изкачвал върхове до началото на 80-те години. После се захванах с научна работа, избрах историята - развитието на българския и световния алпинизъм. На нея посветих 54 години. Книгата, която представих в Айтос е юбилейната, двадесета. А след няколко дни ще празнувам 85-и рожден ден. А миналата година, на 84 години и 68 дни, аз направих 50-то юбилейно изкачване на Олимп - най-високия връх в Гърция. Сега ще водя там айтоските туристи. Върхът е с 8 метра по-нисък от Мусала, но е по-стръмен. Дошъл съм да видя и да съветвам участниците как да се аклиматизират и как да се подготвят.

- Може ли човек без подготовка да изкачи Олимп?

- Да, може, водил съм повече от 1000 души, с тях бабички и малки деца. Имало е хора като мен, когато питах: „Какво е това алпинизъм?“ Имало е всякакви хора. Въпреки че съм обяснявал и изисквал, идвали са жени с високи токчета и къси поли. Така че всичко е възможно. Имаше едно момче, французин. Като го погледнеш има вид на зубрач, не е тренирал, карал само колело. Е, същият, той се качи на Еверест.

- Природна даденост ли е да катериш?

- Такава природна даденост имаше Христо Проданов. Той учуди всички специалисти-лекари със своята белодробна вместимост. Най-висок коефициент показа той от всички маратонци, футболисти и какви ли не спортисти. А от жените уникална беше Йорданка Димитрова. Това е първата българка, която стъпи на връх над 8000 метра. За съжаление загина на третия връх, който изкачи.

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Айтос посрещна с концерт 22-и септември
Дирят собственика на папагала Сашко в Айтос
Днес Айтос открива паметника на загиналите воини
виж още

ЧЕРНОМОРСКИ ФАР. Новините в развитие.